Пилоти вече са шофьори на камиони и казват, че печелят повече
През последните седмици англичаните имат повод да си припомнят много от народните мъдрости, които са им помагали да преодоляват трудни ситуации като нация. Една от тях е: “Всички сме в една лодка” и често я използват, когато искат да подчертаят, че ще има солидарност и равнопоставеност, независимо колко тежко е предизвикателството, пред което се изправят. И наистина, дори скъпото бентли на Кристиано Роналдо бе снимано как
чака близо 7 часа
да бъде заредено
с гориво в
Манчестър,
където португалската звезда сега играе. Вярно, зад волана не бе футболистът, а негов шофьор, но самият факт, че не може да разчита на зареждане по втория начин, е доста показателен.
Баталните сцени на километрични опашки за презапасяване с бензин и физическа саморазправа между изнервени шофьори изненадаха обаче много анализатори. Някои ги сравниха със случващото се някога в Дивия запад.
Други заговориха за тлеещо напрежение в британското общество, което е уморено от старателно прикривано неравенство и липса на бързи и адекватни политически решения.
“Паническото пазаруване обикновено се подхранва от появата на несигурност. Направени по време на пандемията проучвания показаха, че жителите на Острова са били много притеснени, но не са го осъзнавали. А това означава, че са имали основание да започнат да проявяват повишено безпокойство и загриженост”, обяснява пред CNBC специалистът по потребителска психология Катрин Янсън-Бойд.
По думите ѝ, когато хората са притеснени и виждат, че други се подреждат пред бензиностанциите, инстинктивно правят същото, защото се страхуват, че могат да пропуснат момента и да се окажат в губеща позиция, особено ако не им се предлагат работещи решения.
“Както пазаруваха тоалетна хартия и други стоки от първа необходимост в началото на пандемията и рафтовете по магазините се изпразваха, сега с горивата е същото.
И преди имаше
паника и нямаше
решения
Хората чувстват, че трябва да направят нещо, дори да е неразумно, защото си мислят, че ако не действат, всичко ще се обърка. Затова те излизат и купуват стоки дори когато нямат нужда от тях”, казва Катрин Янсън-Бойд.
Освен това голяма част от младите жители на Обединеното кралство никога през живота си не са се сблъсквали с недостиг на стоки или горива. Те са свикнали магазините да пращят от изобилие особено в месеците преди Коледа, да глезят клиентите си с намаления и изгодни оферти от типа плати две, вземи три. Нещо, за което в момента въобще не може да става въпрос, тъй като голяма част от хранителните вериги изпитват от месеци
недостиг на стоки
заради липсата
на шофьори,
които да ги доставят
Най-засегнати са замразените храни, тъй като имаше и недостиг на въглероден диоксид, който се използва при тяхното транспортиране и съхранение. Хладилните витрини, в които се държат, на много места са празни. Някои магазини се принудиха да извадят предварително коледните си колекции, за да напълнят оголените рафтове, а и да повдигнат настроението на клиентите си.
Има и допълнителни фактори, които повишават нивото на тревожност на жителите на Острова. Само през септември заради рекордното поскъпване на газа
фалираха
9 фирми,
доставящи
газ и ток
за бита. Засегнати са близо 2 млн. домакинства, които трябва да бъдат прехвърлени към други доставчици, но при далеч по-неизгодни условия заради по-високите цени на енергийните източници.
От октомври спират и помощите, които британското правителство плащаше за запазването на работни места по време на пандемията.
Първоначално то даваше до 80% от доходите на 11,6 млн. души, а през август и септември до 60 на сто, за да бъдат запазени работните им места, но въпреки това се очаква около милион да не могат да се върнат на тях, тъй като фирмите им са фалирали или са намалили производството си.
Според финансови анализатори това едва ли ще доведе до голяма безработица, тъй като в момента има 1,9 млн. свободни работни места, но доста хора ще трябва да стартират нова професия или да се трудят допълнително, тъй като основната им работа е с намалено време, което също е стресиращо.
А е много възможно това, което се предлага, да е много под техните възможности и квалификации. Например доста пилоти и стюардеси още по време на пандемията се принудиха да отидат да работят в хранителни магазини като шофьори и продавачи, след като полетите бяха намалени. Същото сториха музиканти и актьори, след като клубовете и театрите затвориха.
Някои от тях все още не могат да се върнат към първоначалната си работа, а и вече не искат. “Печеля повече като шофьор на камион. Докато работех като пилот на реактивен самолет за Flybe, която фалира,
получавах около
30 000 паунда
годишно, а сега
вземам 40 000,
и то при по-малко часове работа. Има сериозен недостиг на водачи на камиони, заплащането непрекъснато се увеличава и аз се възползвам от това”, казва 37-годишният Арън Левентал пред “Дейли мейл”. Той е бивш войник и е получил свидетелството си да управлява камион в армията. Така че не е трябвало да ходи на някакви допълнителни курсове, както се налага на повечето хора, които сега искат да се насочат към шофьорската професия, след като се оказа толкова търсена заради
липсата на
работна ръка
от ЕС
вследствие на Брекзит и пандемията. По думите на Левентал само за година заплащането в новата му професия се е увеличило от 9 на 30 паунда на час и той не смята, че ще има промяна скоро в обратна посока, тъй като британските власти са категорични, че повече няма да допускат нискоквалифицирани работници в Обединеното кралство, а ще разчитат на собствен ресурс.
