4 риска пред изпълнението виждат от БНБ - висока инфлация, слаба икономика, забавяне на европари и бавно възстановяване в отрасли като туризма
Ръст на икономиката от 3,5%, повишено потребление на домакинствата от 2,8% на сто, 2,1% инфлация, 5,3% безработица, 4,4% дефицит. Това е заложено в актуализирания вариант на бюджета за тази година.
Малките бюджети - на НОИ и на НЗОК, вече са одобрени и на второ четене от комисия. Този на държавните финанси предстои да бъде променен. Направените поправки в парите за здравната каса и НОИ в голяма степен определят и параметрите на големия бюджет - общ размер на приходите 27 млрд. лв., 15,8 млрд. разходи и 15,2 млрд. трансфери. Хазната трябва да приключи годината с дефицит от 5,5 млрд. лв.
Анализатори, включително и тези на БНБ, смятат, че има риск за събирането на повишените приходи, тъй като никой не се наема да прогнозира последствията от четвъртата вълна на пандемията и мащабите на затваряне на икономиката. Те поставят под съмнение дали планираният за тази година ръст на икономиката от 2,5% ще бъде изпълнен. Другата рискова компонента са разходите, които мнозина смятат, че ще бъдат по-високи.
В почти окончателния вариант увеличението на разходите с 1,21 млрд. лв. се разпределя приблизително така - 400 млн. лева отиват за мерки за подкрепа за бизнеса, 222 млн. – за социална подкрепа, 200 млн. – за здравеопазване, 133 млн. лв. за избори, 53,4 млн. лв. за МВР и Министерството на правосъдието, 100 млн. лв. за регионалното министерство, до 16,3 млн. лв. за КЕВР, за да плати по загубени дела, 30 млн. лв. за подпомагане на авиопревозвачи, 35 млн. лева за увеличаване на средствата в резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
Кой как от
политиците
вижда
актуализацията
Според бившия финансов министър Кирил Ананиев от ГЕРБ промени в държавните финанси “на коляно” са опасни и прибързани. Доверието към служебния кабинет, който направи проекта за актуализация, от страна на бившите управляващи е нулево.
Поведението на ГЕРБ изглежда като саботаж и бойкот на подкрепата за хората след хаоса. И ние от “Изправи се БГ! Ние идваме!” ще настояваме да бъдат подкрепени най-тежко пострадалите отрасли като туризъм, транспорт и земеделските производители”, смята Мая Манолова.
“Проблемът е, че е направен по тертипа на ГЕРБ, като се дава възможност на правителството да харчи огромни средства и да ги насочва към сектори с приятелски фирми, и това, слава богу, може да се оправи от Народното събрание между двете четения и “Има такъв народ” ще работи в тази посока, за да не може кабинетът да харчи както си иска и да облагодетелства някакви хора", обеща публично Тошко Йорданов.
ДПС не харесват май актуализацията, защото депутатът Йордан Цонев твърди, че това е порочният кръг от предишното управление, който се продължавал от служебния кабинет.
“Няма нищо страшно в актуализацията. Повечето държави в ЕС вече го направиха. Въпросът е дали ще стигнат парите за необходимите разходи и дали ще се използват ефективно”, смята пък Румен Гечев от “Коалиция за България”.
Не така обаче мисли бившият финансов министър Милен Велчев. “Не е сигурна нуждата от актуализация на бюджета. Когато икономиката е в криза, е редно държавата да плаща.
Когато
икономиката
расте, както
сега,
държавата
трябва да
събира
А реакцията с бюджета е като все едно сме в криза. Това води до риск от прегряване на икономиката, надхвърляне на предварително очакваната инфлация, нарушаване на показателите, които се следят от Европейската централна банка. Тази година се очаква растежът да е между 4 и 5%, което означава всичко друго, но не и икономическа криза", посочва Велчев.
Освен съмненията за реалистичността за увеличаване на разходите, останаха съмнения и за по-висока инфлация, която е надула приходите и която може да изиграе лоша шега.
Ябълката на раздора още в началото на парламентарните дебати бе преизчисляването на пенсиите. Въпреки първоначалните опасения и идеите на всяка парламентарна група как да се случи това, не се стигна до пробиване на бюджета на НОИ. Според шефа на бюджетната комисия Любомир Каримански от “Има такъв народ” има дocтaтъчнo cpeдcтвa oт излишъкa,
зa дa ce пoкpиe
oдoбpeнoтo
yвeличeниe нa
минимaлнaтa
пeнcия дo 369 лв.
Служебното правителство може да попълва фискалния резерв с нов вътрешен и външен дълг. В Закона за бюджета е заложен лимит от 4,5 млрд. лева. Преди дни служебният финансов министър обяви и първа емисия ДЦК за 200 млн. лв. срещу нулева лихва.
В последната си прогноза за развитието на икономиката от БНБ посочват, че има няколко рискови фактора пред изпълнението на бюджета.
Единият е по-висока инфлация от очакваната, която да напълни хазната с пари, които не се дължат на реален ръст на икономиката. Годишната се очаква да възлезе на 3% в края 2021 г. Ускорението на инфлацията спрямо декември 2020 г. ще се определя най-вече от същественото повишение на цените на енергийните продукти и храните. През следващата година се очаква забавяне на инфлацията до 0,7% в края на 2022-а, година по-късно тя ще е 1,3%, което отразява най-вече допусканията за динамиката на международните цени на основните суровини.
По-ниската икономическа активност от предвидената е друг риск, който виждат от БНБ. А той се подхранва от чатвъртата вълна на COVID-19 и възможното налагане на ограничителни мерки в страната и чужбина. Възможността за по-висок растеж през 2022–2023 г. можела да дойде от финансирането за България през механизма за възстановяване и устойчивост.
От БНБ очакват, че
пандемията ще
принуждава и
през тази
година хората
и бизнесът
да спестяват
повече, отколкото да потребяват. При допускане за постепенно овладяване на пандемията в периода 2022–2023 г. растежът на депозитите ще започне да се забавя, съчетано с повишение на потреблението и постепенно възстановяване на икономическата активност и намаляване на несигурността.
Значителното повишаване на депозитите щяло да задържи лихвите ниски. Натиск обаче ще откаже изтичането на удължените срокове по мораториума върху плащанията по банкови кредити. Това вероятно щяло до вдигне дела на необслужваните заеми в портфейлите на банките и да предизвика затягане на кредитните стандарти, включително чрез известно повишаване на лихвените проценти.
Друг риск пред бюджета бил евентуално забавяне на съфинансирани с европейски или с национални средства инвестиционни проекти.
България все
още не е
внесла за
одобрение от
ЕК плана си за
възстановяване,
а в същото време в актуализацията на бюджета са заложени 400 млн. лв. авансово плащане по него.
Друга несигурност пред икономиката и приходите в бюджета от БНБ виждат в темповете на възстановяване на някои отрасли като например туризма. А тови било предпоставка за потенциални затруднения при обслужването на задълженията на фирмите от този сектор и за неблагоприятни тенденции при заетостта в тях.
