15 обекта, строени през социализма, влизат в списък с предложения, които Столичната община да внесе в Националния институт за недвижимо културно наследство
Резиденция “Бояна”, сградите на външното министерство, “Интерпред”, НДК, хотел “Родина”, както и цели жилищни комплекси като “Яворов” да бъдат обявени за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от най-ново време. Над тази идея работи общинското предприятие “Софияплан”.
То подготвя списък с 15 обекта, за които освен подробно проучване са направени и предварителни оценки на научната и културна стойност, както и на общественото значение на всяка сграда. Готови са и
предложения
за временни
режими
за опазване
на всяка сграда и прилежащата ѝ среда.
Ще предложим на Столичната община подготвената документация да се внесе като мотивирано предложение в Националния институт за недвижимо културно наследство, където да се направят необходимите заключителни оценки и да се пристъпи към деклариране, обявяване или пък отказ за обявяване на съответните обекти. Информацията е подготвена така, че да е максимално пълна и изчерпателна и да подпомогне дейността на НИНКН по предварителните проучвания и анализ на предложените обекти, обясни директорът на общинското предприятие “Софияплан” арх. Любо Георгиев.
Като групови недвижими културни ценности пък са идентифицирани 7 комплекса. За един от тях - държавната резиденция “Бояна”, са подготвени и 5 фиша за деклариране на отделните обекти в комплекса и парка. За останалите комплекси, идентифицирани като такива с висока стойност, трябва да се продължи работата по проучване и анализ на отделните обекти в тях, за да се предложат за групови недвижими културни ценности. Сред тях са кв. “Яворов”, жк “Владимир Заимов”, НДК заедно с парка, “Зона Б5”, експериментални терасовидни жилищни блокове в “Мотописта”, ларгото - като се
включват сградите
на бившия
Партиен дом,
Министерския
съвет,
президентството,
ЦУМ и хотел “Балкан”
В списъка на евентуалните културни ценности са и няколко зали - покритата тенис зала “София”, “Фестивална”, завършена през 1968 г. по повод IX световен фестивал на младежта и студентите за солидарност, мир и дружба, който се провежда през юли-август същата година в София, и “Универсиада” - завършена през 1961 г. като част от новите спортни съоръжения, нужни за международните студентски спортни игри “Универсиада 61”. Последната
е първата
универсална зала
в София
и в България и представлява един от най-ярките и първи примери за интернационален следвоенен модернизъм у нас. Проектирана е след конкурс, проведен през 1958 г., и е сред първите и най-ярки примери за новата посока на развитие на българската архитектура след Априлския пленум през 1956 г., отричането на култа към личността и десталинизацията.
Старото Боянско училище, в което сега се помещава детска градина, 122-о училище “Николай Лилиев”, жилищна кооперация на улиците “Кораб планина” и “Бабуна планина”, чието проектиране и строителство отнема 15 г. и е предназначена за нуждите на управляващия елит - висшето ръководство на армията и висшестоящи служители в Министерство на народната отбрана и 192-а детска градина “Лозичка”, представляваща нова архитектурно-строителна типология, характерна за следвоенния период - детска градина в самостоятелна сграда, разположена свободно в собствен имот с богато озеленен двор, както и жилищни сгради на ул. “Солунска” 37 и 41, допълват списъка с обекти, които да бъдат признати за недвижима културна ценност.
“Интерпред” - първата изцяло климатизирана сграда у нас
Световният търговски център “Интерпред” е открит през 1986 г. Сградата е най-разпознаваемият образ на български хайтек от края на 70-те и началото на 80-те г. на ХХ в. Вложените много и скъпи вносни материали и технологии внушават корпоративен лукс.
“Интерпред” е с много характерен силует, който е акцент в градския пейзаж на фона на Витоша в тази част на града. Въпреки сериозния обем на сградата тя не доминира, а по-скоро доразвива разнообразната по височина и плътност на застрояване среда.
В нея се прилагат за първи път в България иновативни технологии и материали, сред които комбинирана конструкция от метални колони и касетирани междуетажни плочи, окачени тавани от пана “Армстронг” и пълна климатизация. Идеята е тя да бъде обявена за недвижима културна ценност с местно значение.
Хотел “Родина” - доскоро най-високата сграда в София
Хотел “Родина” е завършен през 1984 г. Проектът е дело на колектив на “Туристпроект” - арх. Тодор Кожухаров, арх. Евлоги Цветков, арх. Любен Трайков, арх. Кондарева, главен конструктор е инж. Преслав Хаджов, а художник - Кристияна Заимова.
Значимостта на хотел “Родина” се разкрива в контекста на една от характерните тенденции в архитектурата ни в периода между 60-те и 80-те години - строителството на градски хотели.
Хотел “Родина” е основен акцент на площад “Руски паметник” и един от ключовите вертикални елементи, формиращи силуета на града на фона на планината Витоша. Доскоро най-високата сграда в столицата, хотелът с елегантния си вертикален силует остава значим визуален репер.
Като представителен хотел, за “Родина” е търсен характерен архитектурен образ, съчетаващ класическа модернистична композиция от ниско и високо тяло и пластично оформени фасади.
Предложението е сградата да бъде обявена за недвижима културна ценност от най-ново време с местно значение.
Театър “София” - най-старият общински
Проектът за театър “София” е избран след конкурс през 1969 г., спечелен от арх. Жеко Жеков. Строителството продължава до 1977 г., когато е открита новата сграда на бившия “Театър на поезията и естрадата”.
Театър “София” е най-старият и най-голям общински театър в столицата. Той е и вторият след Народния “Иван Вазов” със специално проектирана за театрални цели сграда. Обогатеното функционално решение надгражда културно-театралната функция на сградата с ресторант и вътрешен двор, което я отличава от другите театри.
Тя отразява значимите промени в Източния блок и конкретно в българската култура след Априлското размразяване през 1956 г., включително и в театъра, където се допуска по-голяма свобода и възможност за експерименти с нови форми и актьорски техники. Предложението е сградата да бъде обявена за недвижима културна ценност от най-ново време с местно значение.
Бившият “Витоша Ню Отани” - японски дух в български контекст
Хотелът е завършен през 1979 г., а проектът е дело на арх. Кишо Курокава.
Сградата е пример за регионален следвоенен модернизъм в типологията на градските хотели, които са част от целенасочено експортно ориентирания туристически образ на България в периода 1960-1980 г. Изграждането на хотела е своеобразен връх в стратегически проведената международна политика през 70-те за активен културен и икономически диалог между Япония и България.
Този диалог личи и в архитектурното решение, което е синтез между японски дух и български контекст.
Благодарение на местоположението си на хълм и поради своя характерна композиция от високо и ниско тяло хотелът е станал знакова част от съвременния силует на София и емблематичен вертикален акцент в панорамата на града.
Предложението е сградата да получи статут на недвижима културна ценност от най-ново време с национално значение.
Сградата на МВнР - строена 8 години
Строителството на сградата на външното министерство започва през 1975 г. и продължава до 1983 г. Дело е на авторски колектив на “Софпроект” в състав арх. Богдан Томалевски, арх. Никола Антонов, арх. Лозан Лозанов, инж. Георги Каранджулов, Антон Дончев, Божидар Йонов, Йоан Левиев, Иван Кирков, Иван Кожухаров, Иван Урумов, Кънчо Цанев, Михаил Недков, Мито Гановски, Никола Буков.
Високата архитектурна значимост на сградата се разкрива на фона на ключова тенденция за българската архитектура от социализма - т. нар. представителна архитектура на властта и свързаната с нея “организирана показност”. В опита си да е едновременно авангардна и загърбваща стари модели, тази представителна архитектура улавя актуални световни течения, пречупва ги през местния контекст, прилага високо качество на изпълнението и допълва с представителен номенклатурен лукс.
Сградата запечатва в себе си характерни последователни моменти от вътрешното саморазвитие на българската архитектура в продължение на няколко десетилетия. Съхранена е не само автентичната функция - управленска сграда, но и пълната материална и образна автентичност както на обекта, така и на прилежащото парково пространство в имота.
Предложението е тя да получи статут на недвижима културна ценност от най-ново време с национално значение.
Руският културно-информационен център - първото културно представителство у нас
Някогашният Дом на съветската наука и култура, сега Руски културно-информационен център, е завършен през 1975 г. Проектът е дело на колектив от “Главпроект”.
Сградата се изявява като една от най-успешните с обществени функции от периода на социализма. Тя удовлетворява нуждата от културно представителство у нас на политическия център на Източния блок по време на студената война и се превръща в първата сграда от този род и с подобна функция, построена извън Съветския съюз. Високата устройствена стойност на обекта се основава на умелото ѝ вписване в наситената с културно-исторически ценности среда, като в същото време се явява акцент сред предимно жилищните сгради на ул. “Шипка”. Предложението е тя да бъде обявена за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от най-ново време с национално значение.
Старият правителствен балнеосанаториум в Банкя - сред уникатите от втората половина на ХХ в.
Бившият правителствен балнеосанаториум в Банкя е завършен през 1977 г. Проектът е дело на авторски колектив на “Главпроект”.
Архитектурата на бившия балнеосанаториум е специфична вариация на следвоенния регионализиран модернизъм, създал силни школи в страни извън центровете на Първия и Втория свят по време на студената война - Бразилия, Япония, Индия и др.
Сградата демонстрира архитектурна оригиналност, конструктивно майсторство и органична връзка между архитектура и природа. Всичко това, комбинирано с умело решената функционална задача, прецизните детайли и забележителния синтез между архитектура и конструкция, прави бившия правителствен балнеосанаториум в Банкя една от категорично уникалните сгради от втората половина на ХХ в. у нас.
Предложението е тя да получи статут на недвижима културна ценност от най-ново време с национално значение.
