Със Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” правим турне, с ФСБ подготвяме дивиди.
А с “Фондацията” чакаме да отмине коронавирусът, за да пътуваме навън, но и на местна почва ни е ужасно приятно
Иван Лечев е легенда в българската музика. Свири на цигулка и китара, а първите музикални уроци взема от баща си - цигуларя Боян Лечев. А майка му е една от най-добрите български пианистки - Снежина Гълъбова. През годините Иван Лечев работи с почти всички български музиканти. Той е част от ФСБ, “Фондацията”, Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”. Свирил е с Васил Найденов, Кирил Маричков, Дони и Момчил, Георги Минчев и още куп популярни имена.
- Г-н Лечев, пак сте ментор в “Гласът на България”, но имате и много активна концертна дейност. С кого ще ви чуем и видим това лято?
- Правим промоционални концерти на новия албум на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”, който се казва “Жълт код”.
Това е един от най-хубавите албуми, в които съм участвал. Разликата от всички други, които сме правили досега, е, че в този всеки от нас написа песни. Аз имам две, Еко има три, Миро Иванов - четири, даже Стунджи написа една, която е в неравноделен размер, с фолклорни мотиви, както той си прави нещата.
С “Фондацията” пък правим турне с трима от големите български рок гласове - Звезди Керемедчиев, Наско от Б.Т.Р. и Славин Славчев. Изпълняваме големи рок хитове, които добавихме към нашата програма. Вече имаме по-тежка част, не сме само акустични и доколкото знам, се приема много добре. На 25 юли ще бъдем в Античния театър, като ще се включи и симфоничен оркестър.
- Ако ти кажа на теб, трябва да кажа на всички, пък аз нямам намерение. Всеки си има своите секрети. (Смее се.)
- Какво се случва с участниците след предаванията, помагате ли им?
- Много обичам поговорки. Има една такава - Господ помага, но в кошара не вкарва. Всеки, който има желание да му се помогне, му се помага. Но не може да се очаква, че спечелвайки една такава награда, всичко ще ти се даде на тепсия. Дори и тези, които не са спечелили,
но имат в себе си заряда да
продължават, те го правят,
независимо дали им се помага или не. Има много примери. Дара например, която не е спечелила “Х Фактор”, но си има кариера момичето, много добре работи. Никеца от миналогодишното издания на “Гласът на България” също не спечели, но сега издава албум с неговата група. Нищо не става с външна намеса, ако човек не го носи в себе си и няма желание да се развива.
- Как съчетавате ангажиментите си?
- Аз съм работливо момче по принцип. (Смее се.) Много ми помага това, че почти сме се преместили на вилата и тук човек може да си почива много пълноценно. Освен това съм заедно със семейството си по цял ден, което е страшно приятно, защото това иначе в София не ни се случва много често.
- Докога ще бъдете в село Поибрене?
- Докогато имаме възможност, което означава до 15 септември, защото тогава малкият ми син тръгва на училище. Оттук ми е много удобно да пътувам до всички концерти.
- Какво правите със семейството си в свободните дни?
- О, най-различни неща. На 18 км от нас е Панагюрище, където ходим на басейн и спа. Ние имаме едно басейнче, но то е малко, в него не може да се плува. Освен това сме заобиколени от прекрасни гори, които, слава богу, още не са изсечени и е много приятно да се разхождаш там. Дори в най-големите жеги е прохладно. Караме колела... В двора сме си отгледали домати и краставици и вече сме на самозадоволяване, както казваше навремето Тодор Живков. Има и хора, от които си купуваме истинско краве мляко, правят и много хубаво сирене. А ние вкъщи си квасим кисело мляко.
- Вие можете ли да квасите мляко?
- Да, мога да правя много работи, мога и да готвя. Въпреки че по едно време
жена ми каза, че
готвя само като
ме дават по телевизията,
това беше във връзка с “Черешката на тортата”. Но не е точно така. Харесва ми да готвя, но заради липса на време не ми се случва толкова често. В София няма къде да си правим барбекю, затова наваксваме тук.
- Да. За рождения ми ден на 19 юли исках да поканя всичките “Обичайни заподозрени”, но не можахме да измислим кой къде ще спи и за догодина сме предвидили да превърна един стар сайвант в къща за гости. Много искам всички те да дойдат, защото ще им хареса мястото, това е една къща на 150 години, която доста подобрихме и вече може да се живее в нея и зимата. По време на ограничителните мерки си извадих удостоверение за настоящ адрес и вече съм жител на селото.
- Защо точно със Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” имате толкова голям успех?
- Музиката и текстовете, които изпълняваме, са много талантливо създадени, колкото и нескромно да звучи. А и много сериозно се отнасяме към работата си, въпреки че може би отстрани изглежда все едно сме пътуващ цирк. Работим с огромно удоволствие заедно, много добри приятели сме и много се забавляваме.
- Как се събрахте в този състав?
- Беше страшно отдавна. Със Стефан Вълдобрев бяхме номинирани за наградата “Аскеер” за театрална музика преди 20-30 години. Никой от нас не взе наградата, получи я Петър Радевски, много талантлив творец от Пловдив. Но ние пък със Стефан
останахме приятели
за цял живот
и постепенно започнахме да правим албуми. Той е основата на цялата организация, покани всички музиканти за първия си албум. Беше много смешно, защото с някакъв респект ме гледаше дали и аз бих се присъединил. Отговорих, че естествено, ще се присъединя с огромно удоволствие. И така започнахме.
- Забавлявате ли се след концерти?
- Почти винаги има купон. Имаше един случай във Велико Търново, уж бяхме тръгнали да се прибираме към хотела, но под една лампа два часа и половина такъв смях падна с бутилка уиски. При нас никога не е организирано парти, на момента решаваме.
- С “Фондацията” много пътувахте в чужбина. Планирате ли вече отново турнета зад граница?
- Аз съм късметлия. Казват, че най-трудно се създава екип, пък аз, откакто се помня, винаги съм в такива екипи, които работят перфектно.
За съжаление, в момента с “Фондацията” изчакваме да видим какво ще се случи по света. Тези дни говорих с мой близък приятел от Австралия и той каза, че отново затварят всички големи градове. В Щатите също нещата са неясни, затова не смеем да организираме турнета, за които може да се окаже, че ще се отлагат. Ще трябва да изчакаме да отмине всичко това. Но пък и на местна почва ни е ужасно приятно. Ще участваме в “Аполония”, аз лично ще свиря там и с двете групи.
С ФСБ работим усилено върху едно дивиди, което съдържа концерта на групата със симфоничен оркестър. Той се състоя в Античния театър в Пловдив преди няколко години. Имаме написани и две нови песни, каквито с ФСБ правим - химнови. Докъм Коледа трябва да им направим клипове и да ги пуснем.
- Не смеем да организираме, докато не стане ясно какво се случва.
- Защо се случват толкова рядко, имате голяма публика?
- Това е сложна музика, която трябва да се репетира, свикнали сме нашите концерти да са много мащабни събития. Не искаме да ги правим по друг начин, ние сме нещо като антипода на клубна група.
- Винаги сте работили с различни групи и певци и все пак, имало ли е трудни моменти?
- Точно щеше да настъпи може би такъв момент, и Дони създаде “Фондацията”. С нея обиколихме целия свят.
- Тази група е изключително добра идея.
- Да, Дони го бива в идеите. Един журналист беше казал, че това е проект, обречен на успех. Напоследък ни канят на празници на градове и става огромно стълпотворение, хората толкова се радват на тези песни. Най-хубавото е, че групата се приема много добре и от млади хора. Хубавата музика винаги има публика, независимо на каква възраст е.
- Навремето повечето ваши колеги от другите банди са имали различни проблеми с милицията заради избора им на дрехи, дълги коси, обеци, твърде много публика и т.н. При вас случвали ли са се такива неща?
- Не. Всъщност спомням си един случай, но той не беше свързан конкретно с ФСБ. Трябваше да отида на запис. Навремето много работехме като студийни музиканти, и то не само в “Балкантон”. В конкретния случай трябваше да записваме песен на Васил Найденов в студиото на националното радио. И на вратата
един каза, че ако не се подстрижа, няма да вляза
От тонрежисьорите, които ни чакаха, ме посъветваха да изчакам малко, защото на обяд друг, по-сговорчив милиционер ще го смени. Така успях да вляза и да си направя записа.
Имахме един паметен концерт, бяхме първата група, която прави концерт на стадион. Беше на стадион “Академик”, дойдоха 15 хил. човека, националната телевизия го засне. Но след цялата еуфория, като приключи всичко, ни спряха тока и ни оставиха сами на тъмно да си прибираме апаратурата. На джобни фенерчета прибрахме около 5 тона апаратура, тогава озвучителните тела бяха огромни, трудно се местеха, осветлението също. До сутринта прибирахме, но бяхме млади и пълни с ентусиазъм.
- Какво помните от периода, когато спечелихте “Грами” с ФСБ?
- Никой не го отбеляза като факт, но постепенно достигна до медиите. И в един момент ни закараха на летището и ни заснеха как слизаме от един самолет, все едно сега пристигаме. Инсценираха, че ни посрещат. Въпреки че повечето наши успехи с ФСБ бяха посрещани с оглушителна тишина. Освен когато спечелихме “Мелодия на годината”, но тогава вече нямаше как.
- Защо се получаваше така?
- Предполагам, че е било елементарна човешка завист. Ние, българите, много, много не умеем да ценим успехите на сънародниците си. И в общи линии много често се случва наши артисти първо да бъдат оценявани в чужбина и след това евентуално в България.
- Не, по отношение на всички проекти, в които съм участвал, съм имал достатъчно самочувствие, че правя нещо на ниво. Когато човек е наясно с това, нищо не може да му развали удоволствието.
- Защо не останахте в класическата музика с цигулката?
- Още навремето с баща ми си говорехме, че искам да бъда съавтор, да участвам в създаването на произведение. Това е много по-интересно, отколкото само да изпълняваш чужди мисли. Това е, което ме съблазни основно. Във сички проекти, в които съм участвал, сам си измислям партията, какво да правя. Имам три номинации за “Аскеер” и взех един. Винаги съм се чувствал с единия крак в авторството.
- Какво ви е нужно, за да седнете да пишете мелодия?
- За да се получи някакъв резултат, три-четири дни мисля само за това. Нямам възможност да се затворя някъде. Който има дете на 8 години, знае, че това не може да стане. Но умея да се концентрирам и мисля много дълбоко върху дадена тема, докато в един момент нещата избликват.
- По-трудно или по-лесно е, когато баща ви е човекът, който ви дава уроците в музиката?
- Баща ми беше уникален преподавател по цигулка, това го твърдят и всичките му студенти.
Имаше страхотен
подход към хората,
беше изключително интелигентен и страшно свестен човек. Много разбиращ, чувствителен. Не мога да изразя с думи това, което дължа на баща си и майка си за това, което съм. Имал съм щастието да бъда роден, отгледан и възпитан от едни изключителни хора.
- По-взискателни ли бяха към вас по отношение на музиката, защото сте им син?
- Когато хората са интелигентни и се разбират, не е нужно да се размахва сопа. Бях част от класа на баща ми. Естествено, винаги се очаква да правиш повече, това е част от играта. Винаги може още. Овладяването на даден инструмент изисква страшни усилия и в един момент човек се настървява. И като се осъзнаеш, разбираш, че са минали 10 часа.
- Оставаше ли ви изобщо време за игра?
- Не, но аз никога не съм бил от хлапетата, които играят футбол или нещо подобно. Винаги съм предпочитал да си свиря и много обичах да чета едни дебели книги. По-скоро бях затворен.
- Малкият ви син има ли интерес към музиката?
- Завърши втори клас в музикалното училище с ударни инструменти.
За нас от ФСБ се
говори, че отглеждаме
само перкусионисти
И аз очевидно не правя изключение. Той за разлика от мен обича да си играе, да е на двора с други деца. Може би защото сме различни зодии, аз съм Рак, той е Лъв. Но сега има едни нови барабани, пуска си последния албум на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” и си свири с него.
- А защо се насочи към перкусии?
- От съвсем малък непрекъснато барабанеше по всичко. Давал съм му да посвири на китара, но му омръзва много по-бързо, на барабани може да свири цял ден. И видимо става все по-добър.
- Големият ви син още ли е в Англия?
- Да, и май няма намерение да се връща. Даже ще се жени за англичанка, вече са сгодени.
- Кое е последното нещо, което написахте?
- Тези две песни в албума на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”. Аз лично много си ги харесвам. Едната от тях е наполовина моя, наполовина на Стефан. Аз написах куплета, а той припева, другото е изцяло мое. Едната е “Хубаво ми е”, а другата - “Малко от есента”.
- Текстовете само на Стефан Вълдобрев ли са?
- Той не позволява никой да му се бърка в текстовете.
