Без да се нарушава миграцията на рибите и корабоплаването, България може да получава сериозно количество ток от р. Дунав, казва министърът на околната среда и водите
Липсата на единно управление на водния сектор избутва интересите на суверена на заден план
Ако следващите правителства осигурят по 200 млн. лв., ще се превърнем в Швейцария по отношение на отпадъците
Инвестицията за 1,2 млрд. лв. за завод за отпадъци чака ОВОС
ЕК може да ни осъди за 635 млн. евро заради мръсен въздух, надявам се това да не се случи
- Министър Личев, заявихте, че готвите заповед за забрана на внос на отпадъци в България от трети страни. Кога се очаква да влезе в сила тя и защо това беше една от първите ви задачи?
- Не съм се отказал от намерението си да забраня вноса. Още повече че правителството прие Национален план за управление на отпадъците за периода 2021-2028 г. и това беше единственият необходим документ, който ми дава право да огранича вноса им.
Но преди това трябваше да реша един друг въпрос. Той е между общините и бизнеса, който в момента гори отпадъци. По тази причина проведохме среща между Националното сдружение на общините (НСОРБ) и няколко стопански камари. Оказа се, че общините имат голяма наличност на РДФ отпадъци за горене с български произход, който бизнесът не иска да изгаря, а предпочита вносния отпадък.
От една страна, причината за изгарянето на един тон вносни отпадъци е, че бизнесът получава цена от 300 евро, а за българските – до 45 лева. Има и друга специфична разлика - българските отпадъци са с по-ниска калоричност. Доколкото двете заинтересовани страни се разбраха, че ще направят всички усилия - общините да повишат калоричността на РДФ отпадъците, а бизнесът да направи всичко възможно приоритетно да изгори българските, засега няма да предприемам тази мярка.
Ако видя, че това не се случва, имам всички основания да издам заповед за забрана на отпадъци за горене в България, докато бизнесът не изгори българските.
- Предшественикът ви Емил Димитров заяви, че България е изпуснала инвестиция за 1,2 млрд. лв. за завод за горене на отпадъци. Запознат ли сте със случая и смятате ли, че страната ни има нужда от такъв завод?
- Ако предшественикът ми Емил Димитров е имал предвид инсталацията за производство на циментов клинкер, разположена на основната площадка на “Девня цимент”, като потенциална инвестиция от 1,2 млрд. лева, то неговото твърдение не е вярно. Към момента има процедура в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) по Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС и това инвестиционно намерение е на етап обществено обсъждане. Има много постъпили жалби от обществеността и кметовете на община Девня.
След произнасянето на ИАОС от страна на РИОСВ - Варна, ще се постанови административен акт на база на събраните становища и отговори по жалбите и едва тогава ще се види дали има реална възможност за осъществяване на такава инвестиция.
Но пак трябва да направя една уговорка – тази инвестиция, за която бившият министър казва, че може да се загуби, на практика означава, че ако е за 1,2 млрд. лева, значи е за много по-голям капацитет и е насочена преди всичко към изгарянето на вносни отпадъци.
- Какво ще прави България с отпадъците, след като ЕС настоява те да се оползотворяват, вместо да се депонират?
- Вече е ясно какво ще прави България с отпадъците си. Целта на националния план е до 2025 г. 55% от битовите отпадъци да се рециклират. Другата цел до 2028 г. е генерираните отпадъци да се намалят, а третата е отношението да бъде не като към боклуци, а към суровини. Като последното е не само задача на държавата и на бизнеса, а и на всеки отделен член от обществото.
Тази програма с 8-годишен период на действие е на обща стойност 1,428 млрд. лева, като е осигурено финансирането на всички основни мерки, които биха довели до целите, които съобщих. Изисква се много малко – от всички следващи редовни правителства да осигуряват по около 200 млн. лева на година, за да може през 2028 г. България да се превърне в Швейцария по отношение на отпадъците и в сравнение с европейските страни.
- Какво е състоянието на язовирите в страната?
- Прави ми впечатление, че състоянието на язовирите в страната се влияе много по-добре, когато липсват партии и Народно събрание. Състоянието им може да се види на сайта на министерството и в момента е много по-добро от 12 май, когато встъпи в управление служебното правителство.
Тук, разбира се, трябва да направя и няколко уговорки. Това не е само благодарение на по-доброто управление, а също и на природата, която беше достатъчно “вододайна”.
Но има и друга уговорка – независимо, че заварихме язовирите в добро състояние, а сега са в още по-добро, трябва да кажа, че почти никога в историята на тези язовири не са били задоволени потребностите на всички видове потребители. Докато аз съм министър на околната среда и водите, никога няма да има криза за питейно водоснабдяване от комплексните и значимите язовири.
- Твърдяхте, че критичната ситуация в Бургас миналата година всъщност е преувеличена. Смятате ли, че има нужда от изграждане на деривации към язовирите “Порой” и “Ахелой” и какво се случва с този проект?
- Той е свързан с отговора ми на предходния въпрос. Не твърдя, че ситуацията в Бургас е преувеличена. Твърдя, че тя е фалшива. И въобще не смятам, че има нужда от изграждане на деривация към язовирите “Порой” и “Ахелой”, след като под носа на област Варна и Добрич стои язовир “Георги Трайков” (“Цонево”) с общ обем 330 млн. куб. м вода. Той е бил предназначен за аварийно водоснабдяване на Варна, но през 2019 г. по искане на зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков министърът на околната среда и водите услужливо е отменил разрешителното на ВиК – Варна, за аварийно водоснабдяване от същия този язовир. След това изненадващо възниква кризата с водоснабдяването на Бургас и Варна и пак изненадващо се намират 60 млн. лева, за да може “Порой” и “Ахелой” – с много по-малки обеми, да служат като повод да се заблуди населението, че ще решат дълготрайно въпроса с водоснабдяването на Черноморието. Ще е интересно медиите да тръгнат по следите на 60-те млн. лева.
- Ваша е тезата, че проблемите с язовирите у нас идват от факта, че управлението им е разпръснато към много институции. Ще имате ли време да промените това?
- Разбира се, че липсата на единно управление на водния сектор води до това, че интересите на суверена отиват на заден план. Пресен пример за това ще дам - замърсяването на подземните води на Брестовица с манган. При положение че “над главата” им е язовир “Въча” с 200 млн. кубика чиста планинска вода, а хората от Брестовица и околността са водоснабдени с подземни води, замърсени с манган, без да коментирам причината за замърсяването, е пълен абсурд. Ето това е липса на единно управление.
Защо не се е случил проектът, който областният управител още през 2019 г. е възложил на израелска фирма с български експерти, прединвестиционно проучване за водоснабдяване на Пловдив и Пазарджик, не мога да кажа. Сигурен съм само, че тъй като всяка от отделните институции е дърпала чергата към себе си, имам предвид енергетика, напояване, ВиК, интересът на гражданина е останал на последно място. Затова по този проблем се тупа топката, за да стоят хората на Брестовица в подчинение и да са угнетени чрез най-важната обществена услуга – питейното водоснабдяване, което е основа за оцеляването.
Мога да детайлизирам по въпроса за управлението на язовирите. В момента регламентацията на всички водностопански дейности е в Закона за водите - ВиК, на “Напоителни системи” и на енергетиката. Отговорен за това е министърът на околната среда и водите.
Но още в чл. 10, ал. 1 се явяват други 4-5 органа, които отговарят за държавната политика в услугите на водния сектор. Като сложим още няколко десетки агенции и още толкова регионални звена на МОСВ, на Министерството на земеделието, горите и храните, на регионалното министерство, включително предприятия на енергетиката, ще видите за каква колективна безотговорност става въпрос. Но много просто нещата могат да се оправят.
Ако всички тези отрасли от водния сектор направят собствени закони за управлението на водностопанските системи и съоръжения по тяхната компетентност и министърът на околната среда и водите бъде оставен да управлява водите, които са носител на всичките тези услуги, тогава нещата ще се изяснят и ще станат еднозначни. Тогава ще има ясно определени отговорности и съответно виновници за всичките случаи.
Тук трябва да кажа, че възползвайки се от тази безотговорност, държавата успя да продуцира и воден геноцид към жителите на Перник с източването на язовир “Студена”, за което основна вина носят министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството. Няма защо да давам други примери.
- Какво предприе министерството относно санкциите на ЕС заради превишението на нормите на фини прахови частици у нас?
- Миналата седмица Министерският съвет прие позицията на България пред Европейския съд, породена от Европейската комисия по една наказателна процедура срещу страната ни затова, че системно и в цялост превишава нормите по ФПЧ10. Тази процедура води началото си от 2010 г.
През 2017 г. ЕК дава България на съд. Там бяха ужасни няколко неща – големи санкции от порядъка на 6000 евро на ден за отделните райони, а те са 5, и 3123 евро на ден за цяла България, но не по-малко от 653 млн. евро. С приетата позиция страната ни апелира пред Европейския съд за невинна или ако не бъде призната за невинна, настоява за голямо минимизиране на санкциите, докато и последният пети регион – Пловдивският, изпълни изискванията по отношение на чистотата на въздуха.
Освен че е подготвена позиция на държавата по отношение на наказателната санкция от ЕК, в момента е в процес приемането на национален план за опазването на чистотата на въздуха. Също така в края на миналия мандат на редовното правителство е прието задължение със замърсяването на въздуха, в което е разписано общините да въведат нискоемисионни зони. Така че от тази гледна точка има по-големи очаквания от тях да въведат тези зони. Вероятно преди изборите няма да бъдат въведени, затова може да се окаже, че ще поставят държавата в тежко положение по отношение на изискванията на директивата за въздуха.
- Направихте ново предложение в Плана за възстановяване и устойчивост. Какви подобрения в мерките внася то?
- То е свързано с подобряването и опазването на биоразнообразието, включително и мерки за подобряване на условията в зоологическите градини – в много случаи те са неприемливи. По отношение на зоопарковете - имам спомени от детството, когато родителите ми ме водиха там и аз съм бил много впечатлен от първите ми контакти с всички животни. Считам, че зоологическите градини са неотменна част от възпитанието на децата и приобщаването им към живата природа. Затова Министерството на околната среда и водите прави всичко възможно да подпомогне създаването на такива условия, при които самите животни да не страдат, а хората да имат по-добър контакт с тях.
- Споменахте, че имате идеи и за изграждане на общо пристанище на Капитан Андреево, спа център в столичния квартал “Овча купел” и инсталация за кинетично използване на река Дунав. Ще ги включите ли в плана? Разкажете повече за тях.
- Моите идеи за пристанище, спа център в “Овча купел” и инсталация за кинетично използване на река Дунав са идеи на визионер. Ако досега никой не е поглеждал толкова далеч в бъдещето, е зле за България. Както обществеността се убеди, аз показах, че има проект. Даже пристанището не е на Капитан Андреево, а на Свиленград.
Идеята за СПА център веднага ми беше взета от Столична община, която преди около три седмици гласува изграждането на мястото на културния паметник “Баня Овча купел” на един “полуспацентър” на 4 етажа на банята. На практика мястото вече е заето със завършени устройствени решения.
Докато въобще не е изгубена надеждата за използване на кинетичната енергия на река Дунав, бяха направени интензивни контакти на ниво президент, министър-председател, министри с румънската страна. Но единственото ограничение да не бъде включена тази идея в сегашния План за развитие и възстановяване е, че срокът на реализацията на такова съоръжение излиза извън рамките на обхвата на този план.
Затова ще се търсят други източници на финансиране и трябва да кажа, че това е много изгодно – както за България, така и за Румъния, защото без да се нарушава миграцията на рибите, без да се нарушава корабоплаването, ще получим сериозно количество електрическа енергия.
CV
l Роден през 1952 г. в София
l Магистър е по хидрогеология и инженерна геология
l В продължение на 25 години работи в МОС и МОСВ, като над 12 години заема длъжността директор на дирекциите по водите. Експерт е по управление на водите на национално ниво
l През 1997 г. участва активно в институционалната реформа във водния сектор, завършила със създаването на Министерството на околната среда и водите
