Новият глобален корпоративен данък изчегъртва илюзията, че можем да последваме Ирландия
Ако в неграмотния икономически модел на България има изобщо някакъв замисъл, то е да се имитира “офшорка” – данъчно убежище за големите западни компании. С тази цел данъкът върху корпоративните печалби през 2007 г. бе свален до мизерните и плоски 10 процента, докато в развитите страни той е около 25-35 процента.
Истинските офшорки удържат от компаниите едва 4-5%, но те пък са извън европейската икономическа зона и това носи на компаниите някои леки затруднения. Така че замисълът на социалистическото правителство (2005- 2009) бе да предложи най-доброто от двата свята – Каймановите острови и ЕС. Резултатът е разочароващ – България е хем най-бавно развиващата се държава в Източна Европа, хем постигна най-високото неравенство в ЕС, а чуждите инвестиции така и не пристигат.
Нашият пример бе Ирландия. Влизайки в ЕС, тя свали корпоративния си данък до 12,5 на сто и в страната веднага нахлуха най-големите транснационални компании – “Епъл”, “Майкрософт”, “Пфайзър” и десетки други. Ние го свалихме на 10 на сто, но така и нищо не нахлу.
И ето че дойде
краят на тази
утопия
В събота финансовите министри на Г7 (Канада, САЩ, Япония, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство) нанесоха удар по Каймановата част от българския модел – решиха да въведат минимален корпоративен данък от 15 процента, който да е задължителен за всички държави по света и най-вече за офшорките. Това, разбира се, няма да стане изведнъж, но ще стане бързо. Щом Великолепната седморка го е решила – значи няма мърдане.
В София не се забеляза голямо ликуване, тъй като модната у нас икономическа мисъл буквално идва от Кайманите - Ричард Ран, авторът на програмата Ран-Ът, по онова време бе президент на Каймановата островна офшорна зона. И освен това бе ръководен кадър в института “Кейто”, изпод чийто шинел се роди нашият Институт по пазарна икономика. Така с годините у нас се възпита и израсна Кайманова икономическа интелигенция, която вярва в нулевата държава и нулевите данъци. Сега тя със сигурност ще нададе вой по телевизии, радиа, вестници и интернет.
Но всъщност
за България
новината
е чудесна
Тя означава, че страната ни ще може да вдигне корпоративния данък на 20 процента и той пак ще е само с 5 пункта над офшорките. В същото време ще е много по-нисък, отколкото в Германия, Франция, Италия и така нататък. Ще си останем пак същото данъчно убежище, но в бюджета ще постъпват два пъти повече пари по това перо.
За какви суми
става дума?
През 2019 г., преди да се намеси коронавирусът, приходите от корпоративния данък в бюджета са били 2 милиарда и 695,2 милиона лева. При 20 на сто ставка би трябвало да скочат на 5 милиарда и 390,4 милиона, при това без никакъв риск компаниите да се спасят на Кайманите – просто няма да си струва.
Представете си - бюджетът ще получава повече допълнителни приходи, отколкото са в момента европейските субсидии! При това няма да го има строгия, но принципен брюкселски надзор. С тези пари може да се вдигнат 2-3 нови атомни централи. Да се построи по една детска градина за всяко дете. Или ускорено да се довърши магистралата “Хемус”, което ще създаде хиляди работни места. И така нататък - идеи колкото щеш, пари няма.
Като говорим
за магистрала
“Хемус”
- онзи ден минах по нейния маршрут и какво да видя – работата спряна! Няма ги и машините. Мая Манолова замахна по корупцията, но май уби строителството. Не знам дали протестърските лидери го схващат, но така подариха на ГЕРБ убийствен аргумент. Спряха на Бойко магистралата? Край, Северът е обречен на упадък, а България – на разцепление. Югът ще отиде към Турция, а Северът – на майната си…
Не, избирателят няма да разбере защо ударът по корупцията трябва да спре строителството. Няма логика. Ако съдът докаже престъпна вина, държавата ще си търси парите от фирмите. Ако не - фирмите ще си търсят парите от държавата. И нищо няма да е построено.
Но да се върнем на световните промени. Решението на финансистите от Г-7 е отговор на инициативата на американския президент Байдън, а той от своя страна е притискан от левите сили в Демократическата партия да накара големите компании да плащат данъци. Това е вече и световна кауза на прогресивните икономисти.
При управлението на Обама корпоративният данък в САЩ бе 35 процента. След това Тръмп го свали на 21 процента. Сега Байдън обещава да го вдигне на 28 на сто, но едва ли ще постигне много, тъй като големите компании си крият печалбите в офшорките и изобщо не плащат нищо. Ако ще да ги ударят с 50, дори 100 процента, все тая. 100 на сто от 0 е равно на 0.
Ето защо редица световни икономисти и политически лидери
отдавна
настояват
за глобална
данъчна
система
Изключително авторитетната “Независима комисия за реформа на международното данъчно облагане” (ICRICT) предложи като първа стъпка глобален данък от 25 процента за големите компании. Делът на всяка страна ще се определя по специална формула, която да взема предвид продажбите, наемните работници, юзърите (за дигиталните компании) и капитала. Това е много по-справедливо преразпределение на средствата, тъй като компаниите няма да могат да избират най-изгодния данъчен режим. Където и да отидат, данъкът ще е все 25 на сто, а преразпределението ще е според приноса на обхванатите в бизнеса държави.
Сред “комисарите” на ICRICT са нобелистът Джоузеф Щиглиц, изключително влиятелният икономист Тома Пикети и още дузина известни професори, министри, ръководители на световни организации. Въпреки че те са прогресивен авангард, светът ги следва по петите.
И накрая, българската икономика е може би най-заинтересована от новите данъци, тъй като големите чужди инвестиции у нас са преди всичко “екстрактивни”, т. е. извличащи. Повечето от тях каптират съществуващите и без тях парични потоци, за да ги изнесат в чужбина. В ръцете на такива компании е кажи-речи цялата ни търговия на едро и дребно, безалкохолните напитки, фармацевтиката, медиите, комуникациите, банковите услуги, много от обществените услуги. Плоският данък от 10 на сто им дава прекрасни условия да си изнесат парите непокътнати, но и 20, 30, 50 на сто не би ги накарало да си тръгнат. А и да си тръгнат – има кой да прибира парите.
Но ние не знаем какъв процент от брутния ни вътрешен продукт се извлича навън, тъй като българските каймани отказаха статистиката от понятието “национален доход” (НД). БВП включва и чуждите фирми, докато НД би трябвало да смята само дохода на българските. Ако имахме този показател, бихме могли да сметнем процента на колонизирането на България и да го сравним с колониите от миналото, като например Индия по време на британското владичество, Виетнам при френското, или Конго при белгийското и така нататък.
