Председателката Митева за въвеждането на практиката от други държави да се работи две седмици по законите, после седмица пленарни заседания за приемането им
Край обаче на заседанията на комисии без кворум и гласуване в тях от името на отсъстващи колеги
Министрите всяка седмица на контрол, дори да няма сесия
Народното събрание да няма пленарни заседания всяка седмица, както е в момента, а вместо това те да се разделят на месечни сесии. Такова предложение се обсъжда между депутатите в парламента, обяви председателят на Народното събрание Ива Митева.
Мотивът за промяната е, че така
парламентът
ще прави
по-качествено
законодателство,
защото няма да се бърза с текстовете. Как точно да се промени работното време, тепърва ще се дискутира. Във всички случаи обаче ще се запази петъчният парламентарен контрол, в който се задават въпроси към действащите министри.
“Всички казваме, че трябва да има едно по-добро законодателство. Затова и си поставихме за цел как да организираме работата на Народното събрание”, каза Митева пред журналисти. И допусна, че едно такова предложение за промяна на работата може да създаде напрежение, но е по-добрият начин.
В момента пленарните заседания са в сряда, четвъртък и петък. Следобед в поне два от дните са редовните заседания на комисиите, в които се обсъждат законопроектите, преди да бъдат внесени за гласуване в залата.
“По-разумно е от това законодателстване в момента - на крак, и ежедневното редуване на заседания с комисии. Това не е добър подход. В повечето държави се редуват пленарна зала с комисии”, обясни председателката.
С промяната няма да се бърза. Първо ще се види как върви работата на 46-ия парламент и как се справят депутатите, успокои Митева. Вече е раздала на народните представители проучване как работят парламентите в други държави. В някои една седмица има само пленарни заседания, а следващата - само комисии. На други законите се работят по две седмиции в комисии, после една седмица се разглеждат в пленарната зала. Четвъртата поред седмица пък се оставя празна, за да могат депутатите да се срещат с избиратели от районите си. У нас сега за това са отредени понеделник и вторник, но често партийните централи свикват тогава депутатите.
“Някъде работят на две сесии, като времето между тях се използва за международни връзки, за парламентарен контрол и др. Парламентарният контрол обаче не трябва да спира, независимо как работят комисиите”, заяви Митева.
Освен това се предлага министрите вече да нямат право да отлагат отговорите си по актуални въпроси. Сега с опцията много теми остаряват или се протакат неудобни обяснения. Вероятно това ще се разпише в проекта от комисията по правилника още днес. В нея влизат по 3-ма депутати от всяка парламентарна група.
На вчерашното си заседание тя реши да отпадне т.нар. падащ кворум в парламентарните комисии - ако след старта на заседанието не са налице поне половината членове, комисията да си заседава и с 1/3 от тях.
Освен това гласуването задължително ще трябва да е лично. Установена практика досега бе, ако една ПГ има 4-ма членове на комисия, но присъства само един, той да изразява и техния вот и закони да се приемат с неколцина депутати.
Така на практика дори работното време на НС да се промени, депутатите ще са длъжни да ходят на комисии.
Главният
прокурор ще
бъде изслушван
на всеки
3 месеца,
както бе решено от 45-ото НС, но за председателите на ВКС и ВАС се прави промяна изслушването да е веднъж годишно.
Народните представители, които напуснат своята група и станат независими, вече няма да губят местата си в комисиите. На мястото на отцепника съответната партия ще може да предложи нов свой представител, като съставът на комисията просто ще се разшири.
Всеки депутат ще има право да е в ръководството само на 1 комисия.
Ще се ревизира въведеното в 45-ото НС правило законопроектите на депутатите да минават обществено обсъждане. То се вкара, за да се пресече практиката проекти на Министерския съвет да се вкарват от името на депутати и така да се избегне едномчесечното предварително обсъждане. Това обаче не работи за парламента - отнема до 3 месеца, а и е “на ръба на конституцията”, защото спъва правото на законодателна инициатива на депутатите, обясни Митева. Затова идеята е общественото обсъждане да се свиква преди първото четене на закона, а в ресорната комисия задължително да се канят всички заинтересовани страни.
Само 1 мин ще имат депутатите да вземат отношение към начина на нводене. Сега то е 2 мин и вместо за реплика към председателя често се ползва за политически изказвания и лични нападки към друг оратор.
С процедурата се злоупотребява и някои депутати я използват дори за да бавят времето, коментира Ива Митева, която лично е вносител на промените. В такъв случай просто да им отнема думата, предложи ѝ Димитър Главчев от ГЕРБ, който бе председател в началото на 44-ото НС.
“Нашата председателка е прекалено добра.
Опитваме
се да я
направим зла
г-жа Митева,
но засега не успяваме, пошегува се в отговор Виктория Василева от ИТН.
Консултативният съвет по законодателство пък ще се раздроби на експертни съвети.
Отделна комисия за туризма, а в тази по екология ще има подкомисия за зелени политики
Изразходването на европейските средства и употребата на специални разузнавателни средства също ще се надзирават от депутатите
Отделна комисия по туризъм ще има в 46-ия парламент, защото “това е много важна сфера”, а не както досега - тя да бъде слята с тази по икономическа политика. Това обясни пред журналисти шефката на Народното събрание Ива Митева.
Решението за това бе взето на заседание на комисията, която изготвя промените в парламентарния правилник. Досега постоянните комисии в парламента бяха общо 23. С промените те ще се редуцират на 20, но към тях ще бъдат назначени различни подкомисии.
В обхвата на отделената от туризма комисия по икономическа политика ще влязат и високите технологии и дигитализацията. Отделно ще има нова комисия по електронно управление и информационни технологии.
Под шапката на комисията по вътрешна сигурност, обществен ред и контрол на службите ще действа подкомисия по прилагането и използването на СРС-та. Към тази по енергетика, която вече ще отговаря и за климата, ще има подкомисия за зелена политика и подкомисия за контрол на дейността на КЕВР. Две ще са подкомисиите и в тази за бюджет и финанси - за контрол на публичните средства и по европейските фондове.
Отделна комисия ще разглежда въпросите за българите в чужбина. Комисията за гражданското общество пък ще се влее в тази по вероизповеданията и правата на човека.
