Владеещ арабски и персийски език, умеещ да слуша събеседниците си, той е дипломатът, от чийто пример хиляди българи се впечатлиха
Мирослав Зафиров, или The Shadow Man – мъжът в сянка, както често го наричат някои високопоставени палестинци от структурите на “Хамас” в ивицата Газа, даде повод за гордост на мнозина българи.
Това се случи в края на миналата седмица, след като “24 часа” съобщи, че българският дипломат е участвал в преговорите за примирието между Израел и “Хамас”, сложило край на 11-дневни кръвопролития, които отнеха живота на 232 палестинци и 12 израелци, включително 67 деца от двете страни.
Кой е Мирослав
Зафиров?
През последните повече от пет години той е политически съветник в мисията на ООН в Йерусалим.
Участва в преговорите като дипломат, аташиран към офиса на Специалния координатор за Близкоизточния мирен процес Тор Венесланд - пратеника на генералния секретар, който смени на поста в Йерусалим Николай Младенов.
Зафиров и Венесланд прекараха последните дни преди постигнатото посред нощ на 20-и срещу 21 май споразумение в непосредствен контакт с лидера на “Хамас” Исмаил Хания.
Зафиров познава добре Хания, тъй като е участвал и в други преговори с него. От 2015 г. българският дипломат на практика е основното лице, което осъществява всички контакти на оперативно ниво с палестинските организации. Той бе действащото лице и в постигането на предишни договорки между Израел и “Хамас”.
Плодовете на този негов труд извън медийните прожектори се изразяваха в поддържането на най-дългото примирие между двете враждуващи страни преди началото на последната криза.
През лятото на 2018 г. пак Мирослав Зафиров бе човекът, който води на оперативно ниво преговорите с могъщата палестинска организация в Газа, които всъщност доведоха до съгласие за влизане в индиректни преговори между “Хамас” и Израел.
Освен безценните му контакти в палестинските автономни територии, градени с години, и доверието, което си е създал сред палестинските лидери, Зафиров поддържа и връзките на йерусалимския офис на ООН с израелската държавна машина.
Става дума за
сериозни контакти
- хора, които държат решаващия глас, от който например зависи в инфарктен момент да бъде ли отворен достъпът до Газа за хуманитарни мисии, или не.
Зафиров е магистър по хебраистика от Нов български университет, но работата му в Светите земи всеки ден допълва с практичен опит енциклопедичните му познания за района.
Освен това той говори прекрасен арабски, чиято основа е положена във Факултета за източни науки на Санктпетербургския държавен университет и школуван по-късно по време на различните му дипломатически назначения в Персийския залив.
Работил е в близкоизточния отдел на Министерството на външните работи в София, а първият му задграничен мандат е като консул в Кувейт.
През 2010 г. тогавашният шеф на българската дипломация Николай Младенов го кани за съветник по въпросите на Близкия изток.
По-късно като и.д. посланик на България в Катар Зафиров прави впечатление и на следващия външен министър Кристиан Вигенин, организирайки му особено ползотворна визита в емирството, по време на която Вигенин бе приет от шейх Абдала ал Тани, който по онова време бе сред най-важните фигури в страната, едновременно премиер и вътрешен министър на Катар.
За съжаление, българската дипломация загуби Зафиров като кадър през 2014 г., когато той се присъедини към мисията на ООН в Багдад.
Там обаче
специфичните
му умения да
работи на терен
отново блеснаха, защото не след дълго Зафиров бе много добре приет както сред някои влиятелни сунитски шейхове, така и в средите на шиитско духовенство в свещените градове Наджаф и Кербала.
За част от иракските кръгове, свързани с Техеран, вероятно роля за добрия прием е изиграл и фактът, че Мирослав Зафиров владее и персийски език.
В повечето случаи обаче това, което му носи най-голям успех в работата, е умението му да изслушва, опитвайки се да вникне в думите на отстрещната страна, а след това и да намира най-добрия начин за диалог с хората. Всъщност Мирослав Зафиров не прави нищо по-различно от това, което добрият професионален дипломат по принцип трябва да прави. Като прибавим към това и склонността му да не влиза в кадър, откъдето идва и прозвището Шадоумен, с което е познат сред палестинците в Газа, наистина става дума за класически добър дипломат, като онези от старата школа, за каквито в наши дни рядко чуваме.
Защо осветихме
Мъжа в сянка?
Когато преди дни “24 часа” съобщи за участието на Зафиров в преговорите за примирие, това предизвика небивал интерес към този скромен дипломатически работник, несвикнал с медийната суета.
Примерът на Зафиров обаче бе нужен, защото хиляди българи намериха смисъл в работата му.
Вероятно мнозина си дават сметка, дори на интуитивно ниво, че за разлика от предишни договорки, постигането на последното споразумение между палестинци и израелци е неочакван, почти невъзможен дипломатически пробив, отдалечил региона от непредвидими последици.
И макар че обстановката в Близкия изток остава изключително напрегната, а във всеки момент постигнатото крехко примирие би могло отново да бъде нарушено, постигнатото от хора като Мирослав Зафиров заслужава да се афишира. То е повод за гордост, отдаване на признание и адмирации, но също и тема за размисъл. Тъй като, уви, всеки следващ път победата на разума се оказва все по-трудно постижима.