Народното събрание да не заседава всяка седмица, както в момента, а на сесии. Такова предложение обсъждат депутатите в парламента, стана ясно от изказване на председателката на НС Ива Митева пред журналисти днес.
Как точно да се промени работното време на парламента обаче тепърва ще се обсъжда, след като се разгледат примерите на други държави. Със сигурност обаче блиц контролът на министри ще се прави всяка седмица.
"Всички казваме, че трябва да има едно по-добро законодателство. Затова и си поставихме за цел как да организираме работата на Народното събрание. Да, знам, че може би, ако кажем, че парламентът няма да има пленарни заседания всяка седмица, това би създало някакво напрежение. Но искаме да кажем, че Народното събрание трябва сериозна да започне да гради законите", каза Митева.
"Това е по-разумно от това законодателстване в момента на крак и ежедневното редуване на заседания с комисии. Това не е добър подход. В повечето държави се редуват пленарна зала с комисии. Решихме да го помислим по-добре, за да го обсъдим и да не бързаме. Нека първо обаче започнем да работим и да видим как ще се справяме, и ще покаже как да продължим нататък", обясни тя.
"Предоставила съм на колегите проучавене от другите държави как работят техните парламенти, за да могат да се запознаят. Конкретни текстове не сме разглеждали. Различни са вариантите - някъде се редуват всяка седмица, някъде по на две седмици комисия, а една за пленарна зала и една за среща с избирателите. Някъде работят на две сесии, като времето между двете сесии се използва за международни връзки, за парламентарен контрол. Парламентарният контрол не трябва обаче да спира, независимо как работят комисиите. Вече казах, че министрите трябва да станат по-внимателни със своите действия и, че контролът върху тях ще бъде засилен. Придвиждаме те да не могат да отлагат и актулните въпроси към тях", допълни Митева.
В миналото Народно събрание бе прието на всеки три месеца в парламента да се изслушват тримата големи в съдебната власт. Сега обаче бе прието председателите на ВКС и ВАС да се изслушват веднъж годишно. Главният прокурор обаче ще трябва да се явява на всеки три месеца.
До една минута да бъде ограничено отношението към председателя, а той да може да отговаря също само за толкова, решиха още депутатите. Досега процедурата бе две минути.
С тази процедура се злоупотребява и някои народни представители я използват дори, за да бавят времето, коментира Митева, която е вносител на промените.
Димитър Главчев от ГЕРБ, който бе председател на парламента в началото на 44-ото НС, предложи на Митева просто да взема думата на депутатите в такива случаи.
Нашата председателка е прекалено добра. Опитваме се да я направим зла г-жа Митева, но засега не успяваме, пошегува се в отговор депутатът от "Има такъв народ" и шеф на комисията по правилника Виктория Василева.
Промени ще има и в постоянните комиисии на парламента. Комисията по икономическа политика и туризъм ще бъде разделена на две. Комисията по туризъм ще бъде самостоятелна, а в обхвата на тази по икономическа политика ще влязат и високите технологии и дигитализацията. Отделно ще има и комисия по електронно управление и информационни технологии. Под шапката на вътрешната комисия ще има подкомисия за срс-ата. Подкомисии ще има и в тази за околната среда, която ще е за зелена политика. Друга подкомисия ще следи изразходването на европейските средства. Отделна ще е и комисията за българите в чужбина. Комисията за гражданското общество пък ще се влее в тази по вероизповеданията и правата на човека.
Отпада и възможността за т.нар. спадащ кворум в парламентарните комисии. Досега ако след старта на заседанието кворумът не е налице, комисията можеше да заседава и при наличния състав, когато той не е по-малко от 1/3 от всичките й членове. Това вече няма да е възможно.
Освен това гласуване задължително ще трябва да е лично. Установена практика досега бе, ако има четирима представители от партия, а трима не могат да присъстват в комисия, четвъртия да изразява и техния вот, а той да бъде включван в крайното гласуване.
Народните представителите, които напуснат парламентарната си група, и останат като независими в парламента, вече няма да губят местата си в парламентарните комисии, решиха още депутатите.
Общественото обсъждане за законопроектите на депутатите, което бе въведено с правилника в 45-ия парламент остава. То обаче няма да е на принципа на това за проектите на Министерския съвет. Причината е, че процедурата обикновено е бавна - отнема до 3 месеца, а и е "на ръба на конституцията", защото така се спъва правото на законодателна инициатива на народните представители, обясни пред журналисти Митева. Сега обществено обсъждане ще има, но то ще е преди първото четене на закона. Тоест преди той изобщо да бъде внесен в парламента. На заседанието на ресорната комисия пък ще могат да присъстват всички заинтересовани страни и да участват в дискусията.
Решихме и консултативния съвет по законодателство да се замени със съвети по конкретни теми. Като в тях ще влязат специалисти от теорията, практиката и гражданското общество. Така по-всеобхватно ще се гледат съответните проблеми, обясни Митева.
