Щом търсиш подкрепа, трябва да изслушаш другата страна и да ѝ дадеш нещо
Липсата на способност за преговори беше замаскирана от нежеланието за преговори. Видяхме го при стратегията на “Има такъв народ” - всеки здравомислещ човек се съмнява, че тази партия е имала намерение да управлява.
Срещите, които организираха в началото с всички партии освен ГЕРБ, не бяха преговори, а презентации на живо. Както Слави Трифонов представи холограмния първи проектокабинет на Николай Василев, както представи и втория - просто се случиха нещата на живо, но това не бяха преговори по същество.
Преговорите изискват да изслушаш отсрещната страна и да дадеш нещо на тази страна, чиято подкрепа търсиш.
Ако заявката
беше всички
против ГЕРБ, то
тя не се случи
Поведението на ИТН увеличи вероятността ГЕРБ да се върне начело на държавата. Останалите партии също имаха грешки в т.нар. преговори, но те през цялото време се бореха за преговори. Дори сбъркаха в огромните си усилия, които направиха в тази посока.
И тук останалите партии - и ИБГНИ, и БСП, и ДБ, положиха максимални усилия за това, но
не може да
очакваш добър
развой
на нещата, когато ИТН няма желание да управлява.
Преди вторите избори, на които бяхме свидетели, БСП се опита да се дистанцира и от партиите на статуквото, и тези на протеста, но в крайна това не им донесе позицията на мост между двете.
Поведението на БСП към този момент с мандата е безсмислено, защото от ИТН директно заявиха, че не биха го подкрепили, от формацията около Мая Манолова - също.
Сега Корнелия Нинова отново излиза и казва, че Христо Иванов е виновен за всичко. Ако ще има обвинения, то нека да е по ред на номерата.
Дори подкрепата на ДБ да бъде получена от БСП, което е невъзможно поради идеологически причини, всъщност няма никакъв смисъл. Оттук насетне въпросът е защо “Демократична България” трябва да даде подкрепя за нещо, което няма да се случи.
Корнелия Нинова се старае максимално публично да изчиства образа, за да получи подкрепата на твърдите симпатизанти на столетницата. Затова и показва максимална публичност и диалогичност.
Тя се опита да
облече в
държавнически
одежди
решението на президента Румен Радев да връчи третия мандат на столетницата. Всъщност решението му е партийно, защото той е издигнат от тази партия и лично от Корнелия Нинова.
От друга страна, не знам кой се е надявал “Демократична България” да подкрепи БСП. Това, че има слухове в обществото, че едните били “розови” либерали и нямали против коалиция с БСП, не означава, че лидерите на коалицията нямат проблем с такава рамка. Огромната част в електората на ДБ са антикомунистически настроени, няма как да се очаква да подкрепи мандат на БСП.
Можеше, и това беше голям компромис от страна на коалицията,
ДБ да подкрепи
мандат с
подкрепата
на БСП
И това можеше да се случи при първия мандат, който беше връчен на ИТН. Няма кой на кого да се сърди, това от страна на ДБ е линия, която винаги са следвали. Реално погледно, това бе едно ясно предначертано решение. Консултациите при БСП бяха безсмислени, защото няма да се състави кабинет, а бюджетната актуализация може да се случи по комисиите и в пленарната зала.
Правителство
трябваше да има
на всяка цена
и сега, но не се случи заради ИТН. При следващи избори зависи какви ще са резултатите за партиите. Но ако ИТН не превъзмогне това неразбиране на демокрацията и демократичните процеси, ще се случи така, че да се сформира нещо около ГЕРБ.
Не изключвам ИТН в крайна сметка да обясни една бъдеща коалиция с ГЕРБ с факта, че не се разбраха с останалите партии, защото Христо Иванов, Мая Манолова и Корнелия Нинова са лошите в картината, и затова да предпочитат да са с партията, която знае как се правят нещата.