На хора като него трябва да свалим шапка и да благодарим
Две неща са за отбелязване в скандалния факт на неблагодарното пенсиониране на проф. Кантарджиев.
Първо, това е човек с наистина огромен принос в управлението на антиепидемичните мерки в България.
Да, българската държава е организационно слаба. Да, политическите решения, свързани с пандемията, бяхa противоречиви и спорни. Експертите на Националния щаб, сред които проф. Кантарджиев,
направиха всичко
по силите си, за
да компенсират
тази институционална и политическа противоречивост. На тези хора трябва да свалим шапка! Трябва да им благодарим.
Това е човещината, благодарността, справедливостта - когато получиш нещо, да кажеш “благодаря ти”!
Не да кажеш по байганьовски -
“тоя ли, бе, не го
ли знам аз него
каква е стока...”
Затова днес е разделното време, в което почтените хора казват публично: “Благодаря ви, проф. Кантарджиев! Благодаря!”.
Второ, повечето значими изследователи на българската народoпсихология и душевност са единодушни: притежаваме неблагоприятните черти на масова завист и
масова
нетърпимост
към успелия
човек
А успелият човек в повечето случаи е заслужил за обществото човек.
Дори когато се е грижил само за себе си - да забогатее, да успее, да се издигне, той по пътя си неизбежно е правил неща и в полза на обществото, които заслужават похвала и благодарност. (Друг е въпросът, че може да е правил и много недостойни неща.)
Толкова повече заслужава похвала и подкрепа човекът, който с живота си, с работата си, с резултатите от нея е дал на обществото значими блага, от които се ползват всички. Какъвто е случаят с проф. Кантарджиев.
Ама не! У нас винаги ще се намери някое завистливо, озлобено човече, което се дразни от успелия, от допринеслия, от уважавания и оценявания от обществото човек.
Ще се постарае да го подхлъзне, да го удари в гръб, да му отмъсти за собствената си несъстоятелност.
Пази боже,
когато такова
човече получи
власт!
А в България такива човечета с предимство идват на власт. Затова сме на тоя хал, между другото...
(От фейсбук)
