Потърсихме хора, свързани с Пловдив, но които в момента не живеят в Пловдив. Те разказват за града и хората му, за любимите случки и места, за забележителностите му, за хумора и за странностите и характерните навици на жителите на този уникален град.
Понякога имам чувството, че никога не съм дишала друго освен въздуха на моя град - най-силния, казва президентката на БОК
Думите са недостатъчни, за да се опише Пловдив, категорична е примата на родната лека атлетика и председател на БОК Стефка Костадинова. Градът се носи в сърцето и никъде другаде.
“Няма по-трудна задача от това да опишеш Пловдив. Как да опишеш всичко? Изключителен, невероятен град. Моят роден град. Там, където всичко е започнало. От детските игри на улицата през разходките на Главната до спортното училище. И онези 166 сантиметра на невръстна възраст, които показаха, че ставам за голям спортист. Световен рекорд за най-малките, който ми е толкова скъп, колкото и този от 209 см при жените. Защото в такива моменти разбираш, че можеш да постигнеш много”, казва тя.
“Няма как да се изтъкнат спомените. Те са хиляди. От мама и татко през срещата с приятели, с някои от които вече сме заедно толкова години. Това е Пловдив.
Хората са изключителни, благородни, накрай света съм чувствала тяхната подкрепа. Това е много, но пловдивчани са такива - изключително благородни и открити”, допълва Костадинова. Тя остава вярна на Пловдив през целия си спортен път. Стотици пъти е канена от столичните дружества и е отказвала. За да остане в “Тракия”.
“Никога не съм смятала да напусна пловдивското дружество. Някак ми се виждаше нередно да предам съгражданите си, които са ми дали толкова много в живота. Заради това останах вярна на Пловдив през цялата си кариера. Иначе имаше оферти. Дори и от чужбина. Най-много от София. Но дори не съм ги изслушвала. Пловдив e нещо изключително ценно, което не трябва да се търгува. Защото не го заслужава. С атмосферата, с хората, с промените през последните години”, допълва тя. Най-ценното обаче е въздухът, който я зарежда.
“Имам чувството, че цял живот го дишам. Този неповторим, сладък въздух. Той ми е дал толкова много. Този, който зарежда до последната клетка на тялото. Понякога имам чувството, че никога не съм дишала нещо друго освен въздуха на Пловдив. Най-силният в България и света”, завършва Стефка.
