Млади обаче мечтаят за него и пестят здраво, за да го постигнат
Новините за предстоящо увеличение на пенсиите на фона на несигурната бизнес среда заради пандемията вероятно карат доста хора да се замислят за ранно пенсиониране. Нещо, което никога досега не е изглеждало примамливо заради ниските обезщетения за старост в нашата страна. Показват го и данните на Националния осигурителен институт, според които през миналата година само 5317 души са избрали ранно пенсиониране, а над 200 хил. са продължили да работят и след като са получили пенсия – мъжете основно като охранители, а жените като продавачки. Все професии, предполагащи общуване с доста други хора, което в условията на пандемия се смята за рисковано, особено ако не си ваксиниран. Така че няма да е изненадващо, ако броят на работещите пенсионери намалее и се увеличат желаещите предсрочно да преустановят трудова дейност, както вече се случва в други държави.
Проучване във Великобритания например установи, че един на трима души е съгласен да получи орязана държавна пенсия, ако може да я вземе на 55 г., а не да чака до 67-годишна възраст. В Германия също се наблюдава такава тенденция, след като през 2017 г. е прието законодателство, даващо възможност за по-гъвкаво пенсиониране.
32-годишният Оливър Ньотлинг се подготвя да се пенсионира на 40 г. Той разказва пред “Дойче веле”, че това не е само финансова операция, а принцип на поведение, които семейството му се стреми да спазва. Макар с приятелката му да имат малка дъщеря, те са успели да сведат месечните си разходи до 870 евро през миналата година, а се е случвало да се справят дори с 630 евро, което не е много над минималната държавна пенсия от 517 евро в Германия. Нямам чувство, че се лишавам от нешо, начинът ми на живот е такъв, обяснява Ньотлинг. Той води книга за разходите на домакинството, която му позволява да види къде отиват парите и какво се разхищава поради мързел или лоши навици.
Няколко пъти е сменял слушалката на душа, за да открие коя разхищава по-малко вода. Навсякъде в жилището е поставил енергоспестяващи крушки. Самото то е от 46 кв. метра и се намира в близост до неговата работа, така че няма разходи за автомобил или обществен транспорт. “Принципът ни е домът да бъде толкова голям, колкото е необходимо, и толкова малък, колкото е възможно. Използваме площта максимално ефективно и често си повтаряме: Това, което имам, ми стига, а и в компактното жилище режийните разноски са по-малко”, споделя още той. Придържането към минимални харчове му позволява да намали работното си часове и да прекарва по-дълго със семейството си. Освен това да спестява за времето, в което скоро ще стане пенсионер.
Ньотлинг се определя като фругалист – човек, който се стреми максимално бързо да натрупа капитал, за да спре да работи и да живее здравословно. Това е идеология, споделяна от все повече млади хора, искащи да се освободят от диктата на консуматорското общество и да не разчитат на държавна пенсия. Принципът им е печели колкото може повече в началото на кариерата си, изразходвай колкото се може по-малко и инвестирай с колкото може по-голяма печалба. Един от най-ярките представители на това своеобразно движение е канадски софтуерен инженер и блогър, който е успял да се пенсионира на 30 г.
Звучи примамливо, нали? Особено ако в момента се борите за повишение в работата, състезавате се с галопиращите цени на недвижимите имоти в търсене на собствено жилище и влизате от кредит в кредит. Вероятно всичко това може да се избегне, ако се преформулират житейските цели от това да искаш да имаш много и хубави неща към това да си осигуряваш само необходимото.
Само че има едно “но”. Редица проучвания показват, че ранното пенсиониране не върви ръка за ръка с доброто психическо и физическо здраве. Оставайки без ежедневно задължение, често хората губят активност, психическа устойчивост и се разболяват. Изследване на германското Общество за насърчаване на науката “Макс Планк” е установило, че по-дългата работа забавя когнитивния спад при възрастните и може да помогне срещу заболявания като деменция и алцхаймер. Учените са анализирали данни за над 20 000 американци на възраст между 55 и 75 г., които са се трудили в различни моменти между 1996 и 2014 г. Открили са, че при работилите до 67-годишна възраст, която е масовата за пенсиониране в САЩ, има повече когнитивни ползи в сравнение с тези, избрали да се оттеглят на 62 г.
“Независимо от етническия произход и пола, трудовата история имаше голямо влияние върху когнитивното функциониране. То започва със социалния и икономически статус в ранна детска възраст, продължава с образователните и професионалните постижения и стига чак до по-близки фактори като партньорски статус и психическо и физическо здраве. Всички те се натрупват и взаимодействат през целия живот, за да повлияят както на когнитивните функции, така и на възрастта при пенсиониране”, обяснява Анджело Лоренти от изследователския екип. Установено е, че хората с по-сложни професии виждат сравнително по-бавен спад в мозъчната си активност. Вероятността да развият деменция е 4,8 на 10 000 при упражняващите умствен труд в сравнение със 7,3 на 10 000 за извършващите физическа дейност. Освен това рискът е с 30% по-висок при тези, които са имали заседнал начин на живот.
Проучване на Джорджтаунския университет пък е показало, че някои умствени умения, включително определяне на приоритети, се подобряват след 50-годишна възраст, а френската Агенция за научни изследвания е изчислила, че всяка допълнителна година работа намалява риска от деменция с 3,2%.
Затова учените смятат, че правителствата по света трябва да дадат възможност на възрастните да се трудят, колкото искат. Още повече че техните изследвания отхвърлят митовете, че с напредване на възрастта хората губят част от своите способности.Млади обаче мечтаят за него и пестят здраво, за да го постигнат.
Ако заделяте по 20% от доходите си, има шанс да не работите след 20 г.
“Никога не е късно да предприемете действия за пенсиониране, независимо кога ще решите да спрете да се трудите. Важно е да определите целите, които обикновено попадат в 4 категории: основни разходи за живот като храна и облекло, резерви за непредвидени ситуации като ремонт на жилище, допълнителни средства за празници и развлекателни дейности и дали искате да оставите наследство на семейството си”, казва пред “Дейли експрес” Джеймс Нортън от инвестиционната компания Vanguard. По думите му е ключово да разграничите желанията от нуждите, тъй като е възможно да се наложи да откажете от някои. Също така да калкулирате непредвидени рискове като по-голяма продължителност на живот, здравословни проблеми и такива, свързани с инвестирането на спестените от вас средства.
“Разходите са друго ключово съображение. Тъй като не можем да контролираме какво се случва на фондовия пазар, ще е необходимо да го направим със своите харчове. Ако те са големи, вашите инвестиции трябва да работят по-усилено, за да се постигне равновесие”, посочва Нортън.
Финансовите анализатори съветват спестяването да започне с началото на кариерата, като най-добре е да се отделят около 20% от доходите и да се инвестират така, че да носят поне 8 на сто печалба годишно. Така след 20 г. ще може да разчитата на средства, равняващи се на около 80 процента от доходите ви, когато сте се трудили.
“Ако в даден момент осъзнаете, че имате нужда от повече ресурси, вашите възможности наистина са или да спестите още, или да работите по-дълго – няма друга рецепта”, обяснява Нортън. Освен това е добре да помните, че търсенето на голяма възвръщаемост на инвестициите не винаги е ключ към ранно пенсиониране, тъй като при тях рискът е по-висок. Най-добре е да разделите парите си в различни инвестиционни портфейли като имоти, акции и фондове, което ще ви гарантира, че все пак ще имате някакви приходи при евентуални кризи.
