Две древни сгради на Небет тепе проучва екипът на археолога София Христева. В момента се извършва тяхното разкриване и ако са добре запазени, идеята е да се покажат в тяхната цялост и да се включат в консервацията и реставрацията.
В това се увери зам.-кметът Пламен Панов, който посети разкопките. На същия терен, в който работят археолозите е регистриран и средновековен некропол от 13-ти век. До момента са разкрити още 4 скелета, разположени в два отделни гроба. Намерен е също и зид от къща, който илюстрира многопластовостта на Небет тепе.
В открития наскоро зид има няколко ниши, в които вероятно са се поставяли съдове. Специалистите считат, че другаде в България няма толкова добре запазен средновековен кирпич от този период, защото този материал бързо се разлага. Работи се и по разкриването на късноантична сграда от 5-6 век, в която се виждат няколко стаи на 2 етажа, от които горния - с гредоред. Предполага се, че вероятно там е имало пожар. В момента се проучва южният зид. Сградата е абсолютно синхронна като период на крепостната стена на Небет тепе. Другата сграда, която се проучва в момента е римска – с облицовка по стените с фрагменти от мрамори. Предполага се, че е била с представителна функция.
Археологически комплекс „Небет тепе” е сложна археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес. Най-ранните единични находки датират от енеолита. През бронзовата и ранножелязната епоха мястото се възприема като култов център и укпепление за укритие на населението от околността при опасност. През елинистическата епоха Небет тепе от естествен стратегически пункт с укрепления се превръща в основен урбанизиращ фактор - акропол, около който по източното и южното подножие на се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римската власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг. Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.
Припомняме, че проект "По крепостните стени на Филипопол" е насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции, чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс „Източна порта на „Филипопол" и на Археологически комплекс „Небет тепе”.
Идеята е превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория „национално значение", в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. В проекта са включени три обекта на интервенция: Античен комплекс „Източна порта на „Филипопол"; Археологически комплекс "Небет тепе"; Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе", гр. Пловдив”. Средствата са в размер на 6 млн. лева.
