Невролози: Резултатите от британското проучване са толкова смущаващи, че трябва да се тълкуват много предпазливо.
Тревожни данни от проучване на Оксфордския университет във фаза пред рецензиране разтърси неврологичната общност. Популярният по-опростен прочит на изводите е, че дори при прекаралите леко COVID се наблюдава “свиване” на мозъка, подобно на това от напредналата възраст и заболявания в кръга на деменциите.
Резултатите са едновременно вдъхновяващ стимул за продължаване на проучванията и толкова смущаваща перспектива, че всички публикации в сериозните медии и коментарите на експертите призовават за предпазливост в тълкуването. Уклончивостта е свързана с доказването на причинно-следствена връзка и дали не се касае за временни отклонения, които мозъкът да успее да компенсира в бъдеще.
Екипът се е възползвал
от уникална възможност
да сравнява образните
изследвания с ЯМР
от 2014 г. и сега
на едни и същи хора, поканени за нови сканирания. Съгласилите се участници са разделени в приблизително равни групи - хора, които са прекарали леко или тежко коронавирусната инфекция, и такива, които не са се заразявали.
Старите сканирания са взети от архива на Британската биобанка, в която има документация за над 40 хиляди души. От тях са подбрани две извадки - 401 прекарали COVID и 384 “контроли” с отрицателен тест за антитела и “чисти” медицински картони във времето на пандемията. Двете групи били така подбрани, че хората в тях да са сходни по възраст, пол, етническа принадлежност и интервал между сканиранията. За по-висока надеждност на резултата контролите и боледувалите не се различават по стойности на кръвното, индекс на телесна маса, хронични заболявания, пушене, консумация на алкохол. Били изравнени дори по социално-икономическо положение.
Сравняване на старите сканирания на мозъка им и направените по време на проучването установявя отчетливи разлики между прекаралите COVID и тези, които не са се заразявали.
При инфектираните се наблюдава относително увеличаване на индексите на дифузия - маркер за увреждане на тъканите, в мозъчните области, функционално свързани с обонятелните зони (частите, които обработват миризмата), по-голямо намаляване на общия размер на мозъка и увеличаване на обема на цереброспиналната течност, което предполага допълнителна атрофия.
Учените влизат в още по-голямо прецизиране, като сравняват не просто боледувалите и неболедувалите, а леко прекаралите инфекцията, лекуваните в болница и отрицателните за SARS-CoV-2 - патогена, който причинява COVID. И се оказва, че вирусът е оставил следа в мозъка и на тези, които не са стигнали до хоспитализация. Изследователите установяват значително намаляване на дебелината на сивото вещество във фронталната (предната) и париеталната (теменната) зона. Освен това участниците,
заразени със SARS-CoV-2,
показват по-голям
когнитивен спад
в сравнение с контролите
Очаква се проучванията в тази област да продължат.
Засега изводите от проучванете се тълкуват разнопосочно и в условно наклонение. Допуска се, че резултатите от изобразяването на мозъка са свидетелства за дегенеративно развитие на болестта. Или да илюстрират разпространението на вируса в мозъка чрез обонятелните пътища (възможен вход към централната нервна система е обонятелната лигавица). Или да са резултат на невровъзпалителни събития, дължащи се на инфекцията. Или сканиранията да изобразяват просто загуба на обонятелна и вкусова сетивност.
Дали установените вредни въздействия може да бъдат преодолени, или ще продължат в дългосрочен план, остава да се проучи с допълнителни проследявания.
Един от публичните “говорители” по темата за засягането на мозъка е специалистът по епидемиология на инфекциозните болести и по генетика на микроорганизмите д-р Франсоа Болу от Импириъл колидж - Лондон.
“Докато дори малките загуби в обема на определени области на мозъка може да изглеждат тревожни,
фините промени в мозъка
не означават непременно
заболяване, дори
в зряла възраст
- коментира ученият в авторска статия в “Конвърсейшън”. - Изследователите тълкуват констатациите си като директен вреден ефект на COVID, причинен от вируса и проникнал в мозъка през носа. Друго обяснение обаче е, че промените в обонятелните области на мозъка може да са следствие от загуба на вкус и мирис, а не причина за това.”
