Нито един вот на недоверие за
15 г. не е свалил правителство
Напоследък често чувам, че служебният кабинет концентрирал цялата власт в ръцете на президента и това било недемократично, дори авторитарно.
Опорната точка, която цели да отнеме от заряда на служебния кабинет – чийто мандат по думите на президента е “възстановяване на държавността”, е не само погрешна, но и несъстоятелна в конституционния ѝ смисъл.
Нека погледнем защо.
Аргументът, че редовният кабинет е по-демократичен от служебния, се ползва с широк кредит на доверие сред актива на бившите управляващи и опозиционно настроените спрямо президента Радев. Рефренът, че кабинетът не подлежи на никакъв институционален контрол, изглежда печели мнозина. Само че този аргумент е смислово погрешен и не почива на никаква институционална логика.
Демократичността на редовния кабинет, заявяват неговите противници, почива върху убеждението, че Народното събрание осъществява контрол, което по същество представлява преграда срещу произвола на изпълнителната власт. Народните представители, които заедно, но и поотделно представляват народа,
могат посредством
две процедури
да държат властта близо до народа и далеч от интересите на тесния кръг управляващи. Едната е т.нар. парламентарен контрол, процедура, упомената в чл. 83, ал. 2 от конституцията, другата е по-радикалният “вот на недоверие”, описан в чл. 89. Защитниците на тази теза казват, че служебният кабинет не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на процедура по вот на недоверие и това го прави авторитарен.
Всичко щеше да бъде така, ако Народното събрание реално осъществяваше контрола, който му е вменен по конституция. На практика това не се случва и причината по същество е много елементарна. Депутатът не представлява народа, както вменява основният закон в чл. 67, а представлява своята политическа партия.
Често, ако вземем пример от най-голямата според резултатите от последните парламентарни избори партия,
волята на
народния
представител се
определя от
политическия
лидер
на неговата формация. Казано иначе, на теория народният представител представлява целия народ, но на практика той приоритетно представлява партийния интерес. Депутатите, осигурили мнозинство в Народното събрание, не биха позволили пробив в тила на министър-председателя. Казвам всичко това, тъй като процедурите, които легитимират механизмите на контрол, почиват върху погрешна презумпция.
Депутатът не
контролира
министър-
председателя,
той го пази
За да подкрепя своите твърдения с факти, предлагам да вземем един достатъчно дълъг, за да бъде представителен, период и да погледнем функционирането на процедурата “вот на недоверие”. От 19.04.2006 г. до 21.07.2020 г. вотът, описан в чл. 89, е иницииран 24 пъти. Това прави малко по-малко от две процедури на година, като успеваемостта за този период е нула процента. Тоест нито един вот на недоверие за 15 г. не е свалил от власт нито едно правителство.
Процедурата по редовния петъчен парламентарен контрол е още по-голям фарс. Министрите рядко се явяват в парламента, за премиера да не говорим.
Едно от следните две възможни заключения трябва да е вярно. Или за последните 15 години всяко едно правителство е работило, задоволявайки интересите на мнозинството граждани, или депутатът не представлява тях. Аз залагам на второто твърдение.
Истината е, че
парламентът не
само не
представлява
стена срещу
произвола,
а в сегашната си форма той играе ролята на стена срещу прозрачността. Конституционно осигуреното мнозинство на всяко едно редовно правителство реално представлява опасно смесване на законодателна и изпълнителна власт в ръцете на един човек: министър-председателя. Българският парламентаризъм не предлага ефективно разделение на властите, а прикрито смесване между две от тях.
Направете си справка колко пъти бившият премиер Борисов като най-пресен пример е диктувал на мнозинството какви закони да приемат или да не приемат, и то чрез медиите. Представям си какви са разпорежданията извън светлината на прожекторите.
За да се върнем на основния постулат, служебният кабинет е много по-демократичен, защото служебният премиер не разполага с мнозинство в Народното събрание. Това го прави субект на власт, която има много по-ограничени правомощия. Оттам шансът за задкулисие или произвол чисто теоретично е много по-малък. Авторитарният кабинет не е служебният, а този, който диктува дневния ред на Народното събрание.
