Голям предвестник: Трифонов и неговият Тошко не харесват българската журналистика и я винят за всичко, включително и за своите грешки
Слави Трифонов е обиден на политици, медии, на емоционални коментари в иначе предпочитания от него канал за комуникация - фейсбук. Показа ни го в 3-минутно изявление, облечен този път в официален костюм, и от екрана на своята телевизия 7/8.
Какво ще правят оттук нататък новият политически лидер и партията му “Има такъв народ”?
Ще подкрепят Румен Радев за втори президентски мандат. Или поне това е сигурно на датата 10 август 2021 г. А
дали Трифонов
би застанал
и зад една
президентска
партия -
идея, каквато се промушва оттук-оттам? Проект, който би прелял на “Има такъв народ” по-голяма стабилност.
На 11 юли “Има такъв народ” стана първа сила с 657 000 гласа от 6 578 000 избиратели по списъците.
“Изумителна подкрепа!”, написа впечатлен на този ден Трифонов. 30 дни по-късно обяви отказ да се гласува правителството му, благодари на тези, които не са се уплашили да застанат до “Има такъв народ” и предупреди, че битката му ще е дълга, но той ще я спечели.
Дали? Защото тези 30 дни показаха удивително неумение на най-близкия кръг около Слави Трифонов да общува със света извън “Ку-ку бенд” и балета в студиото.
Може да се каже, че лидерът и сценаристите му заложиха в политиката на жанра телевизионно шоу. В което
пародираш не
просто всеки,
сгрешил с нещо
в тази държава,
но и всеки, който мисли различно от теб и с когото ти не си съгласен.
Правиха го 30 дни - вероятно защото това те най-добре умеят. Но правилата на играта в политиката очевидно са различни. И не е достатъчно да повтаряш, че досега не си излизал на този терен и това само те прави добър и приемлив играч. Една от големите грешки е, че телевизионното шоу продължи, но този път в директни включвания от парламента и в неубедителни изяви по медии.
Първо действие: Слави светкавично след победата (пак от екрана) обяви правителство начело с Николай Василев. С ясното съзнание, че няма достатъчно гласове, за да бъдат гласувани тези министри. И ще му трябват “партиите на протеста” - ДБ и “Изправи се!”. Като по-малки, но станали изведнъж важни, те се обидиха.
Трифонов оттегли преждевременно и необмислено най-добрия си вариант за премиер - Николай Василев, защото “за три дена върху него се изля огромна помия”. Коментар на самия Трифонов.
Не, “Има такъв народ” публично унижи един перфектен управленец, който щеше да успокои ситуацията в държавата, защото го умее.
Ники Василев бе изпратен на една безсмислена пресконференция,
за да отговаря
какво е щял
да направи като
премиер, ама
вече не може
да го направи, защото не е никакъв...
Второ действие: ИТН вече започна да говори и с т.нар. системни партии като БСП и ДПС.
Установиха съвпадения на приоритети. Но хората на Слави се пазеха от писмени споразумения, другите пък се стряскаха от идеята за правителство с плаваща подкрепа. Уж трябваше да са партньори, а започнаха сблъсъци.
“Има такъв народ” подмина в парламента само ГЕРБ. Може би защото прекрасно двамата лидери се познават и знаят къде всеки от тях ще го заболи най-силно.
Партията на Слави силно се подразни от декларация на ДБ и от намеци за “дългата ръка на ДПС”, а според Слави и че хората на Христо Иванов искат постове и бранят група служебни министри. Затова пък депутатите сценаристи, като истински разследващи журналисти,
удариха по
най-милото
на Радев -
служебния кабинет, и по предпочитаните от Иванов министри от икономическия екип.
Някак не усетиха, че политиката е изкуство на компромиса. Ако в шоуто закачките и обидите носят рейтинг, в политиката за доверие и подкрепа се градят мостове. Особено в тежко фрагментиран парламент.
Трето действие: При втория опит “Има такъв народ” заведе за ръка нов кандидат за премиер - Пламен Николов, с ревизиран списък на министрите. И отричаше яростно, че всъщност намерението е било премиер да е юристът Петър Илиев. По пътя към президентството обаче от “Демократична България” и шумното изискано общество във фейсбук покрай тази политическа сила им го върна заради служебните министри.
И точно кандидатурата на почетния консул на Барбадос за вицепремиер по сигурността и вътрешен министър, стана
пушката, която
гръмна
в четвърто действие. Него вече никой не го искаше - нито БСП, нито протестните партии.
Смелият, пълен отличник и любим университетски преподавател Илиев сам изгърмя, съгласявайки се на телевизионна изява. На критиките, че бил агресивен в студиото и самият Слави Трифонов обяви себе си за “агресивен”, което така и не се разбра дали трябва да ни харесва, или да ни притеснява.
А междувременно още един кандидат за правосъден министър - Момчил Иванов, бе сменен с друг също толкова бодящ очите на либералната градска десница. Вероятно иначе опитните адвокати от Велико Търново и Видин са имали и работеща концепция за съдебна реформа, но нито единият, нито другият от писане във фейсбук и интервюта по регионалните телевизии успя да я сподели публично.
В епохата на интернет и фейсбук е трудно да се намерят хора, за които не може да се открие нещо дискредитиращо или най-малкото - неудобно. Особено в България, където всеки някого мрази или подозира за нещо.
Да, но Слави Трифонов имаше достатъчно време да намери и провери новите хора, на които да се довери за ново поведение в политиката.
Самият той признава, че се готви да влезе в нея още след референдума през 2016 г., а партията му стана факт от началото на 2020 г. И не е достатъчно само да се възхищаваш от образованието, получено в чужбина, докъдето ти самият не си успял да стигнеш.
Така на финала ДБ и “Изправи се БГ! Ние идваме” се оказаха против кабинета, а БСП дори не успя навреме да обяви същото, защото Трифонов не дочака Нинова и удари финалния акорд на мандата.
Така и не стана ясно защо Слави Трифонов бързо се отказа от Николай Василев - човек с безспорна биография, но пък отстояваше до последно кандидатурата на Петър Илиев, който на висок глас говори за себе си в трето лице.
Някогашното царско юпи бе върнато обратно в бизнеса само заради “твърдението, че е проводник на ДПС, което няма общо с истината”. Това написа лично Трифонов. Или някой от сценаристите.
Но Петър Илиев остана да последния ден на неосъщественото второ правителство на “Има такъв народ”, а за него медиите не спряха да питат - за почетното консулство на Барбадос, за твърденията за плагиатство...Защо?
С какво вторият
е по-ценен
от първия?
По време на целия 30-дневен спектакъл Слави Трифонов, Тошко Йорданов и други от екипа излъчваха едно раздразнение от медии, политици и различното от тях мнение, сякаш всички са виновни, че ДБ и ИБГНИ ту не харесват министри на Слави, ту се напрягат от стила на правене на политика от ИТН.
Най-грозна бе ответната атака срещу Татяна Дончева и намеците за нейната възраст, клиентите ѝ като адвокат и най-вече начина, по който критикува “Има такъв народ” и кандидатите за министри в телевизионните студиа. А трябва да признаем, че в тази налудничава ситуация, която прозираше през раздраните дънки на единия от сценаристите депутати, Дончева беше един от политиците, които обрано и ясно формулираше ситуацията. Без тя да е фен на “24 часа” и обратното.
Наскоро бяхме попитани от колеги дали Трифонов продължава да ни е все така сърдит. Отговорихме им, че
от години не се
вълнуваме
кой се сърди,
кой харесва
или не “24 часа”.
Имаше периоди, в които със Слави и шоуто бяхме партньори. И защитавахме общи каузи. До момента, в които днешните сценаристи политици не поставиха Трифонов в един балон и той престана да вижда какво се случва извън неговото семейство - екипа на шоуто. А животът е различен и невинаги се развива по сценарий. Той е като живо предаване.
Затова за нас е важно да бъдем обективни и ценени от читателите ни. Факт е, че вестникът и сайтът “24 часа” са сред най-авторитетните и четени медии в България заедно с двете национални частни телевизии. Справка - единствената метрика за сайтове у нас.
А както се разбра през тези 30 дни, Слави и Тошко не харесват българската журналистика. И я винят за всичко. Включително и за своите грешки.
Истината е, че в България освен фалшиви и пропагандни сайтове има и обективни медии, които полагат професионални усилия да предоставят фактите, каквито са (не партийната “истина”) и различни гледни точки. И добре, че ги има.
Но клишетата, с които “новите политици” говорят за българската журналистика като цяло, превръщат в токсична информационната среда.
И това не е в полза на никого.
