Пореден BG-оскаров скандал: “Страх” или “Жените наистина плачат”

Статуетката не се печели с пари.

А с много, много пари...

България още няма филмов “Оскар”, но почти всяка година след избора на филма, който да участва в състезанието на Американската филмова академия, има люти конфликти и разправии от всякакъв калибър.

Не минахме без възражения и сега след избора на филма на Ивайло Христов “Страх” за български кандидат за “Оскар”.

Той спечели в надпревара само с още три филма: “Засукан свят” на Мариус Куркински, “Февруари” на Камен Калев и “Жените наистина плачат” на Весела Казакова и Мина Милева.

Изборът е дело на жури с председател кинокритика проф. Божидар Манов и в състав: Светла Ганева - кинооператор, Ралица Петрова - режисьор, Теодор Ушев - аниматор и режисьор, Виктор Чучков-младши - режисьор, Александър Грозев - кинокритик, и проф. Любомир Халачев - режисьор.

Само ден след избора на “Страх”

Теодор Ушев

написа своето

особено мнение

във фейсбук

В него аниматорът казва, че се е провела “интересна и доста смислена дискусия” за номинираните филми. “Накрая се разбра - пише Ушев, - че никой не е склонен да отстъпи от принципите си.” “Страх” е избран с 4 гласа, останалите 3 са за “Жените наистина плачат”.

Ушев обявява избора за нелигитимен и посочва няколко извода, два от които са доста стряскащи: “Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни припципи и авторитети”. И - “В България продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм”.

Проф. Божидар Манов отговори, че “Страх” е най-антирасисткият български филм. “Главният мъжки персонаж е цветнокож бежанец от Африка, лекар по професия, който изпълнява хуманния си дълг, като помага на възрастен български селянин в хипертонична криза. А филмът казва още в заглавието си: примитивно е, не бива да се страхуваме от различния, непознатия, другия”, написа проф. Манов в един сайт.

Мила Минева и Весела Казакова, режисьори на “Жените наистина плачат”, също реагираха: “Гласували са с 4:3 гласа против селекцията на нашия филм за оскарите в момент, в който никой друг български филм няма международен показ. А ние имаме и номинирана актриса за “Оскар” и “Златен глобус” в главна роля - Мария Бакалова. Ще кажете, че е лош късмет, но дяволът е в детайлите. Вотът очевидно е наказателен”.

Членът на журито проф. Любомир Халачев отсъствал от страната и не могъл да присъства на заседанието на комисията. Помолил проф. Божидар Манов като председател да прочете неговото решение. Гласувал за филма “Страх”.

“Защо, когато всички харесахме “Сляпата Вайша” (анимационен филм на Теодор Ушев - б.а.), българското кино беше прекрасно, а сега изведнъж стана “архаично и със съмнителни авторитети”, пита проф. Манов.

Той нарича “плод на комплекси” твърдението на Мина Милева, че техният филм бил наказан заради сложните отношения на режисьорките с киносредите у нас, както и заради отричането на успеха на Мария Бакалова с “Борат”.

Светла Ганева - кинооператор и член на журито, написа в своя пост: “Не приемам обобщенията, че съм системна расистка, сексистка и “културна дениалистка”.

Земята не е

плоска!

Ваксинирана съм Не съм била и не съм в заговор с никого. Простичко - професионално повече харесах филма “Страх” на Ивайло Христов от останалите 3 филма.

Ганева заявява, че се учудва от реакцията на Теодор Ушев, с когото седели заедно на една маса и заедно с останалите колеги говорили “смислено” два часа.

“Никой не му попречи тогава да предложи да анулираме гласуването. Можеше да напусне заседанието, можеше... Тонът беше спокоен. Никой не обиди колегите си, никой не се отнесе с пренебрежение към филмите.

За нея е смущаващо, че всички аргументи на колегите в полза на “Жените наистина плачат” били свързани със “свежата” конюнктурност на темата, с пробивността на Мина Милева, Весела Казакова и Мария Бакалова. “Знам, че тези неща са много важни, но все пак българското кино е и изкуство”, пише още Светла Ганева.

Три са

най-големите

български

постижения

в голямата битка за филмовия “Оскар”: игралният филм “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, анимационният “Сляпата Вайша” и на актьора Димитър Маринов.

През 2010 г. Американската киноакадемия хареса филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев и го сложи в топ 9 на филмите, между които се определят номинираните за “Оскар” в категорията за най-добър чуждоезичен филм. Той е копродукция с Германия, Словения и Унгария

Осемминутният филм на режисьора Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов е сред номинираните 5 анимационни филма през 2017 г., но не получава наградата. “Сляпата Вайша е продуциран от Марк Бертран за Националния филмов борд на Канада с участието на ARTE France.

През 2019 г. в 91-ото издание на наградите на Американската филмова академия “Зелената книга” на Питър Фарели спечели три оскара, включително и за най-добър филм. На сцената заедно с целия звезден екип излезе и българинът Димитър Маринов, който играе епизодична роля на руснак виолончелист.

Атаките на

родното кино

към

непревземаемата

крепост

Академия за филмово изкуство и наука в САЩ започват след 1989 г. Създаденият през 1993 г. Национален филмов център (НФЦ) започва да номинира родни заглавия, които да се състезават в категорията чуждоезични филми.

През 2015 г. НФЦ избира с 23 гласа филма на режисьора Иван Ничев “Пътят към Коста дел Маресме”. Той е копродукция между България и Израел и в чужбина се разпространява с името “Българска рапсодия”.

Против този избор е режисьорката Майя Виткова, чийто филм “Виктория” е класиран втори с 12 гласа. Тя и други режисьори смятат, че има конфликт на интереси. Спорът остана без последствия, а филмът на Ничев не влиза в топ 9 на Американската филмова академия.

През 2011 г. България е представена от “Източни пиеси” - пълнометражен дебют на режисьора Камен Калев, възпитаник на филмовото училище Ла Фемис, Франция.

“Източни пиеси” е с премиера на фестивала в Кан през 2009 г. Той е първият български филм в официалната селекция на фестивала в Кан от 1990 г. насам.

Лентата печели награди и слава от Франция до Токио и обратно, но американските киноакадемици пак не посягат към българската бюлетина.

За 2015 г. НФЦ залага отново на Стефан Командарев с новия му филм “Съдилището”. Номинираните филми с големи рекламни бюджети организират по 20-30 прожекции. Със скромния си бюджет българите се гордеят с 6 прожекции. Филмът стига до топ 15 в класациите на списания и сайтове, пищеши за кино.

Само за сравнение - филмът “Левиатан” на Звягинцев, който минава за опозиционер на Путин и властта му, получава от Русия 1 млн. долара рекламен бюджет.

“Каръци” е избраникът през 2016 г. Филмът на режисьора Ивайло Христов тръгва за меката на американското кино, въоръжен със “Златна роза” от Варна и “Златен св. Георги” от Москва, но и това не впечатлява тежкарите киновлъхви.

“Вездесъщият” на Илиян Джевелеков печели вътрешната битка с “Възвишение” на Виктор Божинов и е номиниран за 2018 г. Един наистина модерен градски филм с оригинален поглед към важната за цялото човечество тема за воайорството и неговата модерна техника.

Както изисква регламентът, “Вездесъщият” е показан в Америка. Имат 8 прожекции извън официалната, отзивите сред членовете на академията са добри, но...

През 2019 е избран “Ага” на Милко Лазаров, а през 2020 - “Бащата” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

За финал по темата “Ние и оскарите” най-добре подхождат думите на Ивайло Христов.

“В България - казва той, - няма пари за снимане на филми, ние искаме да се борим срещу големите пари на световните филмови компании. Някъде бях чел, че само коктейлите след прожекциите на един състезаващ се филм, стрували 24 милиона долара. Така правят хората по света, но ние сме в друг свят...”