Нов непроучен сектор от Източната порта на Филипопол разчистват студенти от Пловдивския университет. Той е около 5 м. Представлява допълнително препятствие за нападатели при отбраната на крепоста, обясниха археоложките Мая Мартинова и Биляна Здравчева.
Обектът отдавна е проучен, но в момента се налагат допълнителни разкопки, тъй като в новоразкрития сектор ще се изгражда основната стълба за влизане от северната страна. На разкопките дойде и зам.-кметът по културата Пламен Панов, който се снима с археоложките.
Със студентите на обекта е и тяхната преподавателка Надежда Кирова-Йовчев, тъй като в момента имат практика. След седмица към тях ще се присъединят още колеги и ще станат общо 33-ма.
Още един сектор се проучва поради промяна на регулационната линия на имота от запад към улица "Митрополит Панарет". Това е нов, неразкопан терен във връзка с предстоящите консервационно реставрационни дейности по проекта "По крепостните стени на Филипопол". Изследването се извършва в трасето на Маркаврелиевата крепостна стена.
Източната порта е част от проекта "По крепостните стени на Филипопол", който заедно с Небет тепе трябва да бъдат реставрирани, консервирани и екпонирани. Финансирането е на стойност 6 млн. лева.
Портата е сред най-значимите обекти в културно-историчесто наследство на Пловдив. Обектът е разкрит през 1976-1978 г. от археолозите Лилия Ботушарова и Елена Кесякова. Добре запазена и почистена е широката 13 м централна улица, архитектурните елементи в римо-коринтски стил, тротоарите и останките от прилежащите сгради. Оттук е минавал пътят към Константинопол.
Според запазени надписи строителството се датира към 172 г. при император Марк Аврелий, открит е също сектор на крепостна стена с две кули от късната античност. Самата порта по план е с основен централен вход и два малки. Има данни, че в нея е интегрирана по-ранна почетна арка, която вероятно е построена по времето на император Хадриан и се свързва с негово посещение в града.
