Той признаваше, че не става за любовник, защото любовта му пречи да работи
Много болести налегнаха Джони Пенков напоследък и само месец и половина не му достигна, за да навърши 88 г. Той почина в “Пирогов” в следобеда на 5 октомври.
Роден е на 27 ноември 1933 г. Джони е прякорът псевдоним на Георги Иванов Пенков, второ поколение софиянец. Като малък му викали Тонито и Тони, което постепенно се превръща в Джони.
Тогава Джони
е модерно
американско име
Дядо му живял в Букурещ, където работи по финансите на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Баба му е първата жена, която играе в българския театър. Дотогава всички женски роли се изпълняват от мъже, защото не било прилично жена да се развява на сцената. Баща му е художникът проф. Иван Пенков, преподавател в академията.
Точно той запалва сина си по радиоинженерството. Семейството живее в Панчарево, където през септември 1944 г. се настанява съветска военна част. Джони и още две момчета носят ракия на руснака, който отговаря за склада, а той им дава радиочасти. През 1945 г. с тези части тримата сглобяват радио.
С магията на киното го изкушава Рангел Вълчанов. Първият му филм като звукорежисьор е “Търси се спомен” по сценарий на Иван Стоянович. Мишунга, който прави, му се вижда като някакво тайнство.
“Гасят лампата в залата, екранът светва, ти местиш потенциометъра и филмът оживява!”, обясняваше ми приживе Джони. С верните си приятели Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли започват да снимат документални филми.
Случайно в киното “влиза” и уникалният глас на Джони Пенков. Режисьорът Оскар Кристанов забравя текста, който трябва да бъде прочетен от Ицко Финци. Тогава на Джони му хрумва Финци да е журналист, който задава въпроси на директора на предприятие за ремонт на автомобили. В ролята на директора е самият Джони, който отговоря с много смешен “просташки глас”.
С този глас той ще озвучи много от филмчетата на култовата кинорубрика “Фокус”. Някои от тях са толкова остро сатирични, че
екипът е
привикан
на среща
в Политбюро
Гледат “с другарите” няколко филма и се разминават с указанието да не обобщават генерално нещата. Властта обаче не ги търпи дълго. След изключително критичния филм “Селска хроника” “Фокус”-ът е спрян завинаги.
След документалното кино Джони Пенков превзема и игралното кино, и то като артист. Снима се в епизодична роля на комичен милиционер, а не милиционер герой, във филма на Борислав Шаралиев “Рицар без броня”. Предпочетен е пред самия Григор Вачков.
С този филм е свързана и една много смешна история. Героят на Джони е милиционер от КАТ. След снимките униформата остава известно време при него. По това време Радой Ралин прави театър “Фокус”.
За едно представление с режисьора се уговарят Джони да дойде с униформата и да седне сред публиката. И когато на финала репликите станат много остри, той да излезе отпред и да извика, че спира представлението. Когато се появява, хората започват да свиркат, да дюдюкат, да викат “Ууу”, “Ченге, махай се от сцената”.
След представлението идва офицер от милицията, който търси старшината. Но Джони вече благополучно се е изнесъл от мястото на събитието.
Пенков продължава да прави документални филмчета с Рангел Вълчанов, с Оскар Кристанов и Здравко Драгнев. Джони казваше, че обича документалните филми, игралните са му по-скучни, защото всичко е предварително измислено. Докато документалният е пълен с изненади. Когато го снимаш, си като на лов - не знаеш какво ще излезе от храстите.
С Джеки и Чарли работят като невероятно трио. Веднъж на някакво голямо събрание станало дума за тях тримата и някакъв другар станал и казал: “Абе оставете ги тия с кучешките имен!”
На щат по специалността си Джони Пенков е в един институт към Комитета за култура, с труднопроизносимата абревиатура НИПИРМТБДО! Научно-изследователски и проектантски институт за развитие на материално-техническата база в духовната област.
Правят проекти за театри, за кина, разни апаратури. Джони лично изобретява едни високоговорители, които продават в чужбина. Малко след 10 ноември институтът е закрит.
Джони признаваше, че не става за любовник: “Любовта е състояние, в което човек изпада от време на време. При мен обаче то е малко по-специално. Защото не ми помага, а ми пречи да си гледам работата. Когато съм влюбен, не мога да се занимавам с нищо друго”.
Въпреки това се е женил два пъти. Първата му съпруга е актрисата Мирослава Стоянова, дебютирала в киното като Лила във филма “Тютюн”.
По това време за директор на Смолянския театър е назначен кинокритикът Тодор Андрейков. Той кани Рангел Вълчанов за първата постановка, Рангел пък вика Джони да оправя звуковите уредби на театъра.
В началото на сезона в театъра идва Мирослава Стоянова, студентка на Георги Стаматов. След като го сменят, новият професор, който не понася Стаматов, праща всички негови студентки в провинцията. От брака си с Мирослава Джони има син Тодор, който завършва художествената академия във Франция и живее там.
Втората съпруга
е Дениз
Герганова,
инженер по професия. Малко преди 10 ноември с дъщеря им Ива бягат в Австрия и оттам в САЩ. Там не им харесва като във Виена и нали е по-близо до България, заживяват в австрийската столица.
Дениз се връща в България и прави студио за аудиокниги. После продава бизнеса си. Дъщерята Ива е социолог, живее в Австрия.
Веднъж попитах Джони защо винаги е с шапка. “Защото ми е студено!” А защо само един и същи модел? “Така започнах и така продължавам.”
Мисля, че и на оня свят Джони Пенков ще се разхожда с любимата си шапка и ще разсмива ангелите с “просташкия си глас”.
“24 часа" изказва своите най-искрени съболезнования на роднините, близките и приятелите на Джони Пенков.
