Не ни харесва това, което правите - нито по съставянето на ново правителство и неговите бъдещи приоритети, нито като излъчени министри, нито като поведение спрямо досегашния служебен кабинет, което пък си е чиста атака към самия президент - ще разберат ли хората на "Има такъв народ" тези знаци от "Дондуков" 2, въпрос на часове е да разберем. Фактите говорят, че нещо се е счупило в предварително разиграните сценарии
Колкото и да са груби и недодялани политическите маниери в държавата, все още има знаци, по които може да се правят съществени изводи за случващото се. Така в рамките на по-малко от 24 часа откъм президентските хора се каза следното:
Първо, не толкова отдавнашният шеф на политическия кабинет на Румен Радев - евродепутатът Иво Христов, написа във фейсбук:
"ДПС предлага на БСП да подкрепи кабинет на сараите, който самата ДПС не подкрепя открито. Това е покана за екзекуция.
Ако БСП приеме, ще поеме отговорност за чужди грехове, тези на ГЕРБ и ДПС (създателите и келепирджиите на корупционния модел) и напълно ще загуби политическата си достоверност.
Това е недопустимо.
Кабинетът, ако въобще се състои, трябва да разчита на гласовете на своите явни и задкулисни създатели. За да е ясна отговорността. БСП не е сред тях и няма място сред тях."
Това първото, което де юре не е с адрес от "Дондуков" 2, но Иво Христов продължава да е близък до настроенията на президента. То трябваше да прозвучи главно като дълбока загриженост за съдбата на БСП и на нейния лидер Корнелия Нинова - написано е часове, преди от "Позитано" 20 да решат дават ли рамо на правителството на Слави Трифонов,
или ще измънкат нещо за извинение.
Макар в ранните часове на деня, както и преди това - във вторник, да звучаха повече от бодряшки левите настроения. Щото сценаристите били изпълнили първите три стъпки, поискани от социалистите. (Които стъпки въобще не са толкова значими - нито за политическите преговори, пък за бъдещето на държавата - хич).
Вторият глас, макар и с малко по-балансирано говорене срещу проектокабинета "Пламен Николов", дойде от един от съветниците на Радев - проф. Александър Маринов, който е и шеф на стратегическия му съвет. Той определи шансовете за правителство като "неголеми", но пък ядовито се изказа за атаките на ИТН към остриетата на служебното правителство - Кирил Петков и Асен Василев. Те идвали според Маринов от някаква импулсивност (възпитано допускане за неумелите политически стъпки на сценаристите) или пък съгласуване с политически фактори (може дори да не са партии, а "субекти, които може да не са политически, но се занимават с политика" според социолога). Тук хипотезите са различни, някои може да погледнат към Дубай, други към Москва, трети към софийски потайности с нясни адреси - все тая. Важното в случая - остава усещането, че и в президентството не са много наясно какво се случва под политическата повърхност. Провижда се отново упрек и подозрение на президентски човек за задкулисие при правенето на правителство. Да прибавим към това и очевидната обида от атаките срещу служебното правителство, за част от чийто състав са правени вероятно други планове с по-дългосрочно управленско бъдеще, а сега на практика са в небитието - поне що се отнася до реализиране в проекта "Пламен Николов".
Третият глас - който трябва да има двойна и тройна тежест, защото идва от доскоро дясната ръка на Радев в президентската администрация - служебния премиер Стефан Янев.
Той направо закова проектокабинета на Слави Трифонов до стената.
Янев постави твърде важни въпроси, които няма как да бъдат отминати с лека ръка от плажно настроената публика.
Първи аргумент, посочен от служебния премиер - "прекрачени са демократични правила и процеси в политика при преговорите за съставяне на правителство". (Тоест пак се поставя на преден план въпросът за някакво задкулисие). Второ - кой определя приоритетите и кой раздава постовете, пита служебният премиер. И трето - говорете, а не се крийте и не мълчете за творческите ви намерения за следващото управление на България.
Накратко, откъм президентството се дават няколко сериозни сигнала към депутатите на Слави Трифонов, а и към него самия: не ни харесва това, което правите - нито по съставянето на ново правителство и неговите бъдещи приоритети, нито като излъчени министри, нито като поведение спрямо досегашния служебен кабинет, което пък си е чиста атака към самия президент.
Впрочем знаците от "Дондуков" 2 не са само и единствено към мандатоносителите. Те са и към останалите политически играчи, но главно към БСП - ако в петък, на 30 юли, президентът посъветва кандидата за премиер Николов да търси подкрепа от БСП, сега, в сряда, пет дни по-късно, се дава знак към "Позитано" да не я дава щедро, а може би и съвсем да не я дава.
И едва ли подобни горчиви упреци идват единствено и само заради състоялите се нападки срещу служебните министри Петков и Василев. Има нещо по-съществено и то може да е в две посоки: президентството не е доволно от излъчените министри и от евентуалните така наречени политики и приоритети на Славитрифоновата компания. А може би и все още имат някакви надежди, че с третия мандат - връчен на БСП, нещата ще станат далеч по-предсказуеми - не само като управление на държавата, но и като бъдеща подкрепа за президентските избори. Защото остават по-малко от сто дни до тях.
Каквото и да е, нещо се счупи в предварително разиграните сценарии...
