Алчността е проклятието на демокрацията
Партийните върхушки се мъчат да пренесат своите омрази и вражди сред народа
В правителството на Димитър Попов комунистите и седесарите взаимно се дебнеха да не крадат
- Наскоро прочетох изключително силния ваш текст “За каменната брадва”.
Имало в Африка едно дивашко племе със странен обичай: всеки нов вожд унищожавал създаденото от предишния вожд и така племето продължавало вече 4000 години да живее в каменната ера, размахвайки победоносно каменната брадва.
Посланието е ясно. Да си представим, че го прочетат (почти) всички представители на самонареклия се управленски елит. Как мислите, г-н Цанев, вашият текст ще промени ли съзнанието, морала, поведението им?
- Едва ли. Всеки ще си рече, че дивакът е другият. Но ако всяко новодошло на власт правителство отрича всичко, създадено от предишното правителство, ако няма приемственост и надграждане - ние сме обречени да живеем в каменната ера на демокрацията, където дивеем вече 32 години.
Това е проява на робска психика: дай на роба свобода (не дай, Боже, и власт!) - той започва да руши. Ние сме заразени с робска омраза, тя ни прави слепи за доброто в другите.
- Впрочем текстът ви е публикуван преди 7 години - на 24 май 2014 г., но и днес звучи съвсем актуално. Защо?
- Защото партиите продължават и днес да се обвиняват една друга за едно и също и правят същото, за което обвиняват другите. Така може да продължим до втория потоп.
- С какво властта привлича толкова много хората - заради парите, заради егото?
- Доскоро бях наивен да смятам, че не го правят заради парите, само заради парите - мислех, че е от суета, за слава.
Започнах да разбирам, че съм ги идеализирал. Демокрацията дава равни права и равни възможности на всички, тя дава равен шанс на алчния да граби и на идеалиста да бъде честен и беден.
Алчността е проклятието на демокрацията.
- Как оценявате работата на служебното правителство?
- Имам чувството, че нещо е недогледано в конституцията или че някой я недоглежда.
Не може едно служебно временно правителство, назначено от президента, без да е избрано от народа, без да е упълномощено от Народното събрание, да превишава с действията си дори пълномощията на самия президент - Всевишният ли му дава тези права?
От друга страна, президентът може да се възползва от този парадокс и чрез подчиненото си служебно правителство да извърши действия, за които не е упълномощен от конституцията - при липса на Народно събрание властта му става неконтролируема.
Парламентарна република без парламент два месеца - това е конституционен абсурд! Би трябвало Народното събрание да не се разпуска до избора на новото Народно събрание - нито ден без парламент! Иначе ни остава само да се молим генерал Румен Радев (или някой друг) да не се помисли за Юлий Цезар и да прекрачи Рубикон - няма кой да го спре.
И с републиката
е свършено
Говоря за евентуални възможности, но напълно реални при лоши намерения на лоши хора.
- Кои от действията на служебното правителство одобрявате и кои - не?
- Тревожи ме, че това служебно правителство започва да прилича на революционен конвент, който обвинява, съди и изпълнява присъдите (уволненията, засега).
Парламентарна
република без
парламент два
месеца - това е
конституционен
абсурд!
Никак не е случайно, че дори Българската социалистическа партия, която симпатизира и участва в това правителство, официално се противопостави на негови “произволни и крайно необосновани кадрови решения”.
- Очаквате ли до изборите да бъдат извадени още компромати?
- О, да, разбира се. Компроматите са върховната творческа изява на българския гений.
- След списъка “Магнитски” и българския му вариант ще има ли най-после осъдени и пратени в затвора високопоставени наши политици и държавници?
- Ще бъде чудо. Още по-чудно е обаче защо американският списък “Магнитски” и последвалите го
български
черни
списъци
изпреварват (игнорират?) евентуалните решения на българския съд.
- След вота на 11 юли очаквате ли да бъде създадено ново правителство, или ще има нови избори?
- Ако партиите не могат отново да се спазарят, добре ще е да се състави коалиционно правителство от всички парламентарни партии - като правителството на Димитър Попов през 1991 година. Не само за да понесат всички заедно отговорността за спасяването на държавата.
Правителството на Попов е единственото правителство в нашата демократична история, което не бе обвинено в корупция.
Тайната е проста: седесарите дебнеха комунистите да не крадат, комунистите дебнеха седесарите, всички останали дебнеха и едните, и другите и т.н.
Изводът е много полезен: трябва да се съставят коалиционни правителства, но не от партии съмишленици, от партии с близки интереси - тогава те дружно крадат, прикривайки се една друга, на което сме тъжни свидетели. Трябва да се съставят
коалиции
от партии
съпернички,
от враждуващи партии, от партии с противоположни интереси - тогава те взаимно ще се дебнат и ще се контролират.
И дай боже - може да се роди в главите им желанието да се състезават с добри идеи за благото на отечеството.
- Възможно ли е да избухне гражданска война в България?
- Не, все още. Отношенията и битките между различните партийни кохорти не са отражение на отношенията между хората сред народа.
Обратното е: партийните върхушки се мъчат да пренесат своите битки, своите вражди, своите омрази сред народа, мъчат се да го разделят, мъчат се да насъскат хората един против друг. Засега безуспешно. Но е опасно.
- Как изглежда България от къщата ви в Балчик?
- Като държава от друга планета.
- Как изкарахте карантината?
- Търпеливо. Изолацията понякога е полезна. По време на двегодишната си изолация поради чумната епидемия през ХVII век Нютон открива Закона за гравитацията и небесната механика. Е, аз пък по време на епидемията през ХХI век написах поемата “Небесна гледна точка”.
- Ваксинирахте ли се?
- Да, разбира се. Това е въпрос на средна интелигентност.
Специално за читателите на “24 часа” Стефан Цанев предостави откъс от поемата си.
Идеалната държава
Съзерцавам мравуняка. Мравките щъкат насам-
натам, мъкнат семки, трохи и съкровища всякакви,
неуморни, усърдни, безмълвни, безропотни, с еднакви
физиономии, изразяващи гордост, че изпълняват своя
дълг към рода и отечеството. Редът и дисциплината са
безупречни, идеална организация, идеална координация,
въобще - идеална държава: няма престъпници, няма без-
редици, няма лентяи, дори пенсионерите са полезни
(изяждат ги), явно тук действа прагматично правителство
и як министър на вътрешните работи. Обаче, така
като гледам - май нямат министър на културата.
Понеже не чувам да има щурци. Тишина космическа.
Изглежда, мравките устройват своята идеална държава
съвсем по законите на Платон: поетите са изгонени,
музикантите, художниците - също. За какво са им?
Стиховете не се ядат, музиката, картините - също.
Вредни са даже - пораждат химери, химерите -
недоволство, недоволството - бунтове. Освен това -
разходи, разходи, излишни разходи... Съзерцавам
мравуняка и мрачни мисли ме полазват: колкото по-
организирано е обществото - толкова по-неразвити
са индивидите - инстинктите, навиците (законите)
заместват мисленето, мозъкът става излишен,
самочувствието на мнозинството го лишава от разум -
това е гибелната беда на демокрацията. Не! Неее!
Да живее хаосът! Да живее индивидуализмът!
Бъди сам цар на себе си! Бъди сам на себе си Бог!
Палачите са същите!
Вървях по Via Appia към Рим. Край пътя
стърчаха кръстове и върху тях
палачи приковаваха незнайни мъченици.
Кои са тез? - попитах. Палачите ми отговориха:
“Това са християни. Смърт на Христа!
Смърт на Христа!..” След два-три века
връщах се от Рим по Via Appia. Край пътя
стърчаха кръстове и върху тях
палачи приковаваха незнайни мъченици.
Кои са тез? - попитах. Палачите ми отговориха:
“Това са антихристи. Слава на Христа!
Слава на Христа!..” В палачите се взрях:
О, Господи, палачите са същите!
