Не съм за политик - политиката изисква компромиси с истината
Ще се снима се филм по мой сценарий за чумната епидемия
- Честита номинация за академик в БАН, проф. Биолчев.
- Благодаря. Наистина благодаря.
- Кой ви номинира и защо?
- Това е голямото ми удовлетворение - личностите, седемте академици, които са сложили подписа си за моята номинация. А защо са го направили - само те могат да го кажат. Никога не съм изпадал в положението сам публично да си давам оценка, да изброявам творчески постижения, все едно че става дума за друг автор.
- Вие сте многоспектърен човек - учен, филолог, университетски преподавател, писател, сценарист... За цялостно творчество ли е номинацията, или за някоя от областите, в които се изявявате?
- Кандидатствам като писател. Вие споменахте художествения говор на предпоследно място.
А не е точно така. Винаги когато са ме питали, съм отговарял, че се чувствам 51 процента писател и 49 процента учен.
Но това е все пак непохватен математически израз, защото в писателството се съдържа всичко от това, с което човек очертава биографията си, а самият литературен текст неминуемо поема дъха и разцветката на по-широкото взиране в живота. А и ученият в мен по-безпристрастно наблюдава своеволията и прибързаните радости на писателя. Но всичко зависи само от едно - да не си се провалил. На моите магистранти по творческо писане винаги казвам, че
всяка следваща
книга
на писателя
пак е дебют,
а не професионално надграждане.
- Какво в личен план ще ви донесе това звание? Повече самочувствие, авторитет, известност?
- Званието носи нови възможности да се докажеш още веднъж. Иначе няма смисъл. Вече го казах - за мен това би било удовлетворение. По-точна е тази дума. Пък и по-откровена.
- Сигурно помните, че преди години тогавашният финансов министър Симеон Дянков нарече академиците в БАН синодални старци. Как бихте му отговорили, ако станете академик?
- По същия начин, както реагирах тогава в медиите. Синодални старци не е обида или пренебрежение. Но той бе употребил друг термин - думите му бяха - “феодални старци”. И понеже от науката той бе прехвърлил темата в класовата (по доста овехтял регистър) номенклатура, написах, че така може да говори само един капиталистически комсомолец.
- Ако вие трябваше да номинирате за академик хора от писателските среди, кого бихте включили в списъка?
- Има много писатели, пред които скланям чело. Непрестанно чета и книгите на млади автори.
Но никога не съм се замислял в този аспект - да правя класации, независимо за какво. Литературата е територия на уникалното, а то винаги е новост и изненада. И затова само ще кажа, че мой списък на безспорните дарования би бил дълъг и непълен и това ме прави горд за българското литературно поприще.
- Запомнил съм, че при представянето на книгата на проф. Христо Пимпирев “Студеният юг” вие казахте, че и в писателския съюз е студено. Имате ли представа какви са температурите в БАН?
- Имам в академията приятели метеоролози и климатолози и те най-добре знаят каква е при тях температурата. А на премиерата на Христо Пимпирев говорех не за писателския съюз, а за писателската среда. На Антарктида приятелството е оцеляване. В нашите среди приятелството е рядко срещан шанс.
Творчеството
е изящна форма
на егоцентризъм
и в него не трябва да се изненадваме от съперничеството на индивидуалностите.
- Вашата съпруга проф. Мариана Евстатиева - голям български режисьор и носител на много наши и чуждестранни награди, какво ви каза, когато разбра за номинацията?
- Зарадва се, естествено. Само ме посъветва да не мисля прекалено за това. Петдесет години сме заедно и знаем в движение какво си казваме, дори и когато мълчим.
- Вашият дядо Боян Биолчев е бил съученик, приятел и съратник на Гоце Делчев. Двамата са се борили за свободата на Македония, имали са кауза. Защо вие винаги отказвате да се включите в политическия живот на България? Нямате кауза ли?
- Тяхната кауза е била себепосвещение, а не политика. Сега е доста по-различно. Единствените компромиси, които допускам в говора си, са от възпитание, а съвременната политика неизбежно посяга към видими компромиси с истината. А моята кауза е да търся и защитавам истинското, което виждам. По-силен се чувствам в словото - и пред компютъра, и зад преподавателската катедра.
- Служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков в интервю за “24 часа” каза, че в образованието има сериозен системен проблем. Това е политизирането на училищната система.
Причината е в йерархичната структура в средното образование: министърът назначава началниците на регионалните управления, те назначават директорите, а директорите - учителите. Как може да се преодолее този сериозен системен проблем?
- Питате ме как трябва да се реши този проблем. Трудно ми е да кажа. Преплетени в него са едновременно административни и научно прогнозни параметри.
Проф. Денков е мой уважаван колега от нашата Алма матер. Убеден съм, че той не би го формулирал така категорично, ако няма своя идея за решението му.
- Питам ви като университетски преподавател - имате ли представа какви вреди на образованието нанесе онлайн обучението?
- Единствената възможна полза, каквото е онлайн обучението по време на пандемия, не може да се изследва за вреди. Бъдещето ни днес е неподвластно на аксиоми. Да не раздаваме опасения и присъди от негово име.
- Вашият роман “Преселението”, който бе издаден от КК “Труд”, бе отличен с наградата “Хеликон” за най-добра книга на 2019 г. Той се връща към трагичната съдба на българите през Междусъюзническата война през 1913 г. Имате ли желание да творите в сегашното трудно във всяко отношение време? Пишете ли нещо?
- Чрез киното достигам още по-назад -
към чумната
епидемия
в началото
на ХIХ век
Сценарият бе създаден преди пандемията и затова мога да кажа, че някак естествено той едновременно се връща в историята, но и докосва болката на днешния ден.
Това, че е написан преди две години, не означава, че работата на писателя е приключила. В литературата съществува окончателност на произведението.
В киното сценарият е плаваща първооснова. Филмът е колективно изкуство, където убедително присъстващата в текста дума може да звучи изкуствено в устата на макар и сполучливо избрания актьор. Тук авторският егоцентризъм няма място, сценаристът е в работен режим. Затова ще присъствам активно по време на реализацията. Трябва да споделя, че съм обнадежден от начина, по който продуцентите от “Мирамар” подхождат към тази продукция.
- Как подреждате творческите си планове?
- За реденето на думи никога не съм имал планове. Знам, че винаги е добре да спреш да пишеш при първото запъващо се изречение.
Обърни глава и чакай то да те подсети, че му е време. Така беше с “Преселението”. Преди повече от трийсет години започнах да го пиша и все спирах на първата страница. Докато осъзнах, че тая безпощадна болка на обикновения човек в национална трагедия не ми се подчинява - трябваше аз да натрупам собствена болка, за да съпреживея някогашната на обречените хора. А това става само с благотворната тежест на годините.
Още като студент в Ягелонския университет в град Краков се докоснах до сакралните текстове, до евангелията. И оттогава не ме напусна интересът към най-великото верую на Христос, което историческата практика на живота и преди Исус, и до наши дни помита встрани с наркотика на властта и омаята на поданичеството. Несъпротивата на злото.
И сега се надявам да го напиша - кратко, седемдесет страници “Евангелие от Симон Зилот”. Това е единственият човек измежду апостолите, проливал кръв. Затова неговият път от убийството до ненасилието е най-дълъг и приетата Христова истина не може да го освободи от тъмната сянка на вината, макар че остава до смърт верен на Спасителя.
- Гласувахте ли на изборите на 11 юли?
- Да. Винаги съм го правил. Приемете, че това е моето личностно участие в политиката, за което ме питахте в началото на интервюто.
