Бернхард Милес е германец. От няколко седмици живее в София, където работи като директор на Немското училище. Какви са първите му впечатления от България? "Тук отношението към коронавируса е друго", казва той пред ФАЦ, цитиран от "Дойче веле".
“Като цяло се чувствам много добре в училището, в града, в държавата”, казва Бернхард Милес в интервю за “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). Но признава: “Тук отношението към коронавируса е различно”. Милес, който доскоро е ръководил гимназия във Франкфурт, споделя пред ФАЦ, че все още не е много ясно какви правила трябва да се спазват. Освен това масово тестване на учениците, каквото е имало в ръководената от него гимназия във Франкфурт, е тук немислимо, защото, както обяснява Милес, “съществува определена скептичност спрямо тестовете. Ако 90 процента от родителите в един клас се съгласят, може да се тества. Но както моите добре запознати колеги ме увериха, такъв дял е илюзорен”.
"Много българи имат изключително позитивно отношение към Германия"
Пред ФАЦ Милес разказва, че Немското училище в София е “съвсем различен свят” в сравнение с франкфуртската гимназия - най-малкото защото става дума за учебно заведение, което включва всички фази на средното образование: от предучилищна до 12 клас. “Когато в някое от междучастията”, разказва Милес, “се разходя из двора, ще срещна 5-годишни, 10-годишни и 19-годишни”. Освен това училището е смесено: 85 процента от децата идват от български семейства, останалите - от германски. В Немското училище в София работят 51 учители, а учениците са 380.
На въпроса защо толкова много българи решават да запишат децата си в Немското училище, Милес отговаря така: “Първите ми впечатления са, че много българи имат изключително позитивно отношение към Германия. Те искат да предоставят на децата си възможност да се докоснат до германската култура. А и добрите познания по немски език, които придобиват тук, им отварят вратите към немскоезичните университети”, казва Милес и дава конкретен пример: “Тези дни имахме среща със завършили възпитаници на Немското училище. То съществува едва от 2008 година и затова все още няма толкова много завършили. Но всички млади хора, с които разговарях на тази среща, учат днес в Берлин, Мюнхен или Франкфурт и се чувстват много добре подготвени”.
Какво разбуди любопитството ми
Що се отнася до онези 15 процента от учениците, които идват от германски семейства, директорът обяснява, че повечето от тях са деца на дипломати или на служители на германски компании в България. “От няколко години се завръщат и немалко българи, които дълго време са живели в Германия, но желаят да продължат професионалния си път тук. Те изпращат при нас децата си, които са родени в Германия и са посещавали там детска градина. В повечето случаи тези деца говорят добре български, но не могат да пишат на кирилица”, обяснява директорът.
На въпроса защо е избрал да кандидатства за позиция точно в София, Милес отговаря, че той и съпругата му през последните години силно се интересуват от Източна Европа. “Любопитството ми разбуди и един познат от Франкфурт, който беше учител тук шест години. Разказа ми колко много харесва града и колко добре се е чувствал. Това окончателно ме подтикна да кандидатствам за позицията.”
