В музея на Третото българско царство и най-малката вещ разказва не само своята история, но и тази на България
Мили татко, Честита Новата 1942 г. Дано тя да бъде пълна със щастие и благополучие. Обещавам, че през нея аз ще бъда добра и послушна, та да бъдеш доволен и останеш задълго млад. Целувам те, Мария Луиза.
Мила мамо, Честит Имен Ден! Желая ти здраве, щастие и бодрост. Дано рилския светия ти праща благословията си за дълги години! Целувам те, твоят Симеон.
Тези думи, написани с изключително старание и красив детски почерк, са на близо 80 години. Това са две писма, писани от Мария Луиза на 31.ХII.1941 г., и от малкия Симеончо от 1.ХI.1945 г. до родителите им - цар Борис III и царица Иоанна.
Двете трогателни писма, запазени през толкова бурни години на преселения и изгнаничество на царското семейство, днес са част от детската галерия в двореца „Врана“. Заедно с тях са и няколко красиво украсени писма, на едно от които
Мария Луиза сама е
нарисувала картата на
обединена България
Когато човек прекрачи прага на „Врана“ онемява – за първи път в България си имаме истински дворец. Възстановяването на двореца и оформянето на експозиция, посветена на владетелите на Третото българско царство се прави с невероятно старание и усет към детайла, а колекцията от предмети, картини и документи е събрана от 4 държави – от домовете на Фердинанд в Кобург, на царица Иоанна в Ещорил, на Симеон II в Мадрид и на Мария Луиза в Ню Джърси. Всяка вещ, дори и най-малката, разказва не само своята история, но и тази на България. Грижливо пазени през годините, те най-сетне се завръщат в своя дом „Врана“.
Дворецът постепенно се превръща в своеобразен музей на Третото българско царство, който ни предлага истинско пътуване във времето към живота на последните монарси на България. Инициативата е на цар Симеон II. А ръководител на екипа, който се е заел с тази задача, е доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис и царица Иоанна“. Ремонтът и възстановяването продължават вече 11 г., тъй като се осъществяват само с лични средства на царското семейство и с помощта на близки хора, а и бяха забавени покрай делата за собствеността на двореца.
Именно детската галерия е един от новите кътове в двореца. В красиви витрини тук е подредено всичко запазено около живота на царските деца до 1946 г. Освен писмата на малките Симеон и Мария Луиза, особено ценни са и тетрадките от дворцовата гимназия на малкия престолонаследник княз Борис Търновски. Тук са неговите книжки, както и неговата първа играчка – малка жабка с жълт етикет, грижливо описан от княгиня Евдокия. Тя е подредена до няколкото запазени играчки на малкия Симеон – плюшено мече, пингвин и едно малко прасенце. На пръв поглед невзрачно, то е всъщност най-ценната от всички играчки тук заради своята история -
ушито е лично от
княгиня Евдокия
за малкия цар
през 1946 г., докато изгоненото от България семейство пътува с кораба „Аксу“ от Цариград за Александрия.
До играчките е сложена много интересна дървена мастилница, представяща младия княз Борис като покорител на Константинопол.
В същите витрини са и две от униформите на малкия Симеон. Тук са и ботушките му – леко поизтъркани, но оцелели през годините. Те са спасени от дворцов служител след изселването на малкия цар и запазени в семейството му. Когато Симеон II се връща през 1996 г. за първи път в България след 50 години в изгнание, наследник на този служител му ги подарява.
Във витрините са още съдът, в който е донесена вода от река Йордан за кръщението на Симеончо, както и малък документ с неговия царски вензел – преплетени буквата С и II, на който царица Иоанна лично е написала "Одобрявам" на 26 октомври 1943 г.
А като част от дворцовата библиотека тук е изложена и книга с избрани разкази на Елин Пелин с личен автограф на автора до цар Борис III. Двамата са били в приятелски отношения.
За съжаление, една много малка част от книгите от оригиналната дворцова библиотека са оцелели през годините. След 9 септември тя е разпръсната по различни културни институти, а част от нея дори е унищожена.
„При пристигането си в България през 1930 г., царица Иоанна, която е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III, носи част от своите книги от библиотеката на двореца в Рим. След 9 септември обаче голяма част от тях са изчезнали. В спомените си царицата разказва за свое писмо, което пише от Александрия до ген. Христо Мархолев, като представител на Отечествения фронт, и до регента Тодор Павлов, в което ги моли да й върнат книгите, както са й обещали. От писмата, които са запазени в Държавния архив е видна и реакцията на новата власт. Тодор Павлов пише арогантно в полето отгоре: “Не си спомням да съм получавал подобно искане от госпожата!” А Кимон Георгиев казва: “Ние обещахме една крупна сума, която да компенсира царското семейство, както да й изпратим книгите и още неща, но го направихме, за да не нервничи и да тръгне спокойно”, разказва доц. Шалафов.
Днес обаче във възстановената царска библиотека отново има книги от Савойската династия – тези, които царицата наследява след смъртта на баща си Виктор Еманиул. Има и книги, донесени от Кобург. А с личната колекция на цар Симеон II това ще е най-голямата библиотека на тема монархия, кралски семейства, хералдика, съдържаща изключителни издания още от средата на XIX век.
Също толкова богат е и царският архив, за който в момента се обособяват специални помещения съгласно всички изисквания за съхранение на документи. Във „Врана“ са личните архиви на царската фамилия, свидетелства за родословието и отношенията с другите кралски семейства. А всичко, което е свързано с държавническата роля на монарсите, вече е дарено от Симеон II на Държавния архив. Там е архивът на Фердинанд – 88 кутии, старателно съхранявани и описани от института „Хувър“ към Станфордския университет, които царят връща в България през 2006 г. Както и част от архива на Симеон в изгнание - кореспонденцията му с българите в чужбина, отношения с политически емигранти, организации на българите в Северна Америка.
Колекцията на „Врана“ ежедневно се обновява. При това от дарители. Има много колекционери, които, обикаляйки антиквариати, като открият предмети или документи, свързани с живота на царската фамилия, ги откупуват и даряват на Фонда.
Сред последните са над 100 снимки на царското семейство от различни периоди, както и картички с изгледи от емблематични места и сгради на София, на гърба на които
цар Фердинанд през 1903 г.
собственоръчно с
молив му е описал кое какво е
Те са част от кореспонденцията му с тайнствен засега французин - мосю Букан, за когото се предполага, че е бил кореспондент на някое от големите френски издания по онова време.
А сред най-новите попълнения е барелеф на малкия Симеон, изработен от проф. Атанас Дудулов, който е дарен на царя от колекционер, открил го в антикварен магазин в София.
Идеята на царя е един хубав ден, когато всичко е готово, библиотеката и архива му да може да се ползват от тези, които имат интерес - студенти, изследователи, историци. А от няколко години е създадено и Царско историческо общество, което, под ръководството на проф. Петър Стоянович, организира различни събития, свързани с историята на Третото българското царство.
При празници и конкретни поводи доц. Шалафов показва исторически предмети и артефакти. За Деня на Независимостта например той представи историческа реликва – знаците на Големия кордон на Народния орден „За военна заслуга“, с които цар Фердинанд провъзгласява Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Заедно с ордена е разказана и неговата история – чрез писмо на генерала от кавалерията Петър Марков, който е бил адютант на царя. През 1926 г. в писмо той разказва историята на цар Борис III. Марков е заедно с Фердинанд в Плес, Унгария, но когато слизат в Русе с яхтата „Хан Крум“, се оказва, че
от София е пристигнал
мундир без никакви декорации
Тогава царят сваля от ген. Марков неговата степен на Големия кордон „За военна заслуга“, слага я върху своя мундир и му казва: Никога няма да носите този орден, той ще остане на памет на Българската Независимост.
Отново с Фердинанд е свързан един от новите и изключително ценни предмети на колекцията - първият му щандарт (личното знаме на Монарха). Това е истински уникат, тъй като на него е изобразена най-ранната княжеска корона и се предполага, че е от 1892 г. Запазен в дома на царя в Мадрид, а преди това в дома на Фердинанд в Кобург.
Най-новата гордост на двореца е възстановеният параклис, който бе тържествено осветен на 12 септември. Историята му е много интересна, а за възстановяването му царят получава пълна подкрепа от патриарх Неофит и от Софийската и Пловдивската епархии.
Всъщност
на територията на двореца „Врана“
до 1946 г. е имало общо 3 храма,
от които засега е възстановен в пълнота само този.
Първият е римо-католическата капела на цар Фердинанд. Вторият е православния, построен за престолонаследника Борис, по-сетнешният цар Борис III (първоначално кръстен като римо-католик заради договореността между княз Фердинанд и дон Роберто Пармски - бащата на княгиня Мария Луиза, че децата от брака задължително ще бъдат католици).
Третият параклис е този, който царица Иоанна изгражда над втория гроб на цар Борис, след като на 24 април 1946 г. тялото е изровено от Рилския манастир и пренесено през нощта в парка на двореца "Врана". Той е готов буквално дни, преди царското семейство да бъде изгонено, а години по-късно една нощ е взривен от комунистическата власт.
Историята на възстановения параклис е много интересна. Когато през 1946 г. новата власт влиза в двореца в София, тя унищожава голяма част от завареното там. Работници от село Бистрица, виждайки че сред отломките има и иконостас, събират запазените части и две от иконите и ги занасят на своя свещеник отец Янко Драгомиров. Той сглобява от частите един иконостас в тайна молитвена стая на втория етаж на манастира "Св. Св. Йоаким и Ана". И така го запазва през годините. Когато започват работата по възстановяване на параклиса в двореца, патриарх Неофит и Софийският епархийски съвет предоставят този иконостас, а майстори дърворезбари съумяват да възстановят всички липсващи части по единствената запазена снимка. Готова е основната част и Тайната вечеря, а горният апостолски ред ще бъде готов за храмовия празник на 19 октомври.
В новоосветения параклис, който сега е посветен на покровителите на цар Борис и царица Иоанна, се намира и една много ценна икона – на свети цар Борис Покръстител. Тя е поднесена е на престолонаследника Борис III на 2 февруари 1896 г. - в деня на неговото православно миропомазание. А по време на комунистическия режим е била съхранявана в синодалния параклис и преди четири години е върната тържествено от Светия Синод в пълен състав във „Врана“.
До параклиса е траурната стая, обособена в памет на цар Борис Трети.
До входа й е оригиналният акт за раждането на престолонаследника през 1894 г. Цар Фердинанд особено е държал за спазването на дворцовите традиции, затова малкият Борис се е появил на бял свят в присъствието на свитедели. За това разказва самият акт за раждането му, който описва как всички тези свидетели са присъствали: "И тъкмо в часа 7 и четвърт сутринта бяхме въведени в спалнята на нейно царско височество княгинята, където придворният съветник проф. Браун - хирург акушер от Виенския факултет, ни представи едно отроче от мъжки пол, което той току-що беше избабувал от нейно царско височество княгинята, което беше привързано чрез пъпния кордон към тялото на августейшата родителница." Всичко това е било част от дворцовия протокол от онези години, за да няма съмнение, че детето няма да бъде подменено, разказва доц. Шалафов.
В самата траурна стая е
смъртната маска на цар Борис
(след кончината му е взета отливка от лицето му, което е традиция за монарсите). Над нея е поставена една уникална икона на Свети Иван Рилски. Тя е била десетки години в олтара на Светогорския гръцки манастир Вертопед при един от 12-те старейшини на манастира, по народност българин. След смъртта му гърците я махнали от олтара, но послушникът му, също българин, я прибрал и през 1928 г. я подарил скришом от гърците монаси на запасния генерал Илия Каблешков. Той я предава на цар Борис и царица Иоанна, „за да пази българската династия и българския народ във вечни времена“, както пише на табелката, която е била на гърба на иконата.
Тя винаги е била в спалнята на царя в Софийския дворец и била е поставена на гърдите му при смъртта му и е останала в ковчега до пренасянето на тленните му останки в Рилския манастир. След това царицата си я взела и я запазила до себе си през целия си живот, разказва доц. Шалафов.
Под маската пък е втората плоча от гроба на Борис III във „Врана“, разцепена на две от взрива. Тук има няколко картини на Борис от смъртния му одър, от погребението и от гроба му в Рилския манастир, рисувани от Тодор Кожухаров, Дечко Узунов, Константин Щъркелов. Както и някои от траурните ленти, които родолюбиви българи откупуват от антиквариати и даряват на двореца.
