Причината са мерки, въведени от Путин, заради които поскъпналото зърно на международните пазари
Автопаркът на зърнарите вероятно ще бъде подновен в края на годината, защото събраната реколта е рекордна - почти със 150 кг повече от декар, сравнено с миналата година, но въпреки свръхпроизводството цената върви нагоре, а не пада.
По информация на министерството на земеделието са прибрани почти 100% от площите с пшеница в страната. Добитото зърно е 7 млн. тона при среден добив от декар 559 кг. За сравнение през 2020 г. са били 394 кг/дка, като това са най-ниските добиви от 2015 г. насам. Видно от данните е, че има рекордна реколта от пшеница.
Изобилието от зърно обаче не означава евтин хляб. Средната изкупна цена на хлебната и фуражната пшеница продължава да се повишава, като средната за август е 353,50 лв./тон при 338 лв./тон за юли (виж карето). Като се добави и вдигането на тока и газа, може да се очаква и поскъпване на хляба. Според регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в Добрич цената ще се вдигне с 20% до края на годината.
Главната причина за вдигането на цените са
мерките на
президента
Владимир Путин
срещу
поскъпването
в страната
Бе въведено допълнително облагане на стоките, предназначени за износ, което вдигна цените на руската пшеница. Това лято Русия можа да изпълни само една пета от поръчките на най-големия вносител - Египет, което създаде добри условия за реализация на българската реколта.
Междувременно инфлацията при храните в Русия през юли достигна до 7,4% на годишна база, а мерките на Путин засега не дават добри резултати.
Тоест има повишено търсене на хлебно зърно от Черноморския регион към традиционните пазари, което вдига изкупните цени. Въпреки засиленото търсене за износ в България има достатъчно пълни складове, тъй че дефицит на хляб не би могло да има. Друг е въпросът, че тези складове работят с ток и поскъпването на електроенергията няма как да не се отрази на крайната цена на хляба.
Картината обаче не е толкова оптимистична в другите земеделски сектори. Заради горещините в част от страната има повяхване на винените сортове грозде. Това ще доведе до реколта с ниско съдържание на захар, т.е. до не особено качествено вино. (Но пък ще е повече от миналата година - очаква се да се произведат 100 млн. литра, а през 2020 г. са били 83 млн.
Отражение на горещото време има и върху зеленчуците. Например при половината площи с домати, отглеждани на открито, е отчетен спад с 20% спрямо същия период през 2020 г. Добивът от краставици е един от малкото, при които има по-високи индекси от миналогодишните, въпреки че площите са с 30% по-малко.
При плодовете ситуацията също е разнопосочна. Над три пъти повече са кайсиите тази година в сравнение с миналата, показват данни на земеделското министерство към края на август. Събраните количества са над 23 000 тона. При малините има ръст от почти 70% и са прибрани над 3300 тона.
Чувствителен спад има в количествата ябълки и круши - с над 20%. При ябълките заради горещото време се очаква около 40% от плодовете да се отчетат като негодна продукция. При сливите и прасковите намалението е съответно с 5,2 и 12,2%, като при прасковите реколтата е под 19 000 тона.
От Добруджански овощарски съюз предупреждават, че може и да няма достатъчно български праскови идната година. “Сега се залагат плодните пъпки и се полагат основите на реколтата за следващата година.
Заради сушата
очакваме
по-малко
плодозалагане
и по-слаба реколта, изсъхване на част от дърветата, особено тези, които са на слабо растящи подложки и плитка коренова система. А когато температурата надвиша 28 градуса, спира процеса на фотосинтеза и развитие на плодовете, което в комбинация с невъзможността да се полива намалява добивите и влошава качеството”, заяви Димитричка Търпанова, зам.-председател на съюза.
Според Търпанова щетите върху плодната реколта от непредсказуемите метеорологични условия през годината тепърва ще се изчисляват.
Друг проблем пред производителите е липсата на берачи. Поради това може да няма достатечно българска продукция по пазарите. Голяма част от плодовете презряват и падат, преди да са обрани.
Най-тежко
пострадали са
производителите
на слънчоглед
и царевица,
посочи Венцислав Върбанов - председател на управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители. В Пловдиско се очаквали поне с 20-30% по-ниски добиви на слънчоглед. Слаба реколта ще има в Бургаско заради липсата на дъжд и студената пролет преди това.
При царевицата се очаква подобен спад. Първоначално са били заложени добиви от 1000 килограма на декар, но сега се оказва, че те ще бъдат 600-700 килограма.
Заради малкото слънчоглед цената му върви нагоре. Тон се продава за 1020 лв, а през миналатагодина котировките не са надхвърляли 670 лв. Това повлича и олиото, като цената му се е качила с близо 50% за година. Бутилка от литър вече не може да се намери за под 4 лева на едро.
Според Върбанов ситуацията в страната е изключително трудна за земеделските производители, по-тежка е дори от миналогодишната, а толкова лоша година като 2020-а не бяхме имали от 20 години.
“От пролетниците в отделни райони на страната реколта едва ли ще има.
Някои
производители
дори са
изоставили
земите си
заради тежките последици от засушаването”, твърди Върбанов. Той смята, че е крайно време да се предприемат мерки за подобряване на състоянието на напоителните системи в цялата страна.
Според земеделското министерство активно се търсят възможности за финансиране на инвестициите в напоителни съоръжения. Една от възможностите и след отказа на ЕК да приеме безвъзмездното финансиране от близо 800 млн. за напоителни съоръжения е да се ползват заемите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Такъв проект може да се включи на по-късен етап, след като българският план за възстановяване бъде изпратен в Брюксел.
Горещото време на места изсуши част от гроздето
- Г-н Коев, как се отразява горещото време на гроздето?
- Картината в страната е пъстра. Тази година очакванията са реколтата да бъде с около 20% повече. Но има региони, в които засушаването е довело до необратими последици - най-вече около Благоевград, Сандански, Мелник. Там има масово завяхване на винените сортове, без да е достигната технологичната зрялост и гроздето не може да продължи да зрее.
Това означава, че горещините са се отразили много зле на реколтата и тази година ще имаме грозде с по-ниско захарно съдържание. Надявам се, че чрез технологиите, които притежаваме, ще успеем да подпомогнем тези региони да успеят да произведат вино със сравнително добро качество.
Високите температури дават по-голяма захарност, но не в продължителни периоди, защото сокът изчезва и гроздето започва да се стафидира. Тази година атмосферните амплитуди бяха огромни. Надявам се, че когато започне гроздоберната кампания, реколтата ще бъде с възможно най-добро качество и производителите ще направят хубаво вино.
- Но проектът за нови напоителни системи бе изключен от Плана за възстановяване и развитие.
- Смятам, че водата е бъдещето в нашия сектор и искрено се надявам да се намерят варианти за финансиране, защото е страшно да говорим за интензивно развитие на земеделието без напояване.
- Вземат ли се превантивни мерки, за да бъдат сведени до минимум негативните последици от засушаването?
- Поливането е единственото, което може да се направи по отношение на узряването на плодовете. Държавата финансира мерките от националната програма за създаване на нови лозови насаждения. Миналата година подпомогнахме лозарите и по ковид мярка - застраховане на лозовите насаждения. Имаше и кризисна мярка - резитба на зелено за производители, които не искат да се включват на пазара, за което държавата изплаща обезщетение.
Също така доста средства се наляха в създаването на нови винарни. Преди дни приключи кандидатстването за нови лозя на обща стойност близо 56 млн. лв. 90% е субсидирането, тоест при един проект, да речем, за 100 000 лв., само 10 000 лв. е самоучастието от производителя. Това са огромни средства, които се отпускат, за да се създадат нови сортове, които да бъдат и по-устойчиви, и по-конкурентоспособни. Такова ниво на мерките, които държавата в лицето на МЗХГ и нашата агенция осъществява за сектора - 90% субсидиране, 70% инвестиции в предприятия, 80% при застраховане, 70% от загубите при резитба на зелено - няма никъде другаде в ЕС.
Ограничаваме и влизането на нерегламентирано грозде от съседни държави по време на кампанията в България. Т.е. нашите гроздопроизводители могат без натиск от дъмпингови цени да договорят условията си с винопроизводителите. Миналата година винарските предприятия в страната преработиха 120 760 тона грозде.
За съжаление, миналата година имаше голямо задържане при реализацията заради затварянето на ресторантите и липсата на износ. Към настоящия момент има раздвижване заради добрия сезон. Има увеличение и на поръчките за износ, така че се надявам да се компенсира това задържане. Държавата се погрижи и за това, изплатихме по 7 стотинки на литър на месец за всяко нереализирано вино.
