35-годишната Стойка Кръстева донесе първа олимпийска титла за България в женския бокс, общо пета олимпийска титла за българския бокс и юбилейна 50-а олимпийска титла за българския спорт. Тя донесе втория златен и общо пети медал дотук за страната ни от игрите в Токио.
Предлагаме ви ексклузивно интервю с олимпийската шампионка, веднага след като българският химн огласи "Кокугикан Арена" в японската столица.
- Стойка, голямата мечта на всеки спортист - златният олимпийски медал, е на врата ти в момента. Как би описала този момент с думи?
- Може би все още не осъзнавам какво точно се е случило. Първите мисли, които ми минаха, бяха: "Малка България все пак успя". Надявам се трудът на всички през годините да е събран в това късче (б.а. - показва златния си медал) неописуем труд и лишения за много хора. Искам да им благодаря за всеотдайната подкрепа през всички тези години. Надявам се това да е добър пример за всички млади български спортисти - въпреки всичко и въпреки всички да си стоят в България, да продължават да се трудят, докато мечтите им станат реалност. Ето, моята мечта вече се осъществи.
- Животът ти със сигурност ще се промени, спортът влиза ли в плановете ти?
- Придполагам, че животът ми ще се промени. Спортът никога няма да излезе от моите планове, тъй като съм закърмена със спорт от дете, от малка съм по залите. Каквото и да се случи оттук-нататък с моята кариера, с моя живот, бъдещето ми ще бъде свързано със спорт. Мисля, че е рано да казвам конкретно за кариерата си. Нека първо всички се отдадем на заслужена почивка, защото в тези трудни времена ни костваше доста повече лишения, за да пренастроим всичко и да може на олимпийските игри да сме във върхова форма. И да достигнем до златния медал. Поздравявам цяла България. И всички, които приеха присърце каузата да ни подкрепят до последния миг.
- Първа българска олимпийска титла в женския бокс, пета титла за българския бокс и юбилейна 50-а титла за българския спорт на олимпийски игри. Зад тези значими числа от историята вече стои името Стойка Кръстева - какво значи това за теб?
- Сигурно наистина още не мога да осъзная всичко това, което ми казвате като статистика. Но пък съм щастлива и съм горда, че това е за България. Цял свят стана и слуша българския химн - няма нищо по-хубаво от това.
- Във финала в Токио буквално размаза туркинята, която е №1 в световната ранглиста, как успя?
- От този съперник загубих в квалификацията. Мисля, че благодарение на добрата подготовка и стратегията, която треньорът ми е изградил, показахме, че по никакъв начин не ни превъзхождат. А напротив - показахме, че сме по-добрите, по-добрият екип. И заслужаваме златния медал. На фона на всички тези лишения и трудности, през които минахме, защото често се шегуваме, че едва ли не всичко е една игра, нещата всъщност са много различни. Много труд, много пот, много сълзи, много лишения - не само от мен, а от целия екип... Това е разковничето нещата да се получат. Лишения, труд, упорство... Падаш, ставаш, изтръсваш се, треньорът те изтупва, дава ти нови напътствия, продължаваш, докато се случат нещата.
- За първи път туркинята изглеждаше респектирана - в предишните си срещи се хвърляше като оса от първите секунди. Явно се беше убедила от твоите мачове дотук в българската сила, в твоята сила...
- Предполагам, че е имала едно на ум. Но след като мина първият рунд, вече станаха две на ум.
- Поне отстрани изглеждаше, че първият от петте ти мача към титлата беше най-труден, как го усети ти?
- Треньорът ми би казал най-точно. Но в този турнир нямах нито един лек мач. Не знам как точно е изглеждало отстрани, но всичките ми съперници бяха много трудни.
- Какво най-често ти минава през главата, откакто златният медал е на врата ти?
- Че трудът се възнаграждава. Това е мисълта, която винаги ме е водила. Просто е трябвало да се случат така нещата назад във времето, за да стигнем дотук - да съм с този екип, да бъда в тази форма и да вземем този медал.
- Веднага сложи златния медал на врата на треньора си Борислав Георгиев. По пътя до финала винаги изтъкваше водещата му заслуга, но действията превъзхождат думите. Какво би казала сега, когато сбъднахте общата си мечта?
- Много просто - голямо благодаря! (б.а. - Стойка Кръстева отива при треньора си и го прегръща силно.)
