От страх, че в болниците ще се заразят, хората с подозрение за рак отлагаха до поява на тежки симптоми, а тогава туморите вече са напреднали, казва в интервю за в. "24 часа" доц. д-р Желязко Арабаджиев, дм, е член на Експертния съвет по медицинска онкология към Министерството на здравеопазването, началник на отделението по медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Член на лигата “Лекарите, на които вярваме”.
- Доц. Арабаджиев, пандемията как повлия върху диагностиката и лечението на онкологично болните българи?
- COVID-19 даде отражение във всички сфери на живота ни, но в най-голяма степен и с най-тежки последици повлия върху здравеопазването. Допреди март 2020 г. светът се вълнуваше от заболеваемостта и лечението на заболявания като диабет, сърдечносъдови проблеми и, разбира се, от онкологични заболявания. COVID “заглуши” проблемите с всички останали заболявания в социалните и медийните среди и превзе първите страници и новините. Хората изпаднаха в страх от смъртоносната болест, като притесненията им и до ден днешен са основателни. Научихме се да следим ежедневно, дори по няколко пъти на ден, телесната си температура, да тестваме имаме ли вкус и обоняние, да броим колко пъти сме се изкашляли или кихнали, като пренебрегвахме други симптоми или усещания, които не свързвахме с COVID.
Отделно страхът от заразяване накара много хора, особено по-възрастни, да ограничат до минимум излизанията от домовете си, в това число и посещението в болници, защото считаха, че именно там, в болниците, рискът от заразяване е най-голям. Отиването в лечебно заведение се случваше по две причини - с COVID симптоматика или при много тежки други симптоми. Но във втория случай и в контекста на раковите заболявания
тежката
симптоматика е
признак на крайно
напреднал процес,
които вече трудно може да се лекува.
По тази причина, а и от собствени наблюдение в моята клинична практика можем да кажем, че заради пандемията има нарастване на случаите на закъсняло диагностициране на онкологични заболявания.
В разгара си COVID “изконсумира” ресурса от здравни специалисти в различните области на медицината. Поради лавинообразно увеличаващия се брой пациенти по време на вълните на пандемията в лечението на болните се включиха и много лекари, които не са инфекционисти, които са специалисти и специализиращи лекари в други специалности, като това доведе до недостиг на медицински работници в останалите отделения и клиники. Това също даде отражение върху диагностичния и лечебния процес на онкологичните болести. Немалко от нас се заразиха, а, за съжаление, много колеги и не успяха да се преборят с вирусната инфекция и последствията от нея.
Всички тези фактори дадоха отражение. След време при по-задълбочен анализ вероятно ще бъдат посочени като причини за забавяне на диагностиката и лечението на хората с онкологични заболявания в условията на пандемия.
- Хората с рак се смятат за една от най-уязвимите групи за коронавирусната инфекция, потвърждава ли се това в живота?
- До този момент липсват категорични доказателства за повишена заболеваемост от COVID при пациенти с онкологични заболявания, въпреки че данни от Китай, Италия и САЩ показват повишен риск за по-тежко протичане на инфекцията сред тази група от населението. Данните от проспективни популационни проучвания във времето показват, че смъртността от COVID при пациенти с онкологични заболявания варира от 5 до 61%, от метаанализи - 26%. За сравнение този показател се движи между 2 и 3% в общата пациентска популация.
Отнася се за хора с онкологични заболявания над 65 г. със съпътстващи болести и влошено общо състояние.
Пациентите със солидни тумори са с
повишен риск да се
разболеят от COVID
най-вече през
първата година
от диагнозата,
като теоретично рискът постепенно намалява, особено след 5-ата година. Това потвърждава нуждата от по-специално внимание към пациентите с онкологични заболявания и като противоепидемични мерки, и по отношение на лечението на COVID при тях.
- Какви са основните насоки?
- Според наличните препоръки към момента
пациентите, които
се лекуват
с имунотерапия,
нямат повишен
риск от смърт от
коронавирусната
инфекция,
за разлика от пациентите, получаващи химиотерапия или съчетана химио-имунотерапия, при които е регистрирана малко по-висока смъртност.
При симптоми на втрисане, кашлица, болки в гърлото, затруднено дишане, мускулно-ставни болки, силна умора или липса на вкус и обоняние тези пациенти трябва да потърсят лекарска помощ. В същото време вниманието към коронавирусните рискове не трябва да води до значително забавяне на скрининга, диагностиката и своевременното лечение и проследяване на пациентите с онкологични заболявания.
- Достъпни ли са новите терапии за лечение на рак у нас?
- България е сред държавите в Европейския съюз с благоприятна реимбурсационна политика. До 2020 г. разполагахме с почти 97% от медикаментите, препоръчвани от Европейското дружество по онкология. Сравняваме се с Германия, Великобритания, Франция. За някои скъпоструващи терапии като например при карцином на простатата там има известни ограничения – тази ли терапия, или друга, докато при нас здравната каса реимбурсира всички според медицинските критерии. Така е и при рака на гърдата. Достъпни са и обещаващите имунотерапии. За да се извлече максималният ефект от тези предимства, е много важно лечебните заведения да осигуряват комплексност в грижите за онкологичните пациенти. За това, разбира се, е нужен и подготвен екип.В нашата специалност иновациите навлизат толкова бързо, че се шегуваме, че обучението вече не може да се води по учебници – до издаването им знанията вече са се надградили с още по-нови или са се задълбочили.
- Какво още е нужно за най-доброто лечение на хората с лош късмет да се разболеят от рак?
- Съвременна стратегия за национална политика по онкология, ясни критерии за откриване на лечебни заведения по онкология и не на последно място – знание в обществото, че голям процент от онкологичните заболявания са предотвратими със здравословен начин на живот.
