Няма опасност да свърши водата за населението
Има обекти, които всеки момент ще прелеят
Продължаващите рекордни жеги не успяха да изпарят напълно водата от питейните язовири. Нивото на нито един от тях не е паднало под 50% от общия обем, което се смята за критично.
Това става ясно от графика за ползване на водите на комплексните и значими язовири за август, публикуван от Министертвото на околната среда. Министър Асен Личев не само че не е наложил ограничения за битово ползване, но е позволил и употребата на водите за напояване, промишлено водоснабдяване и производство на електроенергия.
Високите температури все пак са оказали своето влияние и докато преди месец
нивото в почти
всички питейни
язовири беше
над 80 на сто
от капацитета им, а в някои дори и над 100%, в началото на месеца повече са на средно около 70% от общия обем.
Най-празен в началото на август е бил язовир “Ясна поляна” с наличен полезен обем 59,5%. Другият язовир, който се използва за пиене от жителите на Бургас - “Камчия”, също е със сравнително ниско ниво - 65 на сто. От миналата година обаче водата там е достатъчно много, за да не се подновят притесненията от водна криза в морските области. В графика за август министър Личев дори е разрешил на ВЕЦ “Камчия” да преработва водните обеми, подавани за питейно-битово водоснабдяване.
Към 18 август нещата изглеждат още по-добре и двата водни басейна са вдигнали нивото си значително, като “Ясна поляна” вече е пълен 77,74%, а “Камчия” - почти 95%. Все пак “Камчия” не е успял да се напълни колкото през юли, когато дори
имаше опасност
да прелее
и водата в него беше 101%.
Абсолютно всички язовири за питейно-битови нужди са с тенденция за понижаване на обема, тъй като средният денонощен разход на вода надвишава притока.
Язовир “Тича” също се е възстановил до нивото си от началото на юли - в момента наличният полезен обем е 78,17 на сто. Преди 20 дни обаче е бил спаднал до 66,9%. Той също беше един от критичните язовири, като в началото на годината нивото му беше под половината. Оттогава обаче всеки месец възстановява нивото си. Този месец е разрешено и на ВЕЦ “Моста” да преработва водите за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира.
София също ще
има достатъчно
вода за пиене
- “Искър” и “Бели Искър” са с ниво на запълване над 70%. В сравнение с началото на юли водата в тях е спаднала - тогава наличният полезен обем в “Искър” беше 87 на сто, но въпреки това няма опасност от безводие. Освен това има и нужда от ремонт на част от “Бели Искър” и затова нивото на водата в него винаги се държи под 13,4 млн. кубика.
В графика за август е записано предупреждение и за контролиране на водите в язовир “Среченска бара”, който водоснабдява Монтана и околността, за да не прелее. Той е най-пълен от всички - още в началото на месеца нивото е 92%,
а вече е стигнало
до 97 на сто
От май насам “Среченска бара” се задържа почти пълен.
Същото се отнася и за “Йовковци” край Велико Търново. През юли той беше вторият басейн с наличен полезен обем над 100%. За месец
водата в него е
спаднала
до 88 на сто,
но към 18 август нивото отново се е покачило до почти 97%.
Язовир “Асеновец” в близост до Сливен месеци поред успява да задържи пълноводието си, въпреки че миналата година беше пълен под половината от обема си. В момента той е с ниво близо 90%.
Доста пълен е и язовир “Боровица”, от който е предвидена вода за питейно-битово водоснабдяване за Кърджали и Момчилград. Преди 20 дни наличният полезен обем в него е бил 78,5%, а
сега се е
покачил до
93,12 на сто
“Калин” и “Карагьол”, които се използват за резервно водоснабдяване, също са с високи нива - средно около 80 на сто.
Язовир “Студена” е пълен до 75,5%, пак пуснаха водата от него към “Стомана”
Нивото е спаднало с 5%, но няма опасност от нова водна криза в Перник
Язовир “Студена”, който само преди година и половина предизвика водна криза в Перник, вече изобщо не е в състоянието, в което беше.
Към 18 август наличният полезен обем в него е 19 млн. кубика, или 75,5 на сто от полезния му обем. Макар да не е критично, нивото на язовира е спаднало от началото на юли, когато беше около 80 на сто. Въпреки това от него са отделени количества за ТЕЦ “Перник” и “Стомана Индъстри”. Това е по преценка на министъра на околната среда и водите Асен Личев. Ако не го беше направил, двете предприятия сега щяха да черпят вода от язовир “Пчелина”, която излиза доста по-скъпо за тях.
Водната криза, която засегна около 100 хиляди души население в Перник и околните селища, се получи от това, че режимът за използване на водите от обекта не е бил сменен дори когато водата в него бе останала едва около 8 милиона кубически метра, т.е. далеч под една четвърт от полезния му обем. Режимът за ползване е трябвало да бъде променен още през есента и зимата на 2018-2019 г., но това не е било направено и в един момент водата бе паднала дори до 5 млн. кубически метра.
За решаване на кризата бяха търсени нови водохващания, включително от близки пещери, а през пролетта на 2019 г. бе даден стартът на изграждането на резервен водопровод, който да докара вода от язовир “Бели Искър” през водоснабдителната мрежа на столицата.
Язовир “Дяково”, който се използва основно за питейно водоснабдяване на Дупница и Кюстендил, през август се поддържа под 33,4 млн. кубика, а в момента нивото му е 31,6 млн. Това означава, че сега водите му могат да се ползват освен за пиене и за електроенергия от ВЕЦ “Яхиново”.
