След 12 г. управление на ГЕРБ днес сме 30% по-бедни от румънците, казва водачът на листата на “БСП за България” в Бургас
- Г-н Кънев, няколко мандата сте депутат от Бургас - кои са проблемите тук?
- За тези години като водач на листата на “БСП за България” за Бургаска област съм с прекрасни впечатления от екипа, от общинските и областните структури на партията. За мен е чест да работя за гражданите на Бургаска област. Опитах да помогна за решаване на немалко социално-икономически и битови проблеми на града и гражданите. За мен Бургас е изключителен регион с всички предпоставки за много бързо развитие на икономиката. Не познавам друг с 4 логистични връзки - летище, пристанище, жп линия и магистрала. В същото време Бургас изключително изостава в индустриализацията си и бъдещите ръководства - и местни, и национални, трябва да положат усилия. Икономиката на Бургас до голяма степен зависи от големите туристически комплекси и затова пандемията от COVID изключително силно удари региона.
- Как да бъде спасен туризмът - сектор, който е сред пострадалите от коронакризата?
- Аз съм умерен песимист за туризма тази година. Не споделям оптимизма на бивши министри, че българските туристи спасяват сектора. Това няма да стане. Докато не се върнат тези няколко милиона чужденци, които пълнеха големите комплекси, всичко е обречено. Големият туризъм е в Слънчев бряг и големите комплекси. Оттам идват парите за онези 10% от БВП, които се падат на туризма.
Едно от малкото хубави неща при пандемията бяха т.нар. кредитни ваканции. БНБ изпълни своите ангажименти към икономиката - самият факт, че бе наложена кредитна ваканция за над 9 млрд. лв., показва, че това бе успешна мярка на държавно ниво.
Мярката 60 на 40 сработи лошо и неслучайно се говори за промяна на дизайна ѝ. Защо казвам това? Част от големите туристически фирми са с кредити към търговски банки. Кредитната ваканция обаче приключи, а туристите ги няма. Затова не е лошо министрите на икономиката и туризма да помислят дали да не приложим модела “Луфтханза” в Германия. Когато спряха полетите и компанията бе в тежко състояние, държавата изкупи 25% от нея, за да се издължи към търговските банки. Задължението е за обратно изкупуване, когато ситуацията се подобри. При кризата през 2008-2009 г. по тази схема Германия спаси автомобилната си индустрия.
- Как ще изглежда новият парламент?
- Предполагам, че основната група играчи ще бъде същата с известна промяна в процентите.
- Ще успеят ли партиите да формират правителство?
- Правителство ще има. Моделът на Радев с този служебен кабинет е стабилен. Хората едва ли ще издържат трети избори за 6 месеца. Това е пагубно и за бизнеса. С инвестициите нещата са изключително тревожни. Но намаляха и паричните преводи от сънародниците зад граница (преди годишно влизаха по 5 млрд. лв. за консумация), което означава, че много български семейства остават без свободни пари.
Виждаме и ерозия на ГЕРБ - не може да си 12 г. на власт и да не омръзнеш. Това врастване, вкопаване във всички сфери на живота пречат на икономиката.
- Казвате, че моделът на служебния кабинет на Радев не е лош - а очаквате ли някои от служебните министри да продължат на същите постове?
- Да, очаквам. Някои от министерствата показаха завидно старание да свършат своите ангажименти в рамките на тези 2-3 месеца.
- Какво по-различно предлага БСП, за да отлепим етикета “най-бедната страна в ЕС”?
- Реформи! В момента българинът има два пъти по-малко доходи, отколкото гръцкия си съсед. И това не са партийни задявки, а данни на Евростат. Освен това сме с 30% по-бедни от румънците, а през 2007 г. влязохме с почти еднакви данни в ЕС. Колкото и ГЕРБ да се бият в гърдите, налице е сериозно изоставане. Излиза, че 12 г. сме се влачили по корем. Обичам една мисъл на покойната проф. Христина Вучевапо: Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти. Това са фактите!
България има въпиеща нужда от реформи - административна, здравна... През последните 12 г. не бе проведена нито една радикална. Единственият успех, който постигнахме след влизането ни в ЕС, е влизането в ERM II.
Болниците не може да са търговски дружества. Цените на лекарствата изстискват почти всички пари на пенсионерите. Може да има държавно аптечно предприятие, което да обслужва само тях и децата. Има хиляди обезлюдени селища, където не можеш да купиш елементарни хапчета. Какъв е проблемът веднъж седмично в това село да “идва аптеката”?!
Объркан е целият модел с концесиите на плажовете. Вижте гръцкия, италианския опит!
През 2005 г. в парламента имаше подкомисия за контрол на бюджета. А в почти всички останали европейски парламенти това е комисия. Сега битката за бюджета приключва през ноември - декември, когато той се приема и финансовата баница се разпределя. След това Сметната палата проверява през 2-4 г. За това време министърът си е отишъл, я го глобят, я - не. Затова да има комисия, която текущо да контролира бюджета, и тя да се оглавява от опозицията.
При печатането на учебници например - трябва да има едно държавно издателство. Какво е това чудо - годишно 100 млн. се харчат за куп учебници. Трябва да се намери баланс между държавните и частните интереси, защото сега, когато всичко е наред, бизнесът казва - не ни трябва държава, ограничете я, но когато стане зле - олеле, държавата да ни спасява. Задължително ни трябват и на диференцирани ДДС ставки. Детските градини трябва задължително да са безплатни.
