Вместо това - исторически неадекватно правителство
Най-знаменитият експеримент в психологията се нарича “Невидимата горила”. Два отбора на сцената си подават топка, а публиката е помолена да брои подаванията на белия отбор. И докато зрителите броят, през цялата сцена минава човек, облечен в костюм на горила. После психолозите питат участниците – а какво мислите за горилата? Оказва се, че половината изобщо не са я забелязали! Ще им извади очите – а те не я виждат!
И у нас на изборите се проведе същият експеримент. Ролята на публиката я изиграха говорещите глави по медиите – политолози, социолози, журналисти и прочее. Тяхната когнитивна слепота достигна не 50, а цели 100 процента - никой не видя горилата!
Горилата в
случая е
гласуването за
партийни листи
Ще ви извади очите! Тя е причината, поради която избори след избори не могат да решат политическата криза. Тази горила пак спука гумата на българската демокрация и пак остава невидима за окото на наблюдателния грантоед.
Толкова мъдри коментари по медиите, толкоз вопли за поредната криза на демокрацията – защо никой не видя причината? Защо никой не се сети, че кризата е съвсем нормален резултат от гласуването за партийни листи? За какво са тези дипломи по политология?
Ще повторя
някои класически
примери за
същата криза и
същата причина,
защото повторението е майка на знанията. Миналата есен Белгия навърши 2 години без правителство, с което би предишния се рекорд - година и половина. Нидерландия пък изкара само 10 месеца без правителство, но и тя върви към нови рекорди. В Италия при същата избирателна система между 1946 и 1993 г. се сменят общо 52 правителства, средно, по 10 месеца живот. Във Франция след Втората световна война за 13 години се сменят 27 правителства, средно по 5,7 месеца живот.
Всичките тези кризи са породени от гласуването за партийни листи. Но щом се мине към истинско гласуване, кризите изчезват. През 1958 г. във Франция се въвежда мажоритарен вот и от тогава до днес изборите са редовни и без проблеми излъчват управление. До този момент – на 5 месеца. След това – на 5 години. Усещате ли разликата?
Същото стана и в Италия след 1993 г., когато започнаха да избират три четвърти от депутатите мажоритарно. Хаосът бе отрязан като с нож и редът се възстанови – до момента, в който Берлускони пак върна партийните листи след оргия.
Най-добрият пример накъде води партийно-листовият вот е
агонията на
Ваймарска
Германия,
която приключва с диктатурата на Хитлер. В избори за Райхстаг през 1928 г. листата на нацистите печели едва 2,6%. На извънредните избори през 1930 г. нацистите вдигат на 18,3. Правителствата започват да падат като круши. Хората масово се отчайват от “системните” партии и техните скарани коалиции. През юли 1932 г. – пак извънредни избори и партията на Хитлер взема цели 37,4%. През ноември 1932 г. пак избори и лек спад – 33,1. Правителствената въртележка се ускорява, ускорява, ускорява и прас – счупва се.
Счупва се, когато накрая Хитлер взема властта, репресира опозицията и край на демокрацията. Сега и у нас една партия твърди, че е репресирана. Не знам дали е истина, но за 32 години преход досега чак за репресии не е ставало дума. А сега стана. И уж сме парламентарна република, но изкарахме 2-3 месеца без парламент и май се задават още 2-3. И после още 2-3.
Явно парламентът пречи на партиите, щом предпочитат да го няма. Защо е така ли? Защото при партийно-листовия вот в парламента попадат партии маргинали, които печелят своята малка ниша, като ругаят другите.
Коалицията между тях е или невъзможна, или скандално безпринципна. Тя или се стабилизира чрез персонална диктатура, или се разпада.
Това е историята на целия български преход – безпринципни коалиции, еднолични режими и разпад.
И обратното - при мажоритарния вот, когато всеки депутат трябва да вземе 50 процента плюс един глас,
коалицията вече
е готова на ниво
избирател
Всеки депутат я носи в себе си. Тя е принципна, реална и стабилна. Парламентът е здрав, уважаван и си изкарва мандата докрай. Така е в тези щастливи демокрации, където народът наистина избира.
Слави се прави на народен човек, но през април можеше да приеме предложението на ГЕРБ за мажоритарен вот в 2 тура. Днес щяхме да имаме парламент като слънце. Каквото и да ви говорят умните глави за мажоритарния вот, помнете едно – те не видяха горилата! Те са когнитивно слепи, за това им се плаща.
Сега ИТН плюс ГЕРБ общо имат 128 мандата. Какво им пречи сега да приемат мажоритарния вот и пак да насрочат избори? Нали и двете уж това предлагаха?
Вместо това сега ни се предлага исторически неадекватно правителство. Нямам предвид самите министри, сигурно са чудесни, но за друго време и място.
Тук и сега приватизацията отдавна мина разумните граници. Ние сме страната с най-високото неравенство в Европа. За да бъде като Западна Европа, за да оцелее, България трябва да направи ляв завой. Обаче Слави дава още по-десен мигач – предлага още по-приватизаторско правителство с още по-десни приоритети, поръсени с пудра захар – детски градини, македонски космонавт и други конфети. Под конфетите – дясна диктатура.
Така Хитлер слага
край на кризата
през 1933 година
Ултимативният стил също напомня тона на Хитлер, когато се пазари с Хинденбург за своя мандат. Или всичко – или нищо. Но това е нормално, когато благодарение на партийнолистовия вот парламентът се е превърнал в блато – стъпиш ли вътре, потъваш. За да излезеш, трябва да стъпиш върху главите на депутатите.
Но има само един правилен начин за излизане от блатото – мажоритарен вот. Това обещание вкара Слави в голямата политика, то ще го изкара, ако продължава да го прескача и отлага.
Сега обаче парламентът пречи не само на Слави, но и на Радев, както и на останалите партии. През април те се разбраха да няма парламент. Виж, за служебното правителство успяха да се договорят и това личи по разпределението на министерските кресла. Ако сега се добавят още 2 месеца без парламент плюс 1 месец пазарлъци и връщане на мандати, стават общо 6 месеца непарламентарна република.
Някои политолози вече нарекоха това състояние “полупрезидентска република”. Да ме извиняват, но
като няма
парламент,
няма и република
Българската история също предлага аналогичен пример. През 1934 г. елитът е напълно отчаян от партиите. Избираният по партийно-листовата система парламент не може да раздели на 2 магарета сламата. Генералската хунта прави преврат и разгонва парламента. Цели 4 години няма избори и няма депутати. Накрая европейските роднини на монарха му издърпват ухото и той връща парламента, но вече депутатите се избират мажоритарно.
Както казваше един, най-важният урок от историята е, че никой не се учи от историята.
