1992 г. - двойките за “Дондуков” 2 са 22 на брой, днес са 24
На 14 ноември имаме седми вот за държавен глава - нужни са поне 1,9 милиона гласа, за да има избран още тази неделя
Ходът на ДПС с Карадайъ отне от шансовете на тройката силни кандидати
7 избора за държавен глава имаме от 1992 година насам и нито веднъж не сме го избрали от раз.
За първи път на тези президентски избори дори теоретично е невъзможно това да се случи. Въпреки (по)желанията от различни страни.
Анна Заркова, едно от лицата в инициативния комитет на Румен Радев за втори мандат, вижда победа още на 14 ноември. Обяви го при внасянето на необходимите подписи за регистрация в ЦИК.
За да има победа на I тур, първото задължително условие е активността да е поне 50%, а за фаворита да гласуват 50+1 от включилите се във вота избиратели. Според предварителните данни на ЦИК право да гласуват имат 6 708 189 българи. Това означава, че на 14 ноември до урните трябва да са отишли 3 354 095, за да се говори изобщо за шанс някой да ги спечели от раз.
Всъщност това предварително условие бе спазено преди 5 години, когато Радев за първи път се яви. През 2016 г. бяха пуснати 3 823 646 бюлетини. Ако тази база се вземе за сравнение, значи за победа сега и при хипотезата, че избирателната активност ще е близка с тази от 2016-а,
са нужни към
1,9 млн. гласа
Близо 2 млн. гласа са трудно достижими в година на 3 избора и трима плюс 1 силни кандидати за поста на държавен глава.
Паритетът между силите на последните парментарни избори и тоталната невъзможност да се излъчи редовно правителство само потвърждават тезата, че на този етап не съществува партия или политическа фигура, способна да мобилизира такъв електорат на първия тур.
А въпреки че формално тройката “големи” за тези избори са издигнати от инициативни комитети като независими кандидатури, зад тях партиите влизат в кървава битка. Защото при вероятността парламентът отново да стигне до задъдена улица при основната си задача - да излъчи изпълнителна власт, залогът кой ще спечели президентската се вдига.
Радомир Чолаков, който също внесе в понеделник документите на двойката проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева, си пожела ректорът на Софийския университет да влезе на “Дондуков” 2 на 21 ноември - на втория тур.
Инициативният комитет, издигнал председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, очевидно му е дал съвет да атакува всички кандидати с подозрения заблизост с ДПС, дори и Радев. Изглежда това е тактиката да се стигне до втори тур.
Сред топкандидатите за “Дондуков” 2 се нареди и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ - първият кандидат за президент в историята на движението изобщо. И въпреки че в последните години партията отбелязва между 250-340 хил. гласа, исторически най-високият ѝ резултат е над 610 хил. гласа през 2009 г.
А според различни неофициални оценки турците с български паспорт по света и в България надхвърлят 1 млн. души, което може и да го изстреля на балотаж при нужното активизиране на структурите.
Досега ДПС винаги е подкрепяло чужди кандидати, но сега ще насочи електоралния си потенциал към своя, с което на практика допълнително разпилява гласовете на първи тур.
В понеделник това потвърди и Румен Радев, който коментира, че с този ход Карадайъ е отправил “послание към своите избиратели, към членовете на своята партия и в опит максимално да ги мобилизира”.
Двама повече са кандидатите, които ще се явят на президентските избори тази година в сравнение с 2016 г. Досега
желание са
заявили 24-ма,
но колко точно ще отидат на вота на 14 ноември, ще е ясно във вторник след 17 ч. когато приключва регистрацията в ЦИК. До редакционното приключване на броя 18 двойки бяха подали документи в комисията.
Сред кандидатите са певицата Луна, лидерът на “Атака” Волен Сидеров и бившият му партньор - председателят на НФСБ Валери Симеонов. Пак за държавен глава ще се пробва и Веселин Марешки, кандидатира се и Александър Томов от “Евролевицата”, доц. Милен Михов от ВМРО, журналистката Цвета Кирилова, Горан Благоев от “Национално обединение на десницата” и др.
Ето и колко кандидати е имало на президентски избори от сега до 1992 г.:
2016 г.
Общо 21, като за най-силни се приемаха Румен Радев и Цецка Цачева от ГЕРБ. Те стигнаха и до балотажа, като за генерала гласуваха 973 754 души, а за тогавашната шефка на парламента - 840 635. Трети бе лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов издигнат от коалиция “Обединени патриоти”, и взе 573 016 от гласовете.
През тази година за четвърти път от 1992 г. се беше кандидатирал основателят на Българския бизнес блок - покойният Жорж Ганчев. Кандидат бе и Димитър Маринов, известен като Митьо Пищова. Зам.-шефката на последното Народно събрание Татяна Дончева също игра, както и арестуваният бизнесмен Николай Банев. Тогава се включи и експремиерът Пламен Орешарски, който сега се спрягаше като кандидатура на ДПС.
2011 г.
Регистрираха се 14 партии, 1 коалиция и 6 инициативни комитета, като 3 от партиите - ДПС, “Другата България” и ДСБ, не издигнаха кандидат.
В изборите участваха общо 18 двойки. До балотаж отидоха кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелив и Ивайло Калфин от БСП. Социалистът загуби, макар и подкрепен на втори тур от ДПС. Тогава почетният председател на движението Ахмед Доган заяви, че партията не иска нищо за подкрепата освен “една хубава целувка”.
2006 г.
За първи път изборите се организират от ЦИК, чийто секретар е Мустафа Карадайъ. Тогава кандидатите за президент са 7 на брой. На балотаж са Георги Първанов и Волен Сидеров. Човекът на БСП е преизбран със 75,9% от гласовете, докато атакистът взема едва 24,1%.
Номинирани са и Неделчо Беронов,Любен Петров, Григор Велев, Петър Берон и Георги Марков.
2001 г.
Това е годината с най-малко желаещи за президент - едва 6 двойки, като до балотаж стигат Петър Стоянови Георги Първанов. Трети по резултат е Богомил Бонев. На тези избори се кандидатира Ренета Инджова - първата жена премиер.
1996 г.
Регистрирани за вота са 13 двойки. До балотаж стигат Иван Маразов и Петър Стоянов.
1992 г.
На втори тур са Желю Желев и Вълко Вълканов. Те са сред регистрираните 22 двойки. Трети по резултат тогава е покойният Жорж Ганчев. Това е и годината, в която се кандидатира за първи път.
