Националният център по заразни и паразитни болести тества антивирусни вещества за коронавируси, казва в интервю за в. "24 часа" проф. Тодор Кантарджиев.
Други акценти:
Доказано е, че клетки на имунната памет на средно тежко боледували пазят бдителност за вируса.
Всички знаят, че аз пари за консултации не взимам. Старая се да давам мнение, когато съм напълно сигурен.
Ако не се направи необходимото да се слагат по 50-60 хиляди ваксини на ден, не съм оптимист.
Проф. Тодор Кантарджиев, който няма нужда от представяне, обича да цитира Иречек: Ние, можещите, водени от незнаещите, правим от невъзможното възможно за благото на неблагодарниците.
Човекът, който може да отдели часове от личното си време да обяснява на разбираем език инфекциите, готов да консултира непознати, писали му по имейл, никога не си е позволявал да вади на показ личния си живот и трудности. Екипът му го описва като почтен, справедлив, директен, визионер, неуморим “ученик” и компетентен учител. И безсребреник.
Реплика за 30-35 хиляди заплата като член на НОЩ го обиди, а публично отправени въпроси го принудиха да обяснява, че сумите в декларацията му са от застраховката на съпругата му – служител в голяма американска компания, починала по времето, в което той е в болница за трансплантация на костен мозък.
- Проф. Кантарджиев, има ли продължение на разговора ви на четири очи със здравния министър от понеделник?
- Не. Разговорът беше кратък и само служебен – бил съм за пенсиониране. Добре, казвам, благодаря, че не го разбирам от вестниците. Толкова ме е оценил – значи толкоз.
- Освен директор сте и учен, оставяте ли проектите, в които сте ангажиран?
- Каквото мога, бих помогнал, без заплащане, разбира се, и без възможност да имам някаква отговорност. Големият проект, по който Националният център по заразни и паразитни болести веднага след институционализирането му започна да работи, е по изграждане на център за компетентност “Фундаментални, транслиращи и клинични изследвания в областта на инфекциите и инфекциозната имунология”. Работата по него започна веднага, обучихме и специалистите как да работят с апаратите. Това ни дава възможност за секвениране (разчитане на буквите в генома) и за уникални изследвания за имунитета на преболедувалите и ваксинираните, прецизно изследване, което не се прави никъде в страната и на малко места в Европа изобщо. Това - да сме сред първите, е била целта ми за националния център.
- Спомняте ли си първия си ден в него, колко стъпала изкачихте до върха на тази вече 140-годишна институция?
- Постъпих в центъра след ВМА, където преди това работех в един от институтите. Тогава лабораторията за редки опасни инфекции, в която започнах, беше на ул. “Верила”, бившата рупубликанска санепид станция, както се казваше в онези години. Директорът ме представи на колектива - тогава имаше някакви правила в отношенията и в администрацията, и започнах като ръководител на малко звено от лаборант и санитар.
След това поех малък сектор от лаборатория, после ме назначиха ръководител на лаборатория, следващ етап са обединени лаборатории за особено важни инфекции, които работят за предпазване от внос на инфекции. През 1992-а станах ръководител на отдела по микробиология и дадох много години от живота си да направя референтните лаборатории и те да работят на европейско ниво. Много усилия вложихме в отчитане на резистентността на микроорганизмите и за ограничаване на антибиотичната резистентност в държавата, която би направила смъртоносни банални инфекции и елементарни медицински процедури – невъзможни. С екипа ми създадохме ново за България направление на инфекциозната микробиология и контрола на инфекциите, бях първият, създал направлението за системните микози – микроскопичните гъбички, които убиват хората с ракови и хематологични заболявания. Те са един от големите проблеми на болничната медицина.
Сега, като говорим, си давам сметка, че доста неща сме свършили. Включително за овладяване на заплахите от инфекции с епидемичен потенциал като ку-треска, бруцелоза, туларемия, антракс – инфекции, които са главно по животните, но възникнаха огнища сред хора. НЦЗПБ установяваше каква е инфекцията, след което и колегите от ветеринарната система се включваха в ликвидирането ѝ.
Не знам дали хората си спомнят заплахата от ебола, заради която някои се завиваха вкъщи през глава под юргана да се пазят, а сега оценяват моята работа. Докато тези, които работехме и обучавахме за готовност много хора от мрежата в страната, си бяхме по местата в националния център и на терен.
Ако в момента в държавата имаме някаква стандартизация за доказване на инфекциите, в основата е работата на националния център.
През последите 9 г., в които съм ръководил НЦЗПБ, се надгради работата в най-важните му направления, благодарение на които успяхме да посрещнем предизвикателствата на пандемията. Това не се изчерпва с доказването на коронавируса с лабораторни методи, а идентифицирането на всички конифекции, които са много по-тежки от тези, които възникват при усложненията на грипа.
Няма да изброявам какво направи и прави центърът за овладяване на пандемията у нас, за откриването на вируса и вариантите му, за недопускането на внос на варианти. Това, което не се знае, но е много важно за клиничната практика, е, че подпомагаме направлението за химиотерапия на вирусните инфекции с лекарства за коронавируси. Област, в която се работи единствено и много задълбочено в НЦЗПБ - тестваме антивирусни вещества за коронавируси. Правим и изследвания на клетъчния имунитет и достатъчно обосновани прогнози за трайността му при боледували и ваксинирани.
Доста неща са минали през ръцете ми и центърът е свършил огромна работа. Яд ме е, че не ми позволиха да организирам 140-годишнината му.
- Какво сочат предварителните резултати за имунитета към новия вирус?
- Доказано е, че клетки на имунната памет на средно тежко боледували хора (тежкото компрометира имунитета и в бъдеще ще се правят задълбочените изследвания) пазят бдителност за вируса. В кръвотворния апарат в костния мозък остават за цял живот клетки на паметта, които са готови да реагират на коронавируса или сходни причинители. Както преди 4 г. се доказа при променящия се грипен вирус – първата среща оставя известна готовност за реакция при следващите години. В НЦЗПБ ни направи впечатление, че различните поколения имат различна чувствителност към грипните щамове в зависимост точно от грипните вируси, които са прекарали най-рано. Забелязахме, че хора от по-възрастните поколения, които сме срещали хонконгския грип в детството и младостта през 70-те, по-рядко боледуваме в големите епидемии след това, боледуват по-младите. Подобно вероятно ще е и с коронавируса, но това едва ли може да бъде коментирано от хора, които станаха коронавирусолози от няколко месеца.
- Прогнозата ви за епидемията у нас сега?
- Ако не се направи необходимото хората да се ваксинират, не съм оптимист. Много важно е убедено да се включат общопрактикуващите лекари и с ресурса на РЗИ да се правят 50-60 хиляди ваксинации на ден. Всеки лекар трябва да бъде пример. Най-важното е да се мотивират хората. А докато създаваш трусове в системата и говориш какви “големи грешки” са направили “предишните”, не става.
- Вие виждате ли грешки?
- Грешки! Не знаете на политическо ниво какви спорове сме водили. В началото, слава богу, че не го приеха политиците, искахме гражданска мобилизация на лекарите ни през миналата пролет, когато знаехме, че системата би могла да се разпадне. Благодарение на навреме въведените противоепидемични мерки не се разби системата на здравеопазването и болниците сравнително готови поеха големия удар през есента.
- Има ли нужда от промяна в структурата или организацията на работата на центъра?
- Има нужда от увеличаване на престижа и заплатите на работещите в националния център, за да не останем без лекари специалисти и без молекулярни биолози така, както можеше да стане, ако с много усилия и отдаденост на хората в него НЦЗПБ не се беше развил през последните години в областта на лабораторната диагностиката, секвенирането, оценката на имунитета, идентифицирането на вируси, опасни инфекции. Илюзия е да си мислим, че в бъдеще няма да възникват епидемии и пандемии, въпросът е да можем бързо да установим причинителите и да имаме във всеки момент данни за разпространяването и генетичните им особености.
- Къде дебнат такива заплахи?
- Винаги са възможни нововъзникващи инфекции или инфекции от генетични варианти на микроби и трябва да се чувстваме предупредени и да имаме готовност. Един много вероятен източник е прескачането на вируси от животни към хора - вируси, които се разпространяват сред животни, да станат болестотворни и за хора. Друг потенциален източник в условия на климатични промени би могло да бъде топенето на ледници. Не сме приключили с инфекциите.
- Прекратявате ли консултирането на хора, които ви търсят за мнение и съвети, свързани с инфекциите, паразитите, имунната система?
- На пощата ми в центъра постоянно идват въпроси. Напоследък и свързани с коронавируса и ваксините. На стотици хора, уплашени за здравето си, съм отговорял напълно безвъзмездно. Всички знаят, че аз пари за консултации не взимам. И на улицата много хора ме спират за съвет, въпреки че това не е най-доброто място, в движение не може да се осъществи истинска консултация. Когато дадеш и най-малка препоръка като медицинска консултация, поемаш отговорност за здравето на човека. Старая се да съм отговорен и да давам мнение, когато съм напълно сигурен. Същото убеждени ме води и при отговорите на въпроси, които интересуват широката общественост – това, което казвам, да е научно, да е доказано. Сигурно съм правил и грешки от недостатъчното развитие на медицината в дадения етап, когато съм давал отговор. А може и по чисто човешка причина да съм допускал грешки. Както казва проф. Чилов, дано не ми е последната грешка в медицината.
- Комуникационният ви талант да казвате повече от това, което изговаряте – взимам повод от последното изречение, ви направи любимец на голямата част от обществото, търсен сте от медиите, тази “оценка на публиката” не компенсира ли поне част от огорчението от пенсионирането?
- Какъв любимец на медиите?! Препредаваха непроверените твърдения, че от оперативния щаб сигурно пликове сме получавали, че съм взимал по 30-35 хиляди на месец. Глупости. Държавата не дава пари ей така, без да ги отчетеш някъде. Но глупостите не оболяват ли, глупостите не дразнят ли? Оболяват. Дразнят.
- Тези думи ли ви предизвикаха да обявите публично много лични факти за здравето си и за декларацията за доходите си, включително за изплатената ви застраховка за починалата ви съпруга?
- Бях принуден да говоря за тези неща от тенденциозните въпроси, които ми се поставяха. Винаги съм държал личния си живот извън публичната ангажираност, затова станахме свидетели на измислени неща. Все повече се убеждавам, че в написаното за мен е вярно само името.
- Не може да кажете това за нашия вестник?
- Вестник “24 часа” е пример за коректна журналистика, с бекграунд, с четене по темите, с информираност. Едно е да преписваш от други и да цитираш думи на някого, друго – да си информиран задълбочено в проблема, да знаеш кое може да е вярно и кое - не, кое е ново.
- Станах свидетел как ви спират хора по улицата, какво ви казват?
- Никога не съм срещал толкова уважение и доброта. Разбира се, има и лоши думи, имаше и преди, но са незначително малко.
- Министърът говори ли с вас за друга роля в здравеопазването?
- Не.
- А политици?
- Доста от хората, с които сме работили и които познавам от различни партии, изразиха готовност. Много благодаря на тези, които първи казаха: “Пенсионириаха ли те?! Ела консултант!” Благодарен съм.
- Ще приемете ли?
- Това ще е обект на бъдещо решение. Сега искам малко да се успокоя. Но съм много благодарен за човешката подкрепа.
