Ваксинацията е единственият ни шанс да го спрем - в момента, в който сложим тази преграда, той няма да мутира и да се разпространява, казва изпълнителният директор на първата частна болница в България - МБАЛ "Хигия" в Пазарджик
Д-р Цветелина Спиридонова е изпълнителен директор на МБАЛ “Хигия” в Пазарджик.
Болницата е първото частно здравно заведение в България и в неделя бе чествана 30-годишнината от създаването му.
Д-р Спиридонова, дм, завършва медицина през 2000 г. в Медицинския университет в София. Има специалност и докторска степен по хирургия. Три години е специализирала хирургия в Париж.
През 2008 г. завършва образователна и научна степен магистър по специалността “Обществено здраве и здравен мениджмънт” в МУ-София, и от същата година е лекар хирург в Клиниката по хирургия на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” - София.
От 2009 г. е асистент по хирургия към МУ-София, а от 2015-а - главен асистент.
- Д-р Спиридонова, според данни, разпространени наскоро, Пазарджик е на първо място в страната с 62% от хората, които са имали среща с COVID-19. Имате ли обяснение за това и смятате ли го за достоверно?
- На първо място, това е добра новина. Означава, че в Пазарджик вече има добър колективен имунитет и при евентуална следваща вълна се надяваме да е по-лека при нас.
По отношение на данните, първо, трябва да отбележим, че това проучване, както лабораторията, провела изследването съобщи, е срезово проучване, т.е. извадката не е представителна.
В медицината едно проучване, ако не е рандомизирано, поне трябва да е стандартизирано, за да го приемем, че е абсолютно валидно.
Така или иначе, процентът е доста висок. Причините са комплексни и неслучайно бяхме месеци наред в червената зона на брой заболели. Капацитетът на нашите 4 болници в града с ковидболни в продължение на месец и половина беше запълнен до степен, че насочвахме пациенти към пловдивски болници.
- Имате ли обяснение за високата заболеваемост от COVID в Пазарджик?
- В града има две ромски махали, в които налагането на противоепидемични мерки беше доста трудно.
На второ място,
трябва да отчетем
високата скрита
заболеваемост,
т.е. по-младите хора, които са били с позитивни антитела, но не са имали клинична изява.
И на трето място, бързото реагиране на лекарите по отношение на амбулаторното лечение.
Една голяма част от хората прекараха заболяването вкъщи на базата на домашно наблюдение и лечение, без да влизат в болница.
Ако изследването е проведено през юни, трябва да отчетем и връщането на емигрантите от чужбина, а ние имаме доста такива. Както и междуградската миграция.
От друга страна, РЗИ си свърши доста добре работата и наложи строги противоепидемични мерки, които бяха подпомогнати и от областната полицейска дирекция. Полицаите много помагаха.
Така или иначе, заболеваемостта остана висока и ние в момента имаме доста пациенти с позитивни антитела.
В тази връзка показаната сега голяма разлика между Пазарджик и София по броя на хора, срещнали COVID, която е двойна, изисква едно ново стандартизирано проучване, за което ще е нужно много време - поне 2-3 месеца.
- Ако все пак приемем, че в Пазарджик 62% са срещнали вирус, а над 20% са ваксинираните, каквито са данните, това означава ли, че в района е изграден стабилен имунитет?
- Според проучванията, за да бъде спряно разпространението на вируса, 80% от населението трябва да има изграден имунитет.
Независимо дали е постваксинационен, или от прекарано заболяване. Ако тези данни са реални - 60% преболедували COVID и 20% ваксинирани, трябва да имаме много слаба заболеваемост през следващи вирусни вълни.
- В София обаче според представените данни процентът на срещналите COVID е сравнително малък - 31%, при положение че там ежедневно се съобщава за най-голям брой заболели от вируса?
- В София са измервани антитела, но не е измерван Т-клетъчен имунитет. Той също има отношение, защото немалка част от пациентите според спецификата на имунната си система изчерпват рано В-клетъчния имунитет, т.е. антителния отговор, но остават със стабилен Т-клетъчен имунитет.
Това също трябва да бъде включено в едно проучване, което ще изнесе данни дали нашата популация - българската, като цяло е достатъчно устойчива на една евентуална бъдеща вълна, или сме застрашени отново от сериозна заболеваемост.
- Справи ли се страната ни с епидемията на фона на това, което се случи в Европа?
- Отговорно искам да кажа, че не смятам, че не сме се справили. Няма някой да се е справил отлично.
Ние бяхме в категорията, която се справи доста добре, особено в началото.
Проблемът с високата смъртност при нас се дължи по-скоро на трудностите ни в реанимацията. И когато шефът на Националния оперативен щаб проф. Венцислав
Мутафчийски каза едно тежко
изречение, че ще има много
починали, той имаше предвид
това, че реанимацията в
България не е достатъчно
добре подготвена,
достатъчно добре оборудвана да поеме тежките казуси. Това е причината за високата ни смъртност.
- Миналата година бяхте първата, която алармира, че няма създаден единен протокол за лечение на COVID у нас. Това по някакъв начин повлия ли на развитието на епидемията?
- Аз лично смятам, че за постигане на добри резултати в медицината трябва да се работи наистина стандартизирано и по протоколи. В началото на пандемията неяснотите бяха страшно много.
Данните от Китай и Европа бяха многостранни, а на места противоречиви и действително в България нямаше единен протокол.
Кой каквото успяваше да прочете от западната литература, кой каквото успяваше да почерпи като опит от колегите си от Европа се опитваше да го приложи.
Днес вече не е така. Имаме какво трябва да се изпише в амбулаторната част, какво трябва да се назначи в болничното лечение като антивирусна профилактика.
Какво е специфичното при този вирус? Неговата непредвидимост.
На нас
все още ни е трудно
да предвидим еволюцията
му в рамките на 24-48 часа
Един пациент днес може да е добре с добра сатурация, да няма температура и да не кашля, а на следващия ден да бъде в много тежко състояние. И ние си задаваме въпроса: изпуснали ли сме го?
При останалите заболявания имаме една крива в развитието на болестта. Започва рязко. Маркираш лечение. Ако то е добро, маркираш подобрение. Имаш предвидимост. Докато при коронавируса динамиката е непредвидима. И това създава изключително критични казуси. Това е трудността при това заболяване. Както и неясните му последици.
Днес може да имаме единен протокол, но това не означава, че той е панацея. Прилагаме го, но това не означава, че ще повлияе добре при лечението на вируса.
- Имате ли свое мнение за произхода на коронавируса?
- Много пъти са ми задавали този въпрос. Дали смятам, че коронавирусът е лабраторно създаден?
Да. Аз смятам, че това е вирус, който не излиза от природата, именно поради тази негова нетипичност и непредсказуемост.
Имаме неяснота относно инкубационния период - 5, 7, 14 дни. В неговата клинична картина и проява, в неговата динамика при прилагането на лечението. При едни е безсимптомно, при други леко, при трети като куршум влиза в организма и поразява.
Дали ще даде мозъчни поражения, бял дроб, или ще даде съдови поражения, дали ще има поражения в областта на крайниците. И абсолютно полиморфната картина след преболедуване.
Един вирус, който произлиза от природата, се държи много по-класически. Той е много по-предвидим. В рамките на 100 случая примерно ние имаме яснота как е бил задействан.
Докато COVID ни изненадваше непрекъснато и продължава да ни изненадва. За мен това говори повече за противоестествения произход на вируса. Не смятам, че трябва да възприемате конспиративната идея, че някой нарочно нещо е направил. Вероятно просто в някоя лаборатория е нарушена сигурността.
- Как смятате, ще има ли нова вълна от коронавируса у нас през есента, каквито прогнози има?
- Няма да се ангажирам с конкретна прогноза. Моите усещания са, че по-скоро няма да има толкова тежка вълна. А и като лекар много се надявам да е така.
- Ваксинацията панацея ли е за спиране на разпространението на коронавируса?
- Това е единственият ни шанс да спрем разпространението на вируса. В момента, в който ние сложим тази преграда пред вируса, той ще спре да мутира и да се разпространява.
