4,8% поскъпване спрямо 12 месеца назад в България не е имало от септември 2012 г. насам, когато икономиката се възстановяваше от световната криза
През септември годишната инфлация в България рязко подскочи и от 3,7%, колкото беше през август, стана 4,8%, съобщи в понеделник НСИ.
На практика това е 9-годишен рекорд: за последен път годишна инфлация от 4,9% у нас бе отбелязана през септември 2012 г. Тогава бе започнало първото възстановяване на икономиката след голямата финансова криза и за един кратък период от няколко месеца - от края на лятото на 2012 г. до зимата, годишната инфлация се движеше между 3,5 и 4,9%. После обаче индексите се успокоиха и толкова голямо нарастване на цените на годишна база не се наблюдаваше до пандемията.
В момента са надвишени
всички възможни прогнози на наши
и чужди банки и институции
за инфлацията. Последните актуализирани прогнози на БНБ, Министерството на финансите, Европейската комисия, Световната банка и МВФ сочеха максимум 3,5-3,7% годишна инфлация в България до края на годината.
Хипотетично това все още е възможно да се случи, тъй като месечното нарастване на цените през септември спрямо август е само 0,4%, докато предния месец беше 0,8%, а се движеше около този процент и през предишните месеци.
В основата на инфлацията отново стоят горивата
и свързаните с тях транспортни разходи,
както и поскъпването на режийните разходи за жилището, т.е. сметките за ток, вода, парно, газ. От миналия месец към разходите за жилищата НСИ включва и самите цени на имотите и се оказва, че от миналия септември досега тази група разходи са се повишили с 5,9%.
Като цяло цените на храните и на безалкохолните напитки са се повишили с 4,4% за последната година, а на сметките в заведенията за обществено хранене - с 4,2%.
В понеделник председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов каза по БНР, че допуска основните храни да поскъпнат с още 7% до края на годината. Въпреки по-високите цени на основните енергийни суровини обаче според него не може да се стигне до рязък скок на цените най-вече заради силно конкурентния пазар и свитото потребление.
“От основните храни
само при олиото
имаме някакво
рязко изменение
от миналата година насам. Но то все пак е по-малко, отколкото беше през лятото - тогава стигна 53% разлика спрямо миналата година. Много добра е реколтата и очаквам низходящ тренд”, заяви Иванов.
Той прогнозира, че заради по-високите енергийни разходи повече биха могли да поскъпнат храните, произвеждани от преработващата промишленост. В крайна сметка обаче, ако се сложат 27-те основни храни в потребителската кошница, те по думите му са стрували с около 5-7% по-евтино миналата година.
Основните моторни горива през септември отбелязват относително леко повишение на цените, което е в рамките на 1 и под 1 процент на месечна база. Изключение прави само метанът, чиято цена зависи пряко от тази на природния газ -
основното гориво на такситата
е поскъпнало с 10 на сто
само от август до септември.
През октомври обаче основните горива продължават да поскъпват и в понеделник дизелът счупи 3-годишен рекорд - средната цена на всички бензиностанции стигна 2,38 лв., колкото струваше през септември 2018 година.
Масовият бензин А95 е вече 2,37 лв.,
което е само с около 2-3 стотинки по-евтино, отколкото при пика на цените му през септември 2018 г.
В Германия обаче в началото на тази седмица бензинът счупи 9-годишен ценови рекорд.
В същото време котировките на петрола продължават да се движат нагоре и в понеделник сортът “Брент” достигна нов 3-годишен ценови рекорд - 86,40 долара за барел.
