Германците Ото Даймлер, Майбах и Бенц правят първия работещ мотор, който задвижва реална кола
Първият двигател с вътрешно горене е изобретен от Леонардо да Винчи, и то 500 години преди този мотор, задвижващ автомобилите повече от век, да бъде забранен от ЕС през 2035-а за сметка на електрическите возила. Всъщност двигателят на легендарния италиански изобретател е само на хартия, но съвременните конструктори и инженери смятат, че творението на Да Винчи би могло да работи.
Изобретението на Леонардо да Винчи е открито случайно едва преди пет години, когато
по време на
разкопки в близост
до един от
френските
манастири
са намерени рисунки, принадлежащи на знаменития италиански архитект, скулптор и художник. Сред тях има и чертеж на двигател с вътрешно горене.
Иначе първият му прототип е направен чак в началото на XIX век от нидерландеца Кристиан Хагенс. След това има разработки на френските братя Ниепс. Двигателите с вътрешно горене получават масова популярност благодарение на знаменитите немски инженери Ото, Даймлер, Майбах и Бенц. Масово пък ги въвежда Хенри Форд в Америка с легендарния си автомобил Ford A.
През 1858 г. белгийският учен и инженер Жан Йозеф Етиен Леноар сглобява двутактов двигател. Това е
първият мотор с
карбуратор и
запалителна система Горивото е газ от въглища. Първият прототип обаче работи само няколко секунди, защото двигателят няма системи за смазване и охлаждане. Леноар не се отказва и продължава да работи по прототипа и още през 1863 г. двигателят, инсталиран на 3-колесно превозно средство, изминава историческите първи 50 км.
Преди Карл Бенц да конструира първия автомобил в света, през 1876 г. друг германски изобретател - Николаус Аугуст Ото, открива 4-тактовия двигател. В него горивната смес се възпламенява на електрически принцип, което прави възможно използваната дотогава газ за гориво да бъде заменена с доста по-лесния за транспортиране бензин.
През 1877 г. Ото патентова нов двигател, който е в основата на повечето съвременни мотори не само при автомобилите, камионите и автобусите, нo и при самолетите от началото на XX в.
Друго име в историята на автомобилната индустрия, което много хора знаят, е това на Готлиб Даймлер. Той и неговият приятел и брат в инженерството Вилхелм Майбах разработват двигател на газова основа.
1886 г. е повратна
точка, тъй като
именно Daimler и
Maybach създават първата кола с двигател с вътрешно горене. Силовият агрегат е наречен Reitwagen. Този двигател преди това е бил инсталиран на двуколесни превозни средства. Maybach разработва първия реактивен карбуратор, който също работи дълго време.
Великите инженери обединяват усилията си заедно с Ото, за да създадат работещ масов двигател с вътрешно горене. Но както винаги се случва, позициите на учените при подобряването на силовите агрегати се разминават и Даймлер напуска екипа, за да създаде собствена компания. В резултат на това и Майбах също се маха.
През 1889 г. Даймлер основава първия производител на автомобили - Daimler Motoren Gesellschaft. През 1901 г. пък Майбах сглобява първия Mercedes, който поставя основите на легендарната немска марка.
Друг също толкова голям германски изобретател е Карл Бенц. Благодарение на него светът вижда първия работещ прототип на двигател с вътрешно горене през 1886 година. Преди първия си мотор той успява да създаде компанията Benz & Company. Впечатлен от развитието на Daimler и Maybach, Benz решава да обедини всички компании заедно.
Първо Benz & Company се слива с Daimler Motoren Gesellschaft и става Daimler-Benz. Впоследствие към тях е приобщен и Maybach и компанията става световно известна като Mercedes-Benz.
През 1889 г. Даймлер предлага разработването на V-образен силов агрегат. Неговата идея е възприета от Майбах и Бенц и още през 1902 г.
V-образните мотори
започват да се
монтират на
самолети,
а по-късно и на автомобили
Не по-малък принос за развитието на автомобилната индустрия и разработките на двигателите с вътрешно горене прави американският дизайнер и инженер - Хенри Форд. Неговият лозунг: “Автомобилът е за всеки” намира реализация през 1903 г. с основаването на компанията Ford. Той не само се захваща с разработването на ново поколение двигатели с вътрешно горене за своя автомобил Ford A, но и създава много нови работни места.
През 1917 г., когато САЩ влизат в Първата световна война, Ford започва да разработва първия двигател за тежкотоварни камиони с увеличена мощност. В края на същата година Хенри Форд представя първия бензинов 4-тактов 8-цилиндров силов агрегат Ford M, който започва да се инсталира на камиони, а по-късно и по време на Втората световна война на някои товарни самолети.
