Вносът на отпадъци за горене у нас се ограничава. Той ще се разрешава по изключение само в случаите, в които количествата, генерирани в страната, не са достатъчни за капацитета на инсталациите с издадени комплексни разрешителни за изгаряне с оползотворяване на енергията.
Това гласи внесено за обществено обсъждане решение на Министерския съвет. Целта е българските битови отпадъци, които не могат да се рециклират, да бъдат приоритетно изгаряни за енергия.
Наредба за ограничаване на вноса на т. нар. РДФ се готви още от май. В интервю за “24 часа” от миналия месец министърът на околната среда Асен Личев заяви, че ще приложи тази мярка, в случай че общините и бизнесът не успеят да се разберат по въпроса. По този повод беше организирана и среща между Националното сдружение на общините (НСОРБ) и няколко стопански камари. “Оказа се, че общините имат голяма наличност на РДФ отпадъци за горене с български произход, който бизнесът не иска да изгаря, а предпочита вносния отпадък.
От една страна, причината за изгарянето на един тон вносни отпадъци е, че бизнесът получава цена от 300 евро, а за българските – до 45 лева. Има и друга специфична разлика - българските отпадъци са с по-ниска калоричност”, обясни Личев. По думите му двете заинтересовани страни са се разбрали, че ще положат всички усилия - общините да повишат калоричността на РДФ отпадъците, а бизнесът да направи всичко възможно приоритетно да изгори българските.
В момента в България РДФ се гори само в циментови заводи, които у нас са три. Досега те изгаряха 50% български отпадъци.
С решението на Министерския съвет ще се изпълни и целта максимално да се ограничат депонираните отпадъци. В момента техният дял е 65%, а заложеният в Националния план за управление на отпадъците процент през 2035 г. е 10 на сто. В същото време боклукът, който се оползотворява чрез изгаряне, сега е около 7-8%.
В доклада към решението е посочено, че за да се контролира вносът на отпадъци, е необходимо адекватно периодично информационно осигуряване и изготвяне на доклади.
