В живота си имах колкото любопитни, толкова и опасни премеждия, но за първи път катастрофа - единствено това не ми се беше случвало
- Г-н Рашидов, как сте след инцидента? Познаваме ви като предпазлив шофьор... (Известният скулптор претърпя сериозна автокатастрофа на столичен булевард - б.р.)
- Слава богу, че сме и в двете коли живи и здрави след такъв инцидент. Това е най-доброто, което ни се случи. А останалото е поправимо. За съжаление,
се налага да
лекувам
травмите,
които имам, но какво да се прави – цели 70 години преживях с хиляди случки в живота си, единствено това не беше ми се случвало, но ето че и това стана факт. По-важното е да се научим да разчитаме знаците на живота, за да може да имаме по-правилна преценка за останалата част от него.
- А състоянието на улиците?
- За улиците – то е ясно, че трябва да бъдем всички по-разумни, по-лоялни на пътя, по-отговорни, защото тази война е доста опасна, тъй като единствено от нея понякога няма път назад.
- Преди време при опасност за здравето ви рисувахте акварели, сега...
- Вижте, в живота си имах доста колкото любопитни, толкова и опасни премеждия – като се започне от някои по-запомнящи се като пътуването на делегацията на президента Първанов за Мексико и Аржентина и онази самолетна авария над Азорските острови,
при която си
вземахме прошка
с живота и
близките си,
изцяло бяхме в ръцете на Бог... После онази ужасна болест, за която всички вие знаете. След това пък COVID-19. И сегашната нелепост... Те всички са различни по своята характеристика, но като че ли са един и същи знак за това колко е кратък и крехък животът. Именно затова те не предопределят какво човек би могъл да работи.
Аз винаги съм обичал както скулптурата, така и рисунката и живописта, но съм се предпазвал от опасността човек да бъде специалист по всичко. Онова, което ме накара няколко години да се занимавам изцяло с акварел, бе забраната на лекарите да работя с бронзов прах и химикали. Така че за емоционалността изразните средства са всички.
- Как реагираха вашите приятели или... неприятели?
- За щастие, имах и имам обаждания от много приятели, на които искам да благодаря. Но съм “щастлив” за някои от хората, които живеят в социалната мрежа и чиято основна храна е омразата. Радвам се, че моите страдания и мъки създаваха радост и щастие на едни хора, които никога не си познавал и никога не си им сторил нищо лошо, но те ме мразят. Именно затова полагам усилия да не умра, защото това може да обезсмисли тяхното съществуване.
- Равносметка?
- По-спокоен и разумен живот, защото и без това животът е пълен с мъка и е кратък.
- Кога ще отвори артгалерия “Вежди”?
- Галерията само носи моето име.
Безкрайно
благодаря на
моята съпруга
Галерията е готова и смятам, че след като хората си отдъхнат от тежката година на пандемия и криза, след края на септември, през есента, би бил добър период за едно ново начало.
- Какво първо ще наредите там? Ще каните ли колеги?
- Да, разбира се, надявам се тя да работи като пълноценна галерия, в която биха могли да се намерят произведения на едни от най-високата класа артисти - от старите майстори до съвременните талантливи творци, както и висококачествени западноевропейски произведения, датиращи от ХVII до ХХ век. Ще бъде галерия на автори, носители на високо майсторство и утвърдени през годините. И никакви компромиси.
- Има ли реваншизъм в политиката?
- Ако кажа не, няма да е истина. От самия подбор и съставянето на служебното правителство това стана ясно. Бяха поканени хора, явно доказали се с нападките и омразата си към ГЕРБ и правителството на Борисов.
Цялото поведение на служебния кабинет е
подчинено на
разрушителната
сила, не на
градивното
Свидетели сме, че кабинетът не готви нищо друго освен политическото бъдеще на президента Радев - за съжаление, без платформи, а с омраза и отрицание. Така че имаме не правителство на стабилността и промяната, а правителство на омразата. И това, което то може да остави след себе си, са лъжи и опозоряване на достойнството на хора, пълно отрицание на направеното и много кал и помия. Война, която се води без оръжие, а с помия, няма победител и победени, има само оцапани и омърсени.
- Все пак това са едва два месеца - вашите прогнози какво ще остави след себе си служебното правителство?
- В рамките на моите два мандата министерстване бях свидетел на няколко служебни правителства, на същото това, което днес това правителство си е поставило за цел. Година и половина кабинетът на Орешарски, вместо да ремонтира поне един театър в България, се ровеше в документация, за да бъдем наказани. Днес сме свидетели на същия спектакъл, и то с още по-голямо настървение.
- Сегашният служебен министър Велислав Минеков съобщи, че той за два месеца ще направи това, което не е направено за 10 г. назад. А след пристигането на делегацията на Радев от Рим каза, че български опери и театри, които са губещи предприятия, трябва да бъдат затворени и, че в България най-сетне трябва да се направи с помощта на карабинерите полиция за опазване на културното наследство.
- Още в началото на моето присъствие в политиката съм казвал, че няма да нападна нито един ръководител на министерство, защото това би значело да нападам една институция, в която работят стотици честни и достойни хора. Всеки нов министър
трябва да има
шанса да покаже
своите
възможности
Затова на всяко ново правителство би било добре да пожелаем на добър час, а анализите за успеха или неуспеха на един или друг министър би било честно да бъдат накрая. Онова, което научих от министерстването, е, че е хубаво човек да си мери думите, защото за всяка дума се носи отговорност. Нека не забравяме, че театрите от ранния социализъм до 2009 г. бяха на бюджет независимо от натовареността си. Говореше се за отлив на публиката.
След направената реформа, за щастие, залите се напълниха. Парите за сценичните изкуства се увеличиха двойно и тройно. А колкото до губещи театри - близо две години поради тежката пандемия не само те, а цялата икономика на държавата е в тежък дефицит. За карабинерите и полицията в опазването на културното наследство – явно човек трябва да се запознае по-обстойно с дейността в опазването на това наследство. Благодарение на такава дейност ние върнахме в музея 17 откраднати произведения на големия художник Никола Танев. Имаме и специализирана прокуратура, която работи по случаите с посегателството на културното наследство. Благодарение на съвместната ни работа за първи път в историята ние си върнахме 21 хил. антики от Канада.
- Вие сте фактор и в политиката, и в културата, вашите посоки?
- Близо 5 г. не съм министър, така че съм доста отдалечен от процесите и детайлите във ведомството. Основното ми занимание като председател на комисията по културата и медиите беше законодателството. Успяхме да разгледаме в 44-ото народно събрание близо 40 закона и поправки към закони, важни за функционирането на културата – например Закона за филмовата индустрия, за културното наследство, за радиото и телевизията, за авторското право, за отчисленията от хазарта за Национален фонд “Култура”, Закона за БТА и много други.
- Срещите, които цените, хората, на които вярвате...
- Всички срещи, които ми носят добри емоции, усмивки, приятелска обич и топлина, за мен са изключително важни. Както и спокойствието в дома ми, здравето на семейството ми – всичко това са все поводи, за които си заслужава човек да живее.
- Китайците имат едно проклятие - да живееш в интересни времена... Дали е проклятие, или благословия?
- Като хора по нашите земи може би най-много би ни отивала ироничната фраза на писателя Васил Цонев: “Неуморно да се мърсим, другари”.
CV
- Роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград
- Завършва Художествената академия, специалност “Скулптура”, известен по света ваятел
- Два пъти министър на културата в кабинета на Бойко Борисов
- Женен е за д-р Снежана Бахарова - кардиолог
- Има един син - Вадим, който живее в Австрия
