Изграждат още 9 чешми, засаждат 4000 дървета покрай улици и булеварди
Обновяване и реконструкция на детските площадки в два централни парка на столицата планира през 2022 г. Столичната община. Нови кътове за игра на най-малките ще има в Княжеската градина и в парка “Заимов”.
Това съобщи зам.-кметът по екология Десислава Билева.
“На прага сме да стартираме обществената поръчка за обновяване на историческата част на Борисовата градина. С изпълнението на проекта ще завършим цялостното обновяване на най-големия парк в столицата, което стартирахме през 2011 г.”, обясни Билева.
Целта на проекта е градината да възвърне блясъка си от 1934 година. Ремонтът ще обхване зоната между булевардите “Цариградско шосе”, “Евлоги и Христо Георгиеви”, алея “Яворов”, къпалнята “Мария Луиза” и стадион “Българска армия”. Там ще се ремонтира 40 000 кв. м алейна площ, ще се обнови
езерото с лилиите
с 8-метров фонтан
по средата
Освен това плановете са да се изгради зелен пояс между парка и “Цариградско шосе” с над 25 хил. храста и 60 дървета, който да спира шума от трафика. Ше се поставят нови над 130 стълба за улично осветление и още над 120 камери. Проектът е на стойност над 10 млн. лв. и се финансира от Оперативна програма “Региони в растеж”.
“Тази година зарадвахме софиянци с нова цветна фигура в парк “Здраве” под наслов “България от изгрев до залез”.
алпинеума,
възстановени
водни площи,
розариум
и площадка за кучета. Там стартира и изграждането на частта на парка откъм район “Люлин” до бул. “П. Дертлиев”. Така ще се оформи изцяло ново парково пространство с алеи, площадки и пешеходен мост над р. Суходолска, който ще свързва новата зона с възстановената представителна част на парка.
В парк “Овча купел” подменихме старата ограда от бодлива тел с жив плет, а в парк “Студентски” подменихме пейките и кошчетата и ремонтирахме част от настилката. Обновена е и градината при пл. “Папа Йоан Павел II”, както и детските площадки в зоопарка.
До края на годината ще възстановим още 2 детски площадки - на ул. “Витиня” в район “Подуяне” и на бул. “Константин Величков” в район “Красна поляна”, отчете Билева.
През последните 2 г. са
възстановени и
изградени над 10
градски чешми
в градинките “Св. Климент Охридски”, “Кристал”, Западен парк, “Св. Седмочисленици”, “Кюлуците” и др.
“По настояване на кмета на София Йорданка Фандъкова в бюджета за тази година също са предвидени средства за възстановяване на чешми. Отпуснати са средства за ремонт на чешмите в районите “Банкя” и “Връбница”, предстои това да се случи и за “Надежда” и “Оборище”. Проучваме възможностите за изграждането на нови 9 чешми в Княжеската градина, парковете “Братска могила”, “Дружба”, “Петър и Павел”, “Хиподрума”, градина ГУСВ и пл. “Журналист”, разказа Билева.
По нейна инициатива научноизследователският сектор към Лесотехническия университет изготвя разработка за актуалното състояние и препоръки кои са
най-подходящите
видове дървесна
растителност
за засаждане по улици и булеварди. Разработката ще е готова в края на октомври.
“Инициативата за засаждане и отглеждане на дървета е част от дългосрочната политика на Столичната община за превръщането на София в по-зелен град. През тази пролет засадихме над 2100 дървета, а есента ще продължим с още 2000 дървета”, обясни Билева.
Кални петна в кварталите се превръщат в зелени места и паркинги
Кални точки в софийските квартали, които са източник на замърсяване на въздуха, се превърщат в паркинги и красиви градинки. Облагородяването на тези петна е част от инициативата на столичния кмет Йорданка Фандъкова за подобряване на качеството на въздуха.
“Всички 24 района определят местата, които са източник на замърсяване. Вече 17 от тях се включиха, като кални петна в “Искър”, “Люлин”, “Надежда”, “Овча купел”, “Банкя”, “Подуяне”, “Илинден”, “Нови Искър”, “Красна поляна” и “Триадица” вече са преобразени. Тази година финансираме с 1,5 млн. лв. облагородяването на такива места, инициативата ще продължи и през 2022 г.”, обясни зам.-кметът по екология Десислава Билева.
Работи се и по проект за намаляване на ефекта на един от идентифицираните топлинни острови в столицата. Става дума за район “Люлин”.
“Един от индикаторите за успешната зелена политика на Столична община е ясната ни визия за борба и адаптация спрямо климатичните промени. Основен акцент в усилията ни е намаляването на въздействието на т.нар. градски топлинен остров - допълнителния затоплящ ефект през лятото, който имат асфалтираните и бетонирани площи. Именно заради този феномен през лятото в града е с 1-2 градуса по-топло спрямо извънградските територии.
Благодарение на възложеното от Столичната община научно изследване на екипи от учени разполагаме с карта на най-уязвимите от затопляне територии в града, както и мерки за решаване на проблема чрез ландшафтни дейности.
Топлинният остров е най-силно проявен в няколко зони, като район “Люлин” е една от тях. Затова предприехме съвместни действия със Софийския университет, Лесотехническия университет и район “Люлин” за преодоляване въздействието на топлинния остров чрез паркоустройствени решения с цел повече зеленина, по-слабо нагряване и по-малко прах във въздуха”, каза Билева.
