Съществена е ролята на Кирило-Методиевите ученици, които трансформират писмеността, казва историкът от музея в Силистра
- Проф. Атанасов, преди дни повторихте във фейсбук своята теза, че кирилицата е създадена от Климент, Наум и Константин Преславски в манастирите около Плиска и Преслав и че в Македония не е открит нито един глаголически или кирилоглаголически надпис. Според вас в Североизточна България те са десетки, което е индикация, че тук започва преминаването от глаголица към кирилица.
- Само ще допълня, че днес (27 май - б.а.) българският президент Румен Радев е в Рим - в Сан Клементе, за отдаване на почит към делото на Кирил и Методий. По традиция българските държавници всяка година посещават това знаково място, където са положени мощите на св. Константин Кирил Философ.
- Наскоро ваш колега историк заяви, че същността на делото на братята Кирил и Методий не е толкова в написването на буквите и азбуката, колкото в тяхното използване.
- Написването на азбуката е репер, то е само фундамент, върху който се изгражда сградата.
Ако с тези букви не бяха преведени от светите отци Библията, Евангелието, богослужебните книги, самите букви като писмени знаци не биха били нищо.
Преводната дейност, напасването - това е един огромен труд със значими последствия. Днес 300 млн. души по света ползват Кирило-Методиевите писмена.
Когато говорим за писмената на двамата братя, 80% от хората свързват кирилицата, на която и сега пишем и четем, със самия Константин Кирил Философ.
А това е грешка.
Тя трябва да се
преодолее
от нас, които се занимаваме с наука, чрез участието в публични дискусии. Длъжни сме това да го обясняваме добре, защото е отговорност на историците. Това е свързано и с учебници, енциклопедии, изобщо широка популяризаторска дейност.
- Според вас каква е причината да се премине от глаголицата към кирилицата, която именно е в чест на Константин Философ?
- Това е проблем, въпрос, разглеждан от български, руски, чешки учени и езиковеди.
Когато се вгледате в графиката на глаголицата, виждате божествена поредица, божествен алфавит, в който основно участва кръстът, триъгълникът и кръгът. Това обаче вече при реална работа с ученици
с написване
на текстове
представлява
затруднение
Тук вече е съществената роля на Кирило-Методиевите ученици, които трансформират писмеността в кирилица. Това продължава почти век в различните части на българското пространство с различен интензитет.
- Всъщност изглежда, че е от особена важност, кога става това и къде?
- Това даже се превърна и в проблем, а в последно време и в политика. Визирам думите на руския президент Владимир Путин, че кирилицата е създадена в македонските земи. Проблемът обаче не е на Путин, той явно се е консултирал с колегите историци от Русия.
Проблемът е по-скоро наш. Който и учебник или енциклопедия по история да погледнете, ще прочетете едно и също - че Климент около 886 г. е изпратен от княз Борис в днешните македонски земи и там е създадена кирилицата.
Моят принос предвид на това, че не съм тесен специалист по Кирило-Методиевите писмена, а съм археолог, е по повод надписа от село Цар Асен. През 50-те години там е разкрита голяма и много важна крепост с площ около 45 декара с 4 църкви. Именно там е намерен този забележителен надпис.
Текстът му е публикуван, като най-правилно беше разчетен от проф. Казимир Попконстантинов (историк, археолог и епиграф - б.а.) и гласи: “Исус Христос на госпожия ден (има се предвид празника Успение Богородично) поставлен кръст, Господи помилуй Манасия отрока т.е. неговия ученик от Византион”.
- И всъщност къде е създадена кирилицата?
- От този надпис и неговото съдържание се зароди интересът къде е създадена кирилицата.
Общоприето е, че е създадена в днешна Северна Македония, като се взема за репер текстът на краткото житие на Климент Охридски, написано в началото на XIII век. В него е записано, че Климент Охридски е изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота.
Оттук се прави заключението, че в Охридска епархия, където работи Климент Охридски, е изнамерена кирилицата.
Трябва да се обърне внимание, че този текст е написан 250 години след събитията, освен това езиковедите и литературните историци са открили много неточности.
В по-ранното житие на Теофилакт Охридски от края на XI и началото на XII век не пише нищо подобно.
Затова се създава и друг проблем - приема се, че Климент Охридски отива в днешните македонски земи месеци след идването си в България заедно с Наум и Ангеларий. Те обаче пристигат в България около 886-877 г.
Теофилакт Охридски пише, че княз Борис I починал 8 г. след началото на учителстването на Климент Охридски.
Имаме сигурен репер - княз Борис умира на 2 май 907 г. Като извадим 8 г., се оказва, че Климент Охридски отива в македонските земи в 889 г.
Литературният ни историк Георги Попов доста отдавна публикува съвместни химнографски произведения (система от правила за съставяне на религиозни хвалебствени песни - б.а.) на Климент Охридски с Константин Преславски.
Известно е, че Константин Преславски идва по-късно в България - той е сред онези Методиеви ученици, които
немското
духовенство
продава в
робство,
византийският
император
ги откупува,
те са настанени в манастирите в Константинопол и след време може би със Симеон, който по това време също учи в Константинопол, се прибират в България.
Приема се, че това става през 890 г.
Така че Климент и Наум работят заедно в манастирите около Плиска и Преслав поне 3 г., което е време, напълно достатъчно за великолепно подготвените във всяко отношение ученици на Кирил и Методий.
Те виждат трудността, с която българските ученици се справят с изписването на сложната калиграфия на глаголическите писмена, и започнат създаване на ново устроение на буквите, както го казва техният съратник Черноризец Храбър.
- Проф. Атанасов, как се датират тези надписи и кое е насочило историците да смятат, че кирилицата е създадена в района на Охрид?
- Може би в основата стои текстът на Димитър Хуматиян, написан в началото на XIII век, че Климент за по-голяма яснота изменил буквите с други. Тъй като и Климент е пратен с определена мисия от княз Борис.
От голямо значение за подобни твърдения е, че не е обърнато внимание, че той отива там поне 3 г. след като идва в България. Поне 3 г. той е в някои от манастирите в Плиска или Преслав. И оттам е тръгнала недоказана легенда, че в днешните македонски земи е създадена кирилицата.
Що се отнася до датировката на кирилските и глаголическите надписи, се оказва, че най-ранният кирилски надпис у нас, публикуван от проф. Попконстантинов, ще се обсъжда и тази година на конференция по този въпрос.
Това е първият надпис, в чийто край е обозначена дата - 921 г. Има обаче косвени доказателства за датировката на останалите надписи. Например надписът в село Цар Асен, където крепостта е издигната в края на IX и началото на X век, като в центъра има голяма църква с архитектурни белези, които са също от началото на X век, подковообразна абсида на олтарната маса.
В скалния манастир в Мурфатлар има стотина надписи, неговата датировка обаче е също от втората половина на IX и началото на X век. Там в Мурфатлар има гръцки надписи по стените, има и глаголически, и кирилски. Там е показана химията, как се ползват трите азбуки, монасите владеят и трите, редом с останалото те нанасят и текстове по стените, упражняват се, както се казва.
Изписват и кирилския, и глаголическия алфавит, същото е и в Равна. Манастирът е от края на управлението на княз Борис Михаил. Всички тези паметници и находки, когато ги обединим в едно и теглим чертата, се показва, че тук, в тези центрове, ние имаме датирана книжовна дейност в края на IX и началото на X век.
Проф. д.и.н. Георги Атанасов е археологът с най-високото научно звание и научна степен сред действащите музейни археолози в Добруджа и България
Автор е на 240 научни публикации и множество книги в областта на българската средновековна и антична археология и изкуствознание
Специализирал е християнска археология и християнско изкуство в Париж и Бордо, Франция
Над 50 са неговите статии на френски, английски, руски и немски език в реномирани чуждестранни сборници и списания в Германия, Австрия, Русия, Франция, Чехия, Румъния, Украйна, Молдова и САЩ
