Системата не печели, колкото се очакваше, но причината е извън нея
Където и да бръкне служебното правителство, а вероятно и следващото, може да изкарат безчет нередности. В ресора на регионалното министерство например, изглежда, няма нито едно нещо, което да е наред. Нито поддръжката на пътищата, нито строителството на магистралите, нито ВиК системите, поне ако се съди по думите и действията на служебната министърка Виолета Комитова.
Националната толсистема бе една от първите на мушката. Проверката, назначена още на първата седмица от мандата, показа нещо, което публично е известно от доста отдавна: управлението, което е натоварено да събира пътните такси под формата на винетки и толтакси,
не изкарва
достатъчно
пари
или поне не толкова, колкото се очакваше.
Нередностите, които са открили Комитова и заместниците ѝ, са безброй. На първо място според тях е това, че 57 млн. лв. са отишли под формата на комисиони у фирми посредници, които продават винетки и маршрутни карти за плащане на толтаксите срещу 7% комисиона.
Другата голяма нередност е, че от изградените контролни точки за автоматично засичане на нарушенията в реално време
работят само
около
половината
и дори по-малко и това принуждава Националното толуправление да контролира с жива сила плащането, което излиза доста по-скъпо.
“Причината е, че изпълнителят е трябвало да изработи софтуер, който да се самообучава и да обработва всички контролни точки. Той не го прави. Обработват се ръчно и за една година са се натрупали към 200 хиляди необработени нарушения за около 70 млн. лв.”, каза заместникът на Комитова Захари Христов.
Новоназначеният шеф на Националното толуправление Иво Иванов разказа пред “24 часа”, че управлението просто няма физически капацитет да обработи тези нарушения. “Служителите могат да обработват по около 500 такива наказателни постановления на ден, а на всеки 24 часа се трупат по 2000 нови”, каза той. Т.е. излиза, че дори там, където нарушението е засечено с технически средства – от камерите, вероятността човек да си получи акта за нарушение с няколко месеца закъснение е много голяма. Според Иванов поне 5-6 месеца, ако не и повече.
По-късно заместниците на Комитова доразвиха по разни тв студиа тезата за нарушенията с нови примери.
Христов например заяви, че мениджмънтът на толсистемата е лош, защото първото, което е открила проверката на МРРБ, било, че няма звено, което да контролира изпълнението на договорите. “Заедно с първия договор за проектиране и изграждане
има възникнали
нови 27 договора
за 46 млн. лв.
за най-различни дейности. В момента, като направихме изчисления, ако изкараме винетките и ги върнем в АПИ, Националното толуправление няма да може да се самоиздържа”, заключи Христов.
Изводът му почива на това, че ако се вземат предвид приходите от всички видове пътни такси през 2019 г. и тези от 2020 г., излиза, че те спадат, вместо да се увеличават от това, че товарните превозни средства и автобусите през 2020 г. вече плащаха не за време, а за изминато разстояние.
Доколкото е възможно, бившето ръководство на АПИ отвърна на част от обвиненията.
Според бившия член на управителния съвет на АПИ Олег Асенов европейска директива N52 указва, че външни фирми могат да събират пътни такси срещу комисиона, затова Националното толуправление
е провело
обществени
поръчки
и е избрало такива фирми. Става дума за всички бензиностанции, мобилни оператори и други фирми, които продават в своите офиси винетки и маршрутни карти. В страните от ЕС средната комисиона за такива услуги се движи между 2 и 12%. “Не можем да разчитаме потребителите ни да ходят само в областните пътни управления, които са 28 за цялата страна, или да си купуват документите само през сайта. Тези “посредници” все пак имат общо 9000 пункта за продажби”, каза той.
Обвинението за ръчна обработка на наказателните постановления според Асенов е дори смехотворно. “Изобщо не са се натрупали за една година необработени, а само за последните два месеца”, каза той.
Любопитното е, че през декември м.г. Народното събрание реши да възложи на Сметната палата пълна проверка на дейността на Националното толуправление, която трябваше да бъде извършена за 6 месеца. Те минаха, но засега от палатата твърдят, че все още обработват резултатите и изготвянето, връчването и публикуването на доклада от проверката няма как да стане в обозримо бъдеще.
А докато това не стане, всички тези обвинения ще съществуват само като изявления в публичното пространство, които няма как да се проверят и няма как да се твърди, че има нарушения.
Това не се отнася обаче за най-тежкото – че приходите от толсистемата не оправдават очакванията. Това се вижда и с просто око и беше признато още миналата година. Само че решаването на този въпрос не зависи нито от толуправлението, нито от пътната агенция, нито дори от регионалния министър.
В анализа на Световната банка, която бе консултант по изграждане на толсистемата, ясно пишеше, че тази система ще работи ефективно и ще промени трайно и устойчиво приходите от пътни такси само ако в обхвата на пътищата, за които камионите и автобусите плащат толтаксите,
се включат
малко над 10
хиляди
километра
магистрали, първокласни и второкласни пътища. Беше указано и какви да са нивата на тарифите.
В края на 2019 г. обаче практически всички браншови организации на превозвачите се вдигнаха на бунтове, поискаха срещи с тогавашния премиер Бойко Борисов, регионалния министър и ръководството на АПИ и настояваха тарифите за българските превозвачи да се намалят, а от обхвата на пътищата с платено преминаване да се премахнат всички второкласни.
В крайна сметка се стигна до споразумение, което превозвачите и Борисов нарекоха “джентълменско”: обхватът бе намален на около 3 хиляди километра, а тарифите смъкнати с 40%.
“Джентълменството” се състоеше в това, че ще се засекат приходите за първите три месеца и ако са под прогнозираните 450 млн. лв. на тримесечие, ще бъдат върнати на старите си нива, без превозвачите да излизат на протести.
Толсистемата стартира през март. И естествено, че
през юни
резултатите
бяха плачевни
450 млн. лв. на тримесечие означаваха по около 5 млн. лв. на ден, но от март до юни от толтакси се събираха средно по около 450 хиляди лв. дневно. Пандемията наистина бе намалила трафика с 20%, но не и десетократно.
Тези финансови постъпления нямаше как да са по-високи, при положение че камионите не плащат нищо за някои основни пътища. Например по пътя Сливен-Ямбол всекидневно минават по около 1000 камиона, за които това сега е напълно безплатно – те не плащат винетки от март 2020 г., но за този път не плащат и толтакси.
Пътят от Бяла до Варна е друг такъв пример. Единият начин да се стигне от Русе до Варна е да се слезе до Велико Търново и оттам по първокласния път да се продължи до Варна, което обаче е платено. Но има алтернативен безплатен път от Русе през Бяла, Попово и Търговище, и по него всеки ден по над 1000 камиона доунищожават асфалта, без да плащат нищо.
След юни “24 часа” пита многократно АПИ и Националното толуправление какво следва, но реален отговор така и не бе даден. Първо бяха оправданията с пандемията и тежкото положение на икономиката. После дойдоха протестите срещу управлението на ГЕРБ и не беше удобно превозвачите да бъдат дразнени. След това дойде зимата, когато по принцип у нас не е прието хората да бъдат дразнени.
И от приказките за “печатницата за пари”, която щеше да осигурява годишно поне 1,3 млрд. лв. за пътища, се стигна до това приходът за цялата 2020 г. да не надвишава 700 млн. лв.
Само че какво може да направи ръководството на АПИ? В България подобни решения не се вземат на такова управленско ниво, нито дори на ниво министър. Нужна е политическа воля и при сегашната политическа ситуация в страната точно това е най-любопитното – кой ще е този смел човек, който ще прокара такова непопулярно решение.
Да се почва толсистемата!
“Толсистемата я вкарвайте! Да се почва! Тия тирове, където вървят, да плащат. Аз искам да вдигам още догодина с 10% доходите, искаме да дадем повече пари за медицинските сестри сега. Толът е печатница за пари - изкарвайте си пари. Не може само да бъркаме в готовите пари на приходните агенции. Тирът влиза в България - плаща си. Само те ще изкарат заплатите на валяците, където минават.”
Експремиерът Бойко Борисов по време на посещение на строежа на част от магистрала “Европа”, май 2019 г.
