Новият парламент трябва или спешно да приеме държавните приходи и разходи за 2022 г., или за 2 дни да вади пари от резерва. Ако не - на 7 януари няма как да бъдат платени
В краен случай осигурителният институт може да вземе заем
Националният осигурителен институт няма достатъчно пари, за да плати на 7 януари увеличените от 46-ото народно събрание пенсии.
Липсата е в размер на 110 млн. лв. на месец и се равнява приблизително на обещаното от депутатите увеличение от 12,5% за доходите на всички възрастни.
Това показа разследване на “24 часа”, след като влезе в сила актуализацията на бюджета, приета в последните дни на закритото вече 46-о народно събрание.
Около 1,88
млрд. лева
допълнително са
нужни на НОИ,
за да гарантира, че ще успее през 2022 г. да плаща увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв. и преизчислението на останалите с коефициент за година стаж от 1,35 вместо досегашните 1,2. Тези пари трябва да бъдат осигурени спешно до 1 януари, за да може институтът да започне да плаща актуализираните пенсии от 7 януари. Тогава освен пенсиите за първия месец на следващата година ще се дължи и допълнително плащане на последните седем дена на 2021 г. Причината е, че депутатите решиха, че актуализацията на пенсиите влиза в сила от 25 декември тази година.
Ако новият парламент, който ще бъде избран на 14 ноември, не приеме спешно бюджет за 2022 г., осигурителният институт няма да може да плати увеличението, предупреди високопоставен служител на НОИ пред “24 часа”.
Причината е, както отбеляза доскорошният финансов министър Асен Василев, че ако не бъде приет навреме новият бюджет, догодина ще могат да се харчи месечно 1/12 част от този за 2021 г.
13 047 933 000 лв. са разходите на НОИ за пенсии според актуализирания от депутатите бюджет за тази година. Като за пенсиите, плащани от Държавното обществено осигуряване, са предвидени 12 869 140 000 лв.
От отчета на бюджета на НОИ за второто тримесечие на 2020 г. пък става ясно, че разходът за пенсии за април, май и юни е в размер на 3 150 228 653 лв., или по 1 050 076 217 лв. на месец.
След актуализацията на бюджета, приета от 46-ото народно събрание обаче, НОИ ще може да харчи по 1 072 428 333 лв. на месец за пенсии. Това ще е лимитът и за януари следващата година, ако няма приет бюджет преди началото ѝ. Тоест увеличението на разхода е само със 72 млн. лв. на месец.
За плащането на актуализираните с новия коефициент на тежест пенсии
ще са нужни
133 млн. лв.
допълнително
спрямо
досегашните
разходи,
показват изчисленията на социалния министър Гълъб Донев. Те са правени при минимална пенсия от 340 лв., както бе предложението на служебното правителство, а не при 370 лв., както финално решиха депутатите по искане на “Има такъв народ”, коалицията около Мая Манолова и БСП.
Поне 1 183 076 217 лв. ще са нужни на месец на НОИ от януари, за да успее да плаща преизчислените пенсии, твърди обаче източникът на “24 часа” от осигурителния институт. Това означава, че в бюджета на НОИ още за януари ще липсват 110 647 884 лв., за да може да плати преизчислените с увеличението пенсии.
До липсата на парите се стигна, след като депутатите започнаха да се надпреварват с предложения за вдигане на пенсиите при приемане на актуализацията. Това блокира приемането на бюджета на държавното общестено осигуряване в продължение на три дни, след като на второ четене първоначално бяха одобрени взаимноизключващи се предложения на обща цена над 1 млрд. лв.
Финално бе решено до края на годината пенсионерите да получават по 120 лв. на месец като бонус за кризата, предизвикана от коронавируса. А предвиденото за 1 октомври преизчисление на пенсиите бе решено да влезе в сила от 25 декември, като реално първото плащане на по-големите пари за пенсионерите трябва да се случи на 7 януари 2022 г. Депутатите решиха, вместо да одобрят предложението за 340 лв. минимална пенсия и специална социална помощ за 413 хил. бедни пенсионери, да вдигнат минималната на 370 лева.
При всички разправии, включително и на закрити срещи,
депутатите обаче
не разбрали, че
не са предвидили
достатъчно
пари в НОИ,
за да се гарантира преизчислението, разказаха вече бивши народни представители. Като темата въобще не е била обсъждана, въпреки че умишлено преизчислението на пенсиите бе предвидено да влезе в сила от Коледа, за да не зависи от конфигурацията в следващия парламент.
В България вече няма пенсионер, който да е под линията на бедност, гордо обяви служебният премиер Стефан Янев при отчета на първия си мандат миналата седмица. Според него заслугата за това е на кабинета му. Похвалата бе повторена и от президента Румен Радев при назначаването на второто служебно правителство начело с Янев.
Увеличението на пенсиите е гарантирано дългосрочно, заяви пък вицепремиерът и социален министър Гълъб Донев.
Служебното
правителство
обаче е било
наясно, че
всъщност няма
предвидени пари за плащане на преизчислените пенсии веднага след като през парламента мина актуализацията на бюджета за тази година, обясни министър от кабинета пред “24 часа”.
И според изчисленията на правителството липсата е в рамките на 100 млн. лв. на месец, разясни той. Именно и заради това новият финансов министър Валери Белчев заяви при встъпването си в длъжност, че започва работа по бюджета за следващата година. Като служебното правителство ще направи отново опит да вкара в 47-ия парламент свой бюджет въпреки опита от предходното Народно събрание, където предложението на кабинета бе тотално пренаписано от партиите.
3 са вариантите,
за да може на
7 януари НОИ
да плати увеличените пенсии.
Първият е веднага след свикването на новия парламент да бъде приет бюджет за 2022 г. Времето от изборите до Нова година обаче е само месец и половина и това прави задачата трудна. Още повече че депутатите едва ли ще бъдат свикани от президента преди 24 ноември, защото това време е нужно на ЦИК да обяви резултатите от изборите и да определи поименно състава на парламента. Така реално на народните представители ще им останат само 14 работни за тях дни, в които да приемат нов бюджет. А опитът от 46-ия парламент показа, че им бе нужен повече от месец, за да съставят постоянните си комисии.
Вторият вариант за спешен изход от ситуацията е
да се ползват
около 600 млн.
лв., които
бюджетът ще
събере в повече
до края на
годината
и чието харчене не бе предвидено при актуализацията на бюджета. С края на 2021 г. обаче тези непохарчени пари ще трябва да влязат в резерва. А изваждането им оттам може да става само с изрично решение на Народното събрание. За вземането на това решение също ще е нужно новият парламент спешно да състави редовните си комисии и те да разгледат искането, преди да бъде внесено за одобрение в пленарната зала.
Има и трети вариант, който не зависи от бъдещия парламент. Осигурителният институт и здравната каса
имат право да
теглят заеми
от държавния
бюджет,
за да се гарантира плащането за пенсии и здраве. В този случай решението се взема от правителството. То обаче също ще е ограничено от правилото, че може да ползва само 1/12 от бюджета за 2021 г. при липса на нов. А това от своя страна означава, че кабинетът ще е принуден да ползва буферите в бюджета от самото начало на годината или да се откаже от други разходи, например капиталовите.
55 хил. остават бедни, 700 хил. порязани при преизчислението
Над 55 хил. пенсионери ще останат под официалната линия на бедност въпреки увеличения бонус от 120 лв. С него хората на минимална пенсия от 300 лв. трябва да вземат всъщност 420 лв. при официална линия на бедност от 369 лв. за тази година.
Има обаче 55 хил. пенсионери, които получават под минималната пенсия - главно хора над 70-годишна възраст, които вземат социална пенсия за старост заради недостигащ стаж, както и инвалиди. При тях дори с бонуса пенсията няма да надхвърли 370 лв. въпреки клетвите на служебното правителство, че вече няма да има пенсионер с доход под линията на бедност. Затова в първия вариант на поректа “Гълъб Донев” се говореше за добавка “бедност”, която в парламента се загуби.
700 хил. души пък ще получат по-малко увеличение на пенсиите от 25 декември спрямо първоначално обещаното от служебното правителство. Причината е, че увеличеният коефициент на тежестта на година стаж, който става 1,35, ще се прилага само към действителните години стаж, а не към преизчислените. Така всички хора, работили тежък труд от първа и втора категория - миньори, химическа промишленост, транспорт и пр., няма да получат увеличение за всички години в личната им пенсионна формула, а само за реално изработените.
Тази промяна бе вкарана в последния момент от депутатите от “Има такъв народ”, за да се компенсира по-голямото увеличение на минималната пенсия. Първоначалното предложение на служебното правителство бе тя да е 340 лв. от 1 октомври. Финално бе решено минималната да стане 370 лв. и да влезе в сила от 25 декември. Така обаче около 1,6 млн. пенсионери - над 70% от всички, ще получават минималната пенсия, чиято уравниловка според експерти няма да стимулира работещите в момента да се осигуряват на реалната си заплата.
Пак от Коледа социалната пенсия за старост ще е 170 лв., а таванът вече ще е 1500 лв. Средната пенсия пък трябва да се вдигне с 64 лв. и да достигне 552 лв.
Хората на социална пенсия за старост ще останат под линията за бедност и през следващата година. Правителството реши тя да бъде увеличена на 413 лв. от началото на 2022 г. Плановете са през първите три месеца на годината да продължи да се изплаща бонус към пенсиите, но той отново ще е 50 лв., както първоначално бе записано в бюджета за 2021 г., направен от третото правителство на Бойко Борисов.
В следващия бюджет обаче би трябвало отново да се включи социалната помощ “бедност”, която първоначално искаше да дава социалният министър Гълъб Донев. Тя ще се получава от пенсионери над 65 години, чийто доход е под линията на бедност и нямат други доходи.
