Бих дал главната роля на хората в сериал за днешното време, казва продуцентът, който е и един от най-популярните и талантливи актьори
Не искам да познавам тези, които ще ни управляват. За съжаление, ги познаваме и ги знаем много добре какво умеят
Защо залите за политическа пропаганда са пълни 120%, а в театъра може само до 50% публика
- Г-н Нейков, ако сте продуцент на сериал за живота в България през последните 10 години, какви биха били първият и финалният епизод? Вие имате опит в подобен тип художествени произведения. “Столичани в повече”, на който бяхте продуцент и изиграхте една от главните роли, беше първият сериал, изграден основно върху събития и случки от реалния ни съвременен живот.
- Тъжното е, че вече минаха доста години от първите епизоди на “Столичаните”, а към днешна дата нищо не се е променило. Така е било доста преди “Столичани в повече”, така беше по време на сериала, а за съжаление, така и ще бъде. Ако трябва да обобщя, няма как да се променят нещата, когато незнаещи и неможещи управляват незнаещи и неможещи и искат да ги научат на нещо.
- Кое е това, което е било и преди, и сега и което ви натъжава?
- Дори да погледнеш в литературата, в пиеси, писани преди над 100 години - “Големанов”, “Службогонци”, “Бай Ганьо”, просто думичките са малко по-различни, езикът леко се е трансформирал и променил, но желанията, възможностите са били едни и същи и тогава, и днес, а и утре ще бъдат такива. Единственото, за което и аз гласувах днес (вчера - б.а.), е прекрасният български народ, който много обичам и уважавам. Това е народ на крайности, много силно обичат, много силно любят. Тази земя е давала изключителни хора, изключителни царе и мъдри и умни мъже и ще продължава да го прави. И днес страната ни ражда изключителни българи и българки. Смятам, че така ще бъде и в бъдеще и се надявам на младите. Сега
вече съм на такава възраст,
където погледът ми е
обърнат единствено с
надежда, обич и разбиране
към младите
Имали сме царе като Симеон, Борис, Калоян, Крум, хан Аспарух - такива сърцати хора, че племена сами са отивали да се пришиват към българската империя. Това е, защото тук се е живеело добре. Имало е визионери, хора, които са си обичали народа. По-късно в историята ни сме спасявали евреи например. И днес има много важни моменти, в които българинът постъпва мъдро и интелигентно.
Да, много силно мразим, да, не се уважаваме, не харесваме състоянието, кочинката и локвата, в която се намираме, но ние сме такива и затова сме успешни и толкова добри и талантливи навсякъде по света. Защото много мразим, но и много обичаме. Това е прекрасен народ.
- През последните два месеца живеем в нетипична ситуация - веднага след избори бяхме изправени пред нови. Ако пак става дума за филм, властта, хората или опозицията - на кого давате главната роля за случилото се през тези два месеца, в които ни управлява служебно правителство?
- Категорично на хората. Политиците са хора, които нищо не работят и народът ги избира да го представляват. Той решава кое, кога и как да се смени. Да, ти може да не си съгласна, аз може да не съм съгласен с решението на хората, но трябва да се научим на търпение, това е демокрацията. Трябва да се научим на уважение и редица други качества, които трябва да развиваме у себе си, но трябва да се почита мнението на другия. Хората излязоха, гласуваха на 4 април и се получи това. Днес излизат, гласуват за еди-какво си и това е решението на народа. То е най-важното, защото това е животът на хората, не на политиците. Политиците са слуги на хората, те са едни представители, които трябва да свършат някаква задача, определена цел.
Впрочем това също е много проблематично - че нямаме цели, каузи, визия за бъдещето.
Това, за което лично на мен ми е най-тъжно, е, че през последните 30 години нито един човек не каза нищо за образованието и културата. Казвам ги вкупом, защото те са едно. И никой не се цели в най-малките -
тези деца, които израснаха
без отношение, без
образование, без да
посетят едно театрално
представление,
без да имаме цирк,
без да имаме каквато и да е култура. Кога си чула учителката да заведе децата на изложба примерно или на симфоничен концерт? Затова съм обиден и лично аз гледам нихилистично на всички политици, защото такова е тяхното отношение към нас и съответно - каквото почукало, такова отговорило - и нашето ще е такова към всеки един политик. За мен това е една от най-неуважителните професии и занимание.
Но пък най-голямото ми щастие е, че сме здрави и живеем в мирно време. Независимо от пандемията, от здравната и икономическата криза. И всеки ден съм благодарен на природата, че не вдига стихиите си срещу нас. Едно такова нещо ще обезсмисли и избори, и политици, и жлъч, и реваншизъм, и изчегъртвания, и изтривания, и всякакви такива простотии, които не знам как влязоха в нашия речник.
В последните дни непрекъснато чувам: “Пипат машините, пипат машините”. Ами да, ти няма как да гласуваш, ако не пипнеш машината. Хайде малко да внимаваме как говорим и какви думи използваме. Защото думите са изключително важни. Толкова беден речник ли имаме?
- Само това ли е? Как изглеждаше България в последните два месеца между два избора?
- Не е само това. И други неща ме възмущават. Нямам обяснение как преди изборите театри и зали се пълнят за някаква политическа пропаганда 120 процента, като 80% от присъстващите са без маски, а на сцената има 40-50 души. В същото време в театъра, в който се играе театър, има ограничение до 50% с маски. За едни може така, за други - не. Не разбирам логиката и смисъла на това, сякаш ни казват:
“Слушайте ме какво ви говоря,
не ме гледайте какво правя”
Напротив. По делата ще ги разпознаеш кой е лицемерен, кой е лъжец, кой е мръсник. Това е написано в най-старата дебела книга.
Пак да обобщя. Хубаво е човек да се занимава с това, от което разбира и което може. Да не си вре гагата там, където не му е работата, и да намери своето място в природата. Толкова е важно и толкова е просто. Нямам претенциите и не желая да управлявам или да правя неща, от които не разбирам и не ги мога. Откъде това самочувствие у хора, които не са направили нищо, да излязат и да те управляват? И да те лъжат, без да имат едно доказателство, едно нещо в джоба си?
- Познавате Слави Трифонов, но и всички играчи на политическата сцена. В каква държава ще живеем след изборната неделя?
- Не искам да познавам тези, които ще ни управляват. За съжаление, ги познаваме и ги знаем много добре какво умеят, колко струват и какви хора са, защото те доста дълги години са пред нас. Като
една дама, която лъжеше
и на бялото казваше черно,
а сега едва ли не
тя е промяната
Да ме извиняват, но толкова памет малко пък имаме и помним. След като ни правят на кретени, съответно това ще е и моето отношение към тях. Така че ще се радвам да ме питаш за хора, които не познавам - млади, образовани, научени, можещи, видели, да дойдат. Да, не го познавам момчето или момичето, защото е учило навън, има възможности, компетенцията, силата, волята, желанието и хъса да променя нещата. Защото това ще е техният живот. С това започнах, с това и ще завърша. Вече съм на години, където искам да се радвам и да подпомагам, ако мога, младите. Само там е бъдещето.
- Ако станете от продуцентския стол и стъпите в политиката, кои са първите три неща, които ще направите за бизнеса, здравеопазването, пенсиите и доходите, за образованието и културата?
- Както ти казах, аз никога не бих се захванал с неща, които не разбирам и не мога. Но единственото нещо - съвсем хипотетично ти отговарям, е евентуално да събера съвет на старейшините и това ще бъде единствената ми най-голяма задача. България има нужда, всяко едно управление има нужда от съвет на старейшините, от опитни, мъдри, доказани, обичани личности в страната, които ще дадат най-правилните съвети. Така се е живяло най-добре в исторически план и така смятам, че ще бъде най-разумно.
- Значи трябва млади и образовани да ни управляват, но с помощта на тези, които имат мъдростта?
- Разбира се. Аз не откривам топлата вода, това е от книжките, на които стъпвам.
- Как обяснявате и описвате на дъщеря си какво се случва в България и защо трябва да остане или пък да замине оттук?
- Да ти кажа сериозно и честно, въобще не се занимавам с тези теми. Това, което се опитвам да направя, е тя да не усети голямата криза като пандемията, да не усети затварянето и социалната дистанция между хората и колкото се може повече да търси в книгите, филмите, в хубавите примери и истории поуките, които може да извлече за себе си като някакъв опит, на който да стъпи и да преоткрива и да мечтае. В последно време се опитва да разказва някакви нейни впечатления, което аз много провокирам - къде си измисля, къде са наистина случки. На мен това ми харесва, защото тя се опитва да разказва различни неща от малкия опит, който е натрупала.
- Какво ви разказва?
- За приятели, за игри, не за това, което се случва у нас. Искам тя да има своето детство. Това, което се случва с избори и политика, няма нищо общо с едно 10-годишно дете, каквото е тя, което трябва да има едно синьо, безгрижно, слънчево и усмихнато лято. Пожелавам го на абсолютно всички деца на България, независимо дали са в страната ни, или извън нея.
