Предстои търговските вериги да преосмислят продажбата на “пластмасови” плодове и зеленчуци
Оборотите на магазините за хранителни стоки паднаха с десетина процента
Спадът в продажбите на хранителни стоки, настъпил в пандемията, е с около 10%, но в различните групи стоки той силно варира. Най-голям е при свежите продукти като плодове, зеленчуци и прясно месо. При трайни продукти като варива, сред които ориз и макарони, е доста по-нисък.
Това съобщи Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги. (Виж интервюто долу.)
“При трайните продукти като варива или макарони например спадът в продажбите е доста по-нисък, отколкото при продажбите на свежи продукти. Това говори за известно влошаване на навиците, балансираното хранене включва плодовете, зеленчуците и месото”, каза Вълканов.
През големите търговски вериги
минават около
40% от
продажбите на
дребно на
хранителни
стоки
в България и тези резултати са представителни. Тенденцията е накарала вече много търговски вериги да правят промени. Те включват постепенното отказване от продажбата на сортове плодове и зеленчуци, които са отглеждани специално за веригите и имат свойството да запазват дълго време добър търговски вид.
Доскоро това беше световна тенденция и тези сортове даже имат общо име - longlife shelves (буквално дълъг живот по рафтовете). За сметка на това обаче те
нямат нито
вкуса, нито
мириса на
съответните
плодове
и зеленчуци. “Един от приоритетите на моята работа ще е да засилим още повече присъствието на свежи плодове и зеленчуци в търговските вериги и да насърчим консумацията им”, каза Вълканов, който е изпълнителен директор на браншовата организация отскоро. Някои вериги вече правят маркетингови кампании, чиято цел е да насърчат консумацията на плодове и зеленчуци от страна на децата. Други преразглеждат сътрудничеството си с конкретни земеделски производители в България, каза още Вълканов.
Друга световна тенденция, която обаче още не е стигнала до България, макар че се практикува в Германия, е да се ползват иновации в съхранението на плодовете и зеленчуците, така че да не се налага да се продават longlife сортове.
В Германия някои вериги обработват плодовете и зеленчуците със специален органичен разтвор, който спира загниването и стоката запазва приятен външен вид по рафтовете, каза Вълканов.
Търговските вериги отчитат над 23% среден спад на клиентите в сравнение с времето преди пандемията. Цифрите варират между 10 и 50% за различните периоди на кризата, предизвикана от коронавируса. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на оборотите от средно 11%. След първоначалния пик на презапасяване през март и април миналата година
хората са
започнали да
пазаруват
по-рядко, но
по повече
артикули
и по-прагматично. По време на извънредното положение веригите са успели бързо да адаптират бизнес моделите си и не допуснаха дефицити от хранителни и други стоки от първа необходимост. Освен това в кратки срокове изпълниха предписанията на здравните власти и осигуриха безопасността на своите клиенти и служители. В крайна сметка въпреки спадовете в оборота и броя на клиентите веригите не са освободили служители и така повече от 20 000 българи са запазили работните си места.
Спадът на броя на клиентите е доста съществен. Той е средно 23%. При тези, които продават само хранителни стоки, цифрите варират между 10 и 50%, или средно малко над 16%.
При тези, които продават нехранителни стоки, средният спад е 30%, но
веригите, които
имат обекти в
моловете,
отчитат до 50%
спад на броя на
клиентите,
т.е. те са се стопили наполовина.
Магазините за стоки от типа “Направи си сам” имат и с 30% по-нисък оборот, отколкото по времето преди пандемията. При тях пазаруването масово се е насочило онлайн и много от клиентите им, които са идвали да пазаруват на място, поне са се запознавали предварително онлайн със стоките, които възнамеряват да купят.
Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия:
2/3 от хранителните стоки по рафтовете са български, но не се произвеждат достатъчно
Държим при нови ограничителни мерки заради COVID-19 управляващите да обсъдят предварително с нас начина на работа на търговските обекти
Господин Вълканов, наскоро търговските вериги в България оцениха с 3,2 по 6-степенната скала бизнес климата у нас. Какво най-много натежа върху този нисък резултат?
- Бизнес климатът е продукт на институционалната среда в страната, а през последните години в България наблюдаваме едно размиване на отговорностите. Например законодателният процес стана прерогатив повече на изпълнителната власт, докато автентичната законодателна власт по принцип е функция на парламента. Който при нас се превърна по-скоро в нещо за формално гласуване. В един момент не знаеш откъде ще дойде нормативна промяна. Много често тя се случва през преходните и заключителни разпоредби на друг закон.
Мога даже да сравня бизнес климата с последиците от климатичните промени. Както си стоиш на слънце през лятото, изведнъж отгоре ти се изсипва буря или градушка.
Бизнес климатът не е само стабилна макроикономическа рамка, само валутен борд, само ниски преки данъци - всичко това е хубаво. Но предвидимостта в законодателството също е изключително важна. Особено в държава като нашата, която има нужда от догонващо развитие.
- Да, но това нещо се променя в момента. Обнадежден ли сте, че законодателната инициатива очевидно ще се върне там, където й е мястото?
- Има такива сигнали към момента, те са много радостни, но е важно и да се изпълнят със съдържание. Важно е за бизнеса като цяло, не само за търговията, това, че
страната има нужда от
стабилно управление
с ясни приоритети и с ясна визия как ще се развиваме. Виждате, че постоянно се поставя под въпрос нивото на данъците например.
- Как ще реагирате, ако например законодателят се сети, че на прословутото миналогодишно ПМС 70 му изтече срокът на 31 декември 2020 г.? То ограничаваше търговските вериги да поддържат определен процент произведени в България стоки по рафтовете си.
- Бихме реагирали по същия начин, както и миналата година. Това постановление влезе в остро противоречие с разпоредбите на общия пазар на ЕС. Няма как изобщо да се поставя в дневния ред подобен вид протекционизъм, който на всичкото отгоре изобщо не води до резултатите, които му се приписваха. Такива квоти не може да бъдат поставяни.
- Защо?
- България е нетен вносител в основни категории храни. Например на месо, на плодове и зеленчуци. Вътрешното производство не е достатъчно, за да задоволи вътрешното търсене. Пълен цикъл на доставки на някои храни не може да се осигури в продължение на цялата година. Представете си как се изпълняват едни квоти, които по природни причини не може да се изпълнят. Това означава да се опразнят рафтовете на магазините, а оттам – да скочат цените.
А българското производство на храни от 2007 г. насам се подкрепя с големи суми. Всяка година между 1 и 2 млрз. лева влизат в българското земеделие. Големият въпрос е защо 14 години вече темповете на производство изостават от темповете на нарастване на вътрешното потребление. Защо европейската подкрепа, която е легитимна, не е помогнала?
- Все пак преди 14 години имаше пустеещи земи в България, а днес няма нито един декар, който да не се обработва.
- Безспорно е така. В рамките на самия земеделски сектор обаче има разнобой къде точно да се постави акцентът, кой подсектор има по-голяма нужда, за какво да се отделят повече средства.
- Не е ли това борба между отделни браншове? Всяка година се подпомагат различни култури, производството от тях достига небивали размери и после производителите реват, че еди-какво си не може да се продаде.
- От около 2012 г. битува едно схващане, че секторите, които най-много се нуждаят от подкрепа, са животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. Винаги ще има такива борби между отделните браншове, но по-важното е каква е политическата визия за развитие на сектора. Колкото и много да са европейските средства, те са ограничени, с тях не може изведнъж да се развие всичко. Но определено трябва да знаем къде искаме да бъдем през 2030 г. примерно.
- Миналата година картофопроизводителите забелязаха, че има засилен внос на картофи, за които вносителите намираха родни производители да им подписват документ, че са произведени в България. По този начин – така поне твърдят те - самите търговски вериги са били измамени с уж родно производство. Какво трябва да се направи, за да няма такива случаи?
- До мен не са достигали такива сигнали. Но да приемем, че е имало такива случаи – на дневен ред са контролните органи на земеделското министерство, на Българската агенция за безопасност на храните. Те
трябва да следят какво
е произведено всяка
година в България,
колко е внесено, какво е продадено. Срещу обвързаната подкрепа, която получават производителите, трябва да има насрещни документи, които да показват какво е станало с произведеното.
- Със или без специално постановление, какъв е в момента делът на произведените в България хранителни стоки по рафтовете на магазините на големите търговски вериги?
- Близо две трети от основните хранителни категории са с български стоки. Най-висок е делът при хляба и хлебните изделия – над 70%. Около 65% е делът при млякото и млечните продукти, сравнително по-нисък е при пресните плодове и зеленчуци – около 45%. Обяснението е, че този дял има сезонен характер.
- Вече има нови управляващи. В този смисъл как ще реагирате на прословутата наредба 18 на финансовото министерство от миналата година, която щеше да въведе отчитане на всяка продажба в реално време? Нейният старт наистина бе отложен за неопределено време, но все пак.
- Това е типичен пример за добро по принцип намерение, което обаче бе въведено без никаква мисъл за последиците и без предварително обсъждане. Големите търговски вериги вложиха средства, за да отговорят на изискванията, разходите им са между 100 и 600 хиляди евро за отделните фирми. Но идеята беше
всички да отчитат всяка
продажба в реално време,
за да се пребори сивият сектор. А разходите вече са направени, но не от всички.
- Някои от членовете на Сдружението за модерна търговия, имам предвид магазините за стоки тип “Направи си сам”, пострадаха повече от другите от ограничителните мерки, свързани с пандемията. Как според вас трябва да се процедира при евентуална четвърта вълна наесен?
- Начинът на работа на търговските вериги позволява да се спазват всички изисквания на Министерството на здравеопазването. Използваха се всички средства за защита на работещите и на клиентите. Тоест е важно каквито и мерки да се вземат оттук нататък, да се получи и мнението на големите търговци. Тъй като тяхната работа е обвързана и с много други фирми – транспортни, логистични. Всяко решение за ограничителни мерки е обвързано с икономиката, с приходите в хазната.
- Търговските вериги държат около 40% от вътрешната търговия и е любопитно какви промени в потребителските навици на българина са забелязали в пандемията.
- Все още нямаме актуални данни, но в сегмента на хранителните стоки се наблюдава спад в продажбите в рамките на 5 до 10% за различните компании в сравнение с предишната година. Пикът на засилените продажби бе само за първите няколко седмици от затварянето. Този спад, за който говоря, се наблюдава след това.
Средно за всички продажби спадът е около 16%. Националната статистика също отбеляза подобен спад на продажбите.
Но при храните се наблюдава нещо интересно. В различните групи храни има различен спад. Например при трайните продукти като варива или макарони е доста по-нисък, отколкото при продажбите на свежи продукти, каквито са зеленчуците и плодовете. Това говори за известно влошаване на хранителните навици.
- Защо? Какво лошо има в това да имаш вкъщи примерно 5 килограма ориз?
- Няма нищо лошо, но въпросът е да има балансирано хранене, което включва плодовете, зеленчуците и месото, а точно техните продажби спадат.
- Може би, ако веригите започнат да продават по-вкусни плодове и зеленчуци, а не само такива, които траят дълго на рафта, нещата ще се променят?
- Някои търговски вериги вече правят неща в тази посока. Една от тях направи маркетингова кампания, която включи плодовете и зеленчуците в игри за деца. Всяка търговска верига има засилено сътрудничество с определени земеделски производители. Един от приоритетите на моята работа ще бъде
да засилим още
повече присъствието
на свежи храни
в търговските вериги и да насърчим повече консумацията на плодове и зеленчуци.
Имайте предвид, че напоследък технологиите в тази сфера напредват доста бързо и за съжаление, България все още изостава. Става въпрос за това да се заменят сортовете, които са създадени специално да осигурят дълъг живот по рафтовете на плодовете и зеленчуците, без да губят привлекателния си търговски вид, с други, които са по-вкусни.
В Германия например вече се използват продукти – специални смеси от органичен произход, с които се третират плодовете и зеленчуците, за да запазят по-дълго свежестта си на рафтовете и щандовете, като се предотвратява загниването и се запазват вкусовите им качества.
В цял свят се работи в това отношение, мисленето на веригите също е в тази посока - как да се задоволят потребностите на потребителите. Върху вкусовите качества на свежите продукти се работи от известно време и това ще бъде фокусът, върху който ще се съсредоточат веригите занапред. Опаковането също е голямо предизвикателство, твърда политика на някои търговски вериги е окончателното излизане на пластмасата от опаковките.
СV:
Николай Вълканов е завършил е специалността “Европеистика” в СУ. Преминал е обучение в Центъра по агробизнес на Калифорнийския държавен университет в рамките на програмата “Кохран”. Основател и управител на неправителствената организация “ИнтелиАгро”.
В периода 2012-2014 г. управлява проекта “Икономически анализ на селското стопанство” към Института за пазарна икономика.
