Танцуването на автентични хора от с. Липен е включено в националната листа „Живи човешки съкровища” – България 2021. Игривите седем баби и двама дядовци получиха грамота от министъра на културата Велислав Минеков за отличното си представяне.
При кандидатстването им за Националния регистър на нематериалното културно наследство бяха представени характерните за селото старешки хора – Станкината; Кулска шамадия; Балуца; Раковата; Тарамбеевата; Ръченица; Ситно женско; Изручанка.
Танцовият състав на читалището е изпълнителят на автентичните хора, датиращи от незапомнени времена, разказа председателят на читалището „Пробуда 1926“ Веселка Василева. Въпреки годините танцьорите завладяват публиката с много празнично настроение и малко носталгия по отминалата младост.
Представители на танцов състав за автентичен фолклор са Таня Йончева, Димитър Методиев, Рангел Симеонов, Росица Георгиева, Зорка Якимова, Николай Иванов, Митка Трайкова, Богдана Гаврилова, Христина Тошкова, Мариела Димитрова и ръководителите им Цецка Иванова и Веселка Василева.
Село Липен води началото си, според легендата, от няколко стотин години. Негови основоположници са залюбили се мома и момък, бягащи от турския паша, който искал момата за жена. Те се скрили в местността „Манастира“ и там се родили двете им рожби. Не след дълго при тях се заселили други няколко семейства, идващи от планината Пъстрина и търсещи питейна вода. Така новосъздаденото селище получава името Лопен. Основават се първите няколко големи рода (фамилии), а по- късно те се преместват в днешното село Липен, получило името си от многото липи в селото. На 1 км в северна посока от с. Липен има местност, която се нарича „Дедовско дърво“ където имало вековно дъб. Преданието е, че след загиването на старото дърво там винаги пониквала млада фиданка. Богомилите чели своите молитви не в църкви, а под големи дървета, в гори или на високи места. С името на дядото етимологически са свързани и имена на други околни местности. Край селото има средновековна църква „Свети Четиридесет мъченици“, а новата църква на селото се казва „Света Троица“.
За първи път село Липен се споменава в турски документ от 1430 г. с името „Липне“.
„ Никой не може да каже със сигурност кога за пръв път е създаден танцовият състав, изпълняващ тези хора, но в първите намерени архивни записи е отбелязана годината 1926 като официално създаване на състава, разказва Веселка Василева. И броят на танцуващите се мени. В своето начало той е бил предимно от мъже, а по- късно вече се включват и жени, като тогава той става смесен танцов състав за автентичен фолклор и официално започва да играе хората през 1974г., както на местно ниво , така и на национално. Последните 15 години ръководител на състава е Зорка Якимова- пенсиониран учител по музика, а от скоро тази функция вече заема ръководителят на младежкия танцов състав „Росненица“, Цецка Иванова.
Зададе ли се празник в селото всички се събират, за да се насладят на народните хора от старо време.
