Когато водачът е несменяем, ясно и силно действа “железният закон на олигархията”
Една от аксиомите в сравнителната политология е, че партиите се институционализират, т.е. гарантират си устойчиво присъствие в политиката, когато престанат да се идентифицират с лидера си и преминат през няколко лидерски смени.
Типичен пример за много критична и кризисна институционализация в България е смяната на лидерите на СДС след ерата “Костов”, а НДСВ е емблематичен пример за неуспешна институционализация, отчасти свързана с
неспособността
да се премине
успешно през
смяна на лидера
При партиите с несменяеми лидери много ясно и силно действа “железният закон на олигархията” на Михелс.
Предизборното мълчание и отстъпването от първа линия на някои партийни лидери напоследък обаче може да има различни причини и със сигурност ще има различни последици.
Първият пример са ВМРО, НФСБ и “Воля”, които преди дни подписаха споразумение за общо явяване на изборите, но без лидери в листите.
И трите партии все още не са преминали през смяна на лидера си и едва ли това ще се случи скоро. Но предизборно и в името на коалиционното обединение лидерите отстъпват, след като много интензивно личният им авторитет беше амортизиран от прекалено персонализираното присъствие на техните партии във властта. Докато две от трите националистически формации имат кратка политическа “биография” и лидерската смяна все още не е на дневен ред, то при ВМРО ситуацията е различна. Вече 26 години Каракачанов е несменяемият лидер на тази партия. Това предполага не само дефицит на вътрешнопартийна демокрация, но и сериозен организационен блокаж.
Смяната на
лидера винаги
носи щета, но
пък гарантира
стабилно
присъствие в
политиката,
затова предизборното отстъпление “на заден план” едва ли ще реши проблемите на тези три формации, които, ако искат да си гарантират трайно присъствие в българската политика, еднозначно се нуждаят от смяна на лидера.
Предизборно и двете големи системни партии - ГЕРБ и БСП изваждат на преден план нови лица, но пак партийните лидери остават същите. Борисов декларира отдръпване от активната политика, докато Нинова затвърждава доминиращата си роля в кадровия подбор и коалиционните преговори.
Впрочем доста удачно е Бойко Борисов да ограничи публичните си изяви, защото няма как да бъде злободневно критичен, след като през изминалите 10 месеца на антиправителствени протести основната му теза бе, че резултатите говорят.
Други ще критикуват на ежедневна база управлението на Радев, а
Борисов може
да се намеси
едва последната
седмица
преди изборите. Но след тях, ако иска да осигури бъдеще на ГЕРБ, той трябва да подготви и проведе лидерската смяна.
Много бяха коментарите по адрес на лидера на “Има такъв народ” Слави Трифонов, който не се появи нито на протестите, нито в краткото време, в което заседаваше 45-ият парламент, нито на живо, а единствено на видео и главно във фейсбук. Казусът “Слави-ИТН” е съвсем различен.
“Има такъв народ” е едва прохождаща партия и не може да си позволи в първата година от своето функциониране да се лиши от лидера си. Същевременно здравословното състояние на Трифонов и персоналните му качества носят негативи.
Всичките излъчвания на “Шоуто на Слави” всъщност са редактиран запис, в който Трифонов чете от аутокю. Не съм сигурна доколко Трифонов може
да защити на
живо каквато и
да е политическа
позиция
Затова оттеглянето му на по-заден план се дължи преди всичко на факта, че той е шоумен, който няма ресурса да присъства в публичното пространството като партиен лидер.
Един социолог нарече Трифонов “новия цар”, като го сравни със Симеон Сакскобургготски. Това е доста нелепо и защото Сакскобургготски мълчеше и избягваше честата поява пред медиите от позицията си на премиер, след триумфална изборна победа. Разликата с Трифонов е “от земята до небето”.
Честата поява пред медиите също може да донесе големи негативи.
Едновременно с това не е нормално и не е естествено политиците да говорят на хората само през фейсбук. Непосредственият контакт дава много повече информация и е абсолютно необходим, за да може избирателите да си създадат реална представа за своите представители.
Вярно е, че и живият контакт може да бъде в някаква степен режисиран, но за посланията във фейсбук е почти сигурно, че не са измисляни и писани “собственоръчно”. Все пак говоренето пред медии дори с предварително подготвен текст дава много повече информация, отколкото прочитането на някакъв пост в мрежата. Нищо не може да замени живия контакт на политика с хората.
Може да обобщим, че оттеглянето на знакови лидери на по-заден план е просто предизборен ход за партии като ВМРО, ГЕРБ и “Има такъв народ”, не стратегически избор, а проява на опортюнистичен прагматизъм.
