През 2018 г. 84% от европейците поискаха само лятно часово време, но 3 години Съветът на ЕС не свърши работа
България също не е дала категоричен отговор какво време избира - лятното или астрономическото
Европейската комисия ще се погрижи възможно най-бързо да бъде прекратено местенето на стрелките и да остане само лятното часово време. Това заяви тогавашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер в един слънчев августовски петък.
84% от участниците в общоевропейско допитване по-рано категорично бяха заявили, че са против смяната на часа два пъти в годината. Всичко това стана през 2018 г.
Три години по-късно, в
неделя отново се готвим
да завъртим срелките
на часовниците. Кой не изпълни обещанието си?
Отговорът е кратък - Съветът на ЕС. Имайки предвид, че той се състои от ръководителите или ресорните министри от страните членки, изглежда, че самите управляващи на държавите не се съобразяват с мнението на гражданите си. Те, разбира се, имаха други приоритети. След обещанията от 2018 г. дойде излизането на Великобритания от ЕС и чиновниците се занимаваха активно с всички нови двустранни договорки. В края на 2019 г. Европа и светът бяха ударени от пандемията, довела със себе си не само здравна, но и тежка икономическа и социална криза. И така последното развитие по темата е от 2 декември 2019 г., когато тогавашното финландско председателство на Съвета на ЕС
инфомира останалите
членки, че засега съгласие
между тях по темата няма
“24 часа” попита Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика, който разглежда темата, защо не се съобразяват с мнението на европейците. “Засега съветът не е формирал позицията си по предложението. Преди то да стане закон, както съветът, така и Европейският парламент трябва да постигнат съгласие”, гласи позицията, която очевидно не се е променила през последните години, когато председателството след Финландия държаха Хърватия, Германия, Португалия и сега Словения.
“Държавата, която председателства, решава кои предложения да бъдат включени в дневния ред на съвета. Правилно заявявате, че предложението за смяната на часовото време не е част от работната програма на словенското председателство. Френското (което ще поеме кормилото от януари 2022 г. - б.а) ще представи работната си програма по-късно и все още
нямаме информация дали
предложението за смяната на
часа ще бъде в дневния им ред
Следователно не мога да кажа дали въпросът с електричеството (настоящата криза с цените - б.а.) може да засили дебата”, коментираха пред “24 часа” служители на Съвета на ЕС.
Друг въпрос, който често се споменава, е необходимостта от координация между съседните държави членки, за да се избегне смесица от различни часови зони, ако се откажем от сегашната система.
България също още не е решила
дали оставаме на лятно
часово време,
или на астрономическо часово време.
Страните в ЕС мърдат стрелките на часовника заедно от 1996 година. Това става винаги в последната неделя на март - местим с един час напред, а последната неделя на октомври местим с един час назад. Промяната цели да се използва максимално дневната светлина и да се пести енергия. Много хора обаче се оплакват от физически проблеми, които им носи промяната и нуждата да свикват с по-ранно ставане или по-късно лягане. Когато темата беше гореща, “24 часа” също поде информационна кампания с мнения на експерти за вредите от въртенето на стрелките. Чрез вестника Соломон и Гергана Паси призоваха да бъде отменено местенето.
Отговаряйки на гражданските инициативи, през февруари 2018 г. Европарламентът призова ЕК да направи оценка на директивата относно лятното часово време и при необходимост да представи предложение за преразглеждането ѝ.
След оценката, която получи 4,6 млн. отговора, повечето от които бяха в полза на прекратяване на смяната на часовото време, ЕК внесе предложение за край на въртенето на стрелките. През март 2019 г. ЕП го одобри и така се стигна до блокадата в Съвета на ЕС.
Дългоочакваните резултати от безпрецедентното допитване сред европейците показаха, че 84% от гражданите на ЕС желаят Европа да спре да мести стрелките на часовниците два пъти годишно. Същият процент от
гласувалите българи се
обявява за прекратяване
на практиката
Изненадващо резултатите показват, че над половината гърци (56%) искат двойното време да се запази, 53% от кипърците също предпочитат практиката да не се отменя. Повече от три четвърти, или 76% от отговорилите европейци, заявяват, че опитът им с преместването на часа е отрицателен или много отрицателен.
Онлайн допитването, проведено между 4 юли и 16 август 2018 г., получи рекордните 4,6 млн. отговора от всички 28 държави членки - най-големия брой отговори, получаван някога при обществена консултация на комисията. Най-популярната анкета дотогава беше събрала над 550 000 отговора относно законодателните актове за птиците и местообитанията.
Германците проявиха най-голям интерес към допитването. Над 3 млн., или 3,79% от населението на страната, дадоха гласа си, като 84% от тях следват тенденцията за противопоставяне на двойното време. Гражданите на Австрия и Люксембург са следващите най-заинтересовани от консултацията, като във всяка от тях са гласували съответно 2,94 и 1,78% от населението.
Следват Финландия и Естония, които бяха едни от най-яростните противници на регламента, с гласували съотвено 0,96% и 0,94% от жителите. Най-малък интерес проявяват гражданите на Великобритания, където във вота участвали едва 0,02% от населението. Изглежда, че и българите не са особено заинтересовани от анкетата.
България се нарежда на 23-о
от 28 места по брой участници в допитването,
като гласа си са дали едва 0,18% от хората.
Отрицателните последици за здравето, увеличеният брой пътни произшествия или липсата на икономия на енергия са най-честите основания за прекратяване на смяната на часовото време, посочени от участниците в допитването.
Отдавна се спори дали изобщо има смисъл от вечното местене на стрелките. Въпросът стана особено актуален, след като няколко държави от ЕС (Литва, Финландия и Естония) поискаха съюзът да отмени практиката.
Повечето държави членки имат традиция в разпоредбите за смяна на времето, която в много случаи датира от Първата и Втората световна война или от петролната криза през 70-те години. От 80-те години насам ЕС започна постепенно да приема законодателни актове, въз основа на които всички държави членки да се споразумеят да преминават едновременно от зимно към лятно време и обратно, и да бъдат премахнати националните графици. Целта на правилата в ЕС не беше да хармонизира режима на смяна на времето в ЕС, а
да преодолее проблемите,
особено в секторите на
транспорта и логистиката,
които възникват поради некоординирано прилагане на смяната на времето през годината. Паралелно с разпоредбата за преминаване към лятно часово време в ЕС държавите членки използват три различни часови зони - западноевропейско, по което са Ирландия, Португалия и бившата членка Великобритания; централноевропейско време, което се ползва в 17 държави членки в този географски район, и източноевропейско време - България, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Румъния.
