Проектът за правителство на “Има такъв народ” е опит за извиване на ръцете на останалите участници в 46-ия парламент, казва политологът
- Лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов обяви своите номинации за кабинет и потвърди прогнозите, че ще излъчи правителство на малцинството. Заяви, че лично ще поеме цялата отговорност за него, без да се коалира с ГЕРБ, БСП, ДПС. Какво ни казва с това, г-н Минчев?
- Основното нещо, което ни казва Слави Трифонов с номинациите си за редовен кабинет, е, че той с нови сили ще продължава да действа по същия популистки едноличен начин, както досега, без да се съобразява с процедури, правила, установени механизми на политическо общуване. Казва ни, че ще продължва да
играе ролята
на Зевс
Гръмовержеца,
който спуска решенията си от горе надолу, а на другите не им остава нищо друго, освен да ги приемат.
Слави Трифонов получи около 20-23% от гласовете на един парламентарен вот, на който пред урните отидоха 40 на сто от българските гласоподаватели. Това, преведено на езика на числата, означава, че ако “Има такъв народ” стане първа политическа сила, ще е на тази позиция с около 10-12 процента от гласовете на всички български избиратели.
С начина, по който лансира този кабинет, Трифонов показва, че има намерението да играе ролята на категоричен господар на политическата ситуация, без да се съобразява с парламентарни правила, с други парламентарни сили и техните интереси, които те трябва да защитават по логиката, че също са получили определена подкрепа от част от българските избиратели, и т.н. Нека не изброяваме всички тези детайли на парламентарната демокрация, които съществуват именно за да гарантират представителността на управление на държавата като резултат от изразената воля на гласоподавателите. Тоест има опит всички останали в българския парламент и политика да бъдат поставени предварително пред свършен факт.
- След 10-годишно управление на един генерал и бивш бодигард след вчерашните избори на власт идва един успял шоумен. Каква символика виждате в това?
- Символика тук може да бъде виждана от различни гледни точки. Но ние сменихме управление на един генерал, който стартира политическата си кариера като популист и който постепенно започна да се съобразява с важни елементи от логиката на политическото и инстуционалното действие. Той така и не усвои тази институционална логика докрай, но поне започна да го прави.
Сега имаме
нова популистка
фигура, но много
по-слаба
като гражданска подкрепа. Ако през 2009 г. Бойко Борисов започна с почти мнозинство, Трифонов стартира във властта с около 24% подкрепа, а ако броим негласувалите - на практика наполовина на този резултат. Тази нова популистка фигура още в самото начало има много по-радикален подход, отколкото самият Борисов в зората на своята политическа кариера. С този по-радикален подход на практика Трифонов ни казва:“Всички ваши процедури, всички ваши измислени правила, всички намерения да изказвате ваши съображения, интереси и да се опитвате да се споразумявате мен не ме засягат. Аз съм първа политическа сила, аз предлагам това, харесвате го - не го харесвате,
приемайте го,
защото иначе
се оттеглям,
и правете каквото искате!”
- Съставът на кабинета, предложен от Трифонов, начело на който е участвалият в две правителства преди Николай Василев, има и много нови лица. Кои са изненадите?
- Не бих могъл да коментирам човек по човек номинациите в този проектокабинет на Слави Трифонов. Но първото, което прави впечатление, е, че това са млади хора. Не се съмнявам, че те са добре образовани т.е. отговарят на изискването, което сам Трифонов постави, и говорят езици.
От целия този списък познавам г-н Любомир Дацов, който беше заместник финансов министър по времето на управлението на НДСВ. Познавам и г-н Радулов, който, ако не се лъжа, беше главен секретар по времето на управлението на ОДС.
Познавам, разбира се, и премиера Николай Василев от участието му в две поредни управления: 2001-2005 и 2005-2009 г. И дотук сякаш свършват познатите политически лица. Останалите кандидати за властта може би са будни и интелигентни, доказващи се в рамките на младата си възраст като надеждни професионалисти в стартовата си кариера, и хора, които до момента не са изкушени в българската политика. За техния подбор като алтернативни хора на първи прочит може да се каже “Браво!”.
- Какво обаче може да се окаже на второ четене?
- Че ако тези млади хора, колкото и добри професионалисти да са, не присъстват в българската политика до този момент, това ги прави изключително
уязвими на
външен и
задкулисен
натиск,
тъй като те нямат своя собствена политическа основа. И ще бъдат изключително податливи на диктата, както на самия Трифонов, който остава неинституционално отговорен на границата между сцената и задкулисието, така и на задкулисен натиск от всякакъв характер по простата причина, че влизат в този кабинет със статута си на млади, образовани, знаещи езици личности, но без политически гръб. Това е голямата заплаха.
Обърнете внимание само на един детайл от изявлението на Слави Трифонов - че ще доизгражда бързо магистралите и ще ги концесионира. Не знам защо в този момент ми проблясва споменът за концесионирането на магистрала “Тракия” от царското правителство, което едвам осуетихме и което тогава щеше да ни струва едни пари от порядъка на 35 млрд. евро.
- Българинът винаги иска нови лица в политиката. Помага ли на хората в състава на предложения от Слави Трифонов кабинет това, че нямат политически и управленски опит, или не?
- Ние в България винаги сме имали ирационалния стремеж да започваме от нулата. Но една държава, една нация,
едно управление
никога не започва
от нулата
Ако храним подобна илюзия, отваряме вратата на добре познатото ни задкулисие да се скрие зад хората, които идват, за да тръгнем от нулата и да започне да ги манипулира.
За да поемат политическа отговорност за промяната обаче, трябва лицата и екипите, начело на властта, да имат определена степен на вкорененост в управлението на българската държава. В противен случай образовани,добри и доказали се професионалисти ще изглеждат като спуснати от небето на места, за които и не подозират. Да, но политиката е професия, в която се израства. Можеш да дойдеш в нея отвън, но за това също си има правила.
- Какво може да постигне този кабинет и колко дълъг ще е животът му?
- Не се наемам да правя прогнози за това дали този кабинет ще бъде приет. За мен той е форма на извиване на ръцете на всички останали участници в политическия процес, като започнем с президента Радев, продължим с основните потенциални партньори на партията “Има такъв народ” - “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!”, и завършим с тези участници в политическия процес, които нямат статута на протестни партии - преди всичко БСП, очевидно опозиционната в този мандат ГЕРБ и самото ДПС. Последниият ще изиграят един класически етюд - на
партия, която
остава дръпната
настрана, която
подкрепя, без
да участва,
или дори не подкрепя. Но партия, която благодарение на задкулисните си игри с поредните победители успява да наложи интересите и гледните си точки, както и своята визия за това как големите пари, идващи от ЕС по линия на зелената сделка и за преодоляване на ковидепидемията, трябва да бъдат оползотворени.
Тази ситуация не е здравословна за развитието на българската политика.
- Чакат ли ни нови предсрочни парламентарни избори?
- Нека видим какво ще се случи - как ще реагират другите на това Слави Трифоново предложение за кабинет, как ще се конституира парламентът и дали това предложение ще мине без дебат от останалите политически сили. Ако това стане, за мен ще значи, че са се предали на диктата на политическа сила, спечелила с много малко първото място. Ако въобще можем да говорим в случая за много ясно изразена победа.
