Защото самата държава вече пречи
Ако прогнозите се сбъднат и Слави се окаже пръв, получава се много интересна аналогия с 2001 г. И тогава една чисто нова партия с непознат личен състав завзе парламента под знамето на 1 популярен герой. И тогава, и сега самият герой не се включи в битката за гласове персонално, а гледаше отстрани. Той самият не се кандидатира, но под шапката му в парламента влизат 50, 80, 120 непознати. Това често се случва при партийно-листовия вот. Между тогава и сега има и големи разлики. През 2001 г. Симеон изигра ролята на добродушен бащица и предложи на всекиго парче от баницата. Слави е обратното – той е тъмен и намръщен лорд, който им отнема раздадените баници. Симеон бе включващ, Слави е изключващ. Днес посоката е обърната на 180 градуса.
Още една прилика. Тогава бившата партия СДС измисли лозунга “Да продължим заедно”. Сега ГЕРБ излезе с “Ред в хаоса”. И тогава, и сега лозунгът препоръчва прелестите на статуквото. Дали и днес ще е грешка – остава да видим.
България приключва един 20-годишен цикъл. Хем се завръщаме откъдето тръгнахме, хем всичко е наопаки. Тогава олигарсите тепърва възникваха, сега ги отстраняват. Само през последните 2 години бе отстреляна кажи-речи две трети от едрата национална олигархия. Накрая дори Пеевски слезе от сцената, а Васил Божков, херцогът на олигарсите, се скри в Дубай и оттам започна мощно да клати ГЕРБ.
Не съм сигурен, че Гешев и Борисов бяха движещите сили в тази чистка, защото трусовете не са в техен интерес. Според мен Гешев изпълни братски партньорски указания. Очевидно има мощен натиск за прочистване на олигархията отвън, а тя горката няма достатъчно съпротивителни сили, защото не успя да пусне корени в народа си.
Когато малка васална държава се включва към една империя, процесът на включването си има своите закономерности. Например в началото националната олигархия помага на чуждото проникване, но после започва да пречи. И тогава започва политическа криза, която завършва с отстраняването на пречката. Така е било и при Римската империя, и при Отоманската, и при Британската, и при Съветската.
Националната олигархия вече пречи, защото заделя за себе си лаком дял и от парите, и от властта. А на метрополията ѝ трябват верни служители с благоприлични заплати. И започва чегъртането под формата на “борба с корупцията”.
А защо местните олигарси се оказват толкова лесни за отстраняване? Защото уж са национални, а нацията не ги обича. Те самите се отчуждиха от населението заради узаконения грабеж. Техните партии пък се отчуждиха заради партийно-листовата система. И малко по малко народът започна да чака спасение отвън. Стигне ли се до това, самата национална държава започва да пречи.
Какво стана с медиите на Пеевски? Купи ги чужда фирма, чийто управител е сърбин, а президент е генерал Петреъс - бивш шеф на ЦРУ. Миналата седмица се разбра, че и “Овергаз” вече е 50 на сто собственост на компания от Тексас. Служебният финансов министър обяви война на метода “ин хаус”, който дава парите за управление на държавните фирми и агенции. Това ще им се отнеме. Забелязва се небивал интерес на харвардската група към обществените поръчки на всякакви нива – от държавата до отделните общини. Общинските пари според мен се преформатират така, че западният инвеститор да получи контрол.
И сега огромната част от паричните потоци в България е в чужди ръце. Търговията на едро и дребно, банките, безалкохолните напитки, водата, златото, медта, циментът, рафинерията, медиите – списъкът е дълъг. Затова и в статистиката ни няма данни за националния доход – за да се вижда какъв дял от брутния продукт е наистина национален. Вадиш едното от другото и определяш степента на колонизация.
Все още има доста пари за каптиране. Например скоро ще започнат да идват 2-3 пъти повече европейски пари. Те също трябва да се усвоят. За целта е съвсем естествено министрите да идват от чужбина и да работят с чужди инвеститори. Не е зле и премиерът да дойде от Харвард или от дълга служба в мозъчен тръст.
Генералната тенденция в държавата е да се хлъзга към външното управление. Правилно го е казал Слави пред “Монд”, че желае ЕС да е единна държава, та да се оправи с Орбан. Слави е народен човек и ръката му е върху пулса на народа. Ръката на Орбан е също на пулса, само че на унгарския народ.
Българският народ има други нагласи, защото този елит не го призна за суверен. Елитът иска да си смени народа, но не може. Докато народът спокойно може да си смени елита с чужд. И го прави.
Чегъртането на ГЕРБ е малкият епизод. Голямото чегъртане ще приключи с премахването на целия политически и икономически национален елит. Тогава ще дойде и краят на политическата криза. Сега е още рано.
Какво изстреля Слави и неговите хора в голямата политика? Умните и красивите ще кажат – чалгата и шоуто. Ако бе така, Азис щеше вече да е президент. Истината е, че Слави излезе на голямата сцена заради референдума през 2016 г.
Това бе опит да се преодолее отчуждението между народ и елит. Ако елитът бе приел резултата, сега нямаше така да му се клатят краката.
Той получи историческа възможност да оцелее, но я хвърли в кошчето. Затова сега ще го чегъртат.
Сега обаче се чудя дали “Има такъв народ” има нещо общо с онзи референдум. И дали наистина партията е на Слави? Тези съмнения вече обхващат народните маси и нищо чудно всеки момент нагласите да се обърнат. Може да се случи и днес, докато пиша този текст и очаквам резултатите.
Засега е ясно, че новият парламент не може да сложи край на политическата криза. Какъвто и вариант да избере, каквато и коалиция да направи, кризата само ще се задълбочи. През 2001 г. партиите се прегърнаха и само СДС се оказа обидена. Днес партията на Слави, стига да е партия на Слави, хем изчегъртва ГЕРБ, хем презира ДПС и БСП, хем има принципни разногласия с другите протестъри.
Затова кризата ще продължи, докато всички не бъдат изчегъртани.
