Допълнителен ръст ще има и от преместването на половината от производството на активни вещества в ЕС, заложено до 2025 г., казва икономистът от икономист от Експертния клуб за икономика и политика
Още акценти от интервюто:
Генеричните лекарства са гарант за ниски цени и добър достъп до терапия
Прилагането на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за всички реимбурсни лекарства, а не само на скъпите терапии доведе до отливна ключови медикаменти от българския пазар
От години най-голямата група пациенти у нас -страдащите от сърдечно и мозъчносъдови заболявания, доплащат между 60 и 70%за лекарствата си
Ако бяха заделени само10% от постъпленията от акцизи за 2020 г.,парите за лечение щяха да се увеличат с около половин млрд. лв.
- Г-н Шарков, какви са последствията от COVID кризата върху фармацевтичния сектор?
- Преди да говорим за последствията от COVID-19, е добре да се върнем 12 години назад, за да си спомним основата на структурните промени във фармацевтичния сектор в Европа и по света. След финансовата криза от 2009 г. държавите в ЕС въведоха политики за намаляване на цените на лекарствата, за да балансират бюджетите за здравеопазване. Тези мерки за ограничаване на разходите обикновено са под формата на референтно ценообразуване (вътрешно или външно), задължително намаляване на цените, практики за възлагане на обществени поръчки, отстъпки, възстановяване на средства или подобна система за вноски и мерки за изплащане.
В цяла Европа настоящите практики за възлагане на обществени поръчки генерират редица нежелани ефекти - намалена конкуренция,
ерозия на
цените,
ограничения на
предлагането и
следователно
недостиг на
лекарства
Повечето процеси за възлагане на обществени поръчки не отчитат и уникалните характеристики на фармацевтичните производствени операции, не насърчават адекватен брой доставчици да участват в търговете и не гарантират конкуренцията веднага като приключи периодът на изключителност на пазара.
Много от така наложените ценови и времеви регулации дадоха негативен ефект по време на пандемията, когато се стигна до моменти на критични количества на ключови терапии за лечение на инфекциозни заболявания. Но въпреки тежката икономическа и регулаторна обстановка родният фармацевтичен сектор и производства успяха да наваксат недостига и да задоволят търсенето на пазара, преборвайки негативните ефекти от презапасяването на домакинствата и паралелния износ. През ноември един от българските генерични концерни произведе над 100 хил. опаковки антибиотик в рамките на седмица, за да подсигури нуждите на системата и пациентите.
- Фармацевтичната стратегия на ЕС предвижда до 2025 г. 50% от производството на активни вещества да бъде върнато на територията на съюза. Как ще се отрази това върху цените на лекарствата?
- Пандемията увеличи разходите за активни вещества многократно, а преместването на производството им допълва този ръст, следователно цените ще се вдигнат. В Китай ръстът на разходите за активни вещества на широкодостъпни досега терапии вече варира от 70 до 200%. Подобна е и картинката в Индия, където се наблюдава ръст между 30 и 200%. Дори към момента, преди пренасянето на производствата на европейския континент, се наблюдава увеличение на цените на активните вещества за лекарства, третиращи инфекциозни заболявания като ХИВ, малария, но също и на лекарства за хипертония, ендокринни, онкологични и неврологични заболявания, сред които диабет, епилепсия.
Цената на активните вещества за широкоспектърните антибиотици, сред които добре познатите на българския пазар азитромицин и доксициклин, се е повишила между 5 и 10%, а на тези за кортикостероидите, сред които дексаметазон, са скочили с над 10%.
Това са последствия от пандемията, но и от преместването на производства от Китай към Индия. Преместването на половината от производството на активни вещества в ЕС допълнително ще увеличи цените им.
- Какво обуславя поддържането на по-ниска цена на активните вещества в Индия и защо тя ще се увеличи, ако производството им се върне в ЕС?
- Активните вещества се използват или като еднократна доза, или като комбинация от смесени дози, за да се получи ефективно и ефикасно лекарство. Често обаче не се прави разлика между суровини за производство на лекарство и активното вещество.
Суровините са веществата, които се използват за производството на активното вещество. Именно стойността на суровините е тази, която бележи ръст в последната година, което впоследствие се прехвърля и върху крайната стойност на активното вещество и лекарствения продукт.
Индийската фармацевтична индустрия до голяма степен зависи от Китай за набавяне на активни вещества. Докато Китай е световният лидер, участващ в производството на активни вещества на ниска цена, то Индия e третaата по големина. Приблизително 70% от суровините за производството на активни вещества се внасят от Китай в Индия. Следователно всяко въздействие върху индийската фармацевтична индустрия за активни вещества води до отрицателно въздействие върху веригата за производство и доставки на активни вещества по света.
От една страна, това е поради нестихващата пандемия и преустановяването или преместването на част от производствата, оказало неблагоприятен ефект върху веригата за доставки и производство на лекарства. От друга, поради развиващата се световна криза, на база печатането на пари от централните банки и скриването на инфлацията в цените на базовите стоки и суровини. Част от правителствата по света продължават да сигнализират за остър недостиг на активни вещества на фона на пандемията COVID-19.
Що се касае до по-ниската цена на производство – цената на труда е по-ниска, но също и обемите са по-големи. Вследствие на годините натрупан опит в производството от ниско- до високотехнологични лекарства и Индия и Китай са способни бързо, евтино и ефективно да произвеждат активни вещества за различни по тип терапии. Започнатият процес по деглобализация обаче ще преустанови тези практики, както и ще повиши цените.
- Как се определя цената на едно лекарство и каква е ролята на генеричните медикаменти?
- Цената на един лекарствен продукт, който се включва в Позитивния лекарствен списък, за да бъде заплащан с публични средства, преминава през четири стъпки. Първо, заявена цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена на производител за същия лекарствен продукт в 10 референтни държави-членки на ЕС - Белгия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Франция. Накратко, с малки изключения
цената на
лекарствата в
България е
най-ниската в ЕС
След реферирането търговците на едро имат право да сложат надбавка между 4 и 7% (но не повече от 10 лв.), следвани от търговците на дребно (аптеките), чиято надбавка е между 16 и 20% (но не повече от 25 лв.), а четвъртият елемент е 20% ДДС.
Що се касае до генеричните медикаменти - в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти е разписано, че при навлизането си на българския пазар цената на всеки генерик трябва да е с 30% по-ниска от тази на оригинала.
Друг позитивен аспект на наличието на генерични продукти е конкуренцията, която е най-добрият двигател за оптимизация на стойността и повишаването на качеството на лечение. Един от нашите анализи беше съсредоточен върху групата на сартаните (лекарства за лечение на артериална хипертония). Оригиналните лекарства в групата са 7, а генериците - 74. Данните показаха, че от 2005 до 2016 г. достъпът до тази терапия се е увеличил 16 пъти, а цената е паднала 13 пъти. Всичко това е заради конкуренцията между продуктите, стигнали 81 на брой през 2017 г.
- От години от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) предлагате процент от акцизите на тютюневи изделия, алкохол и горива да отива в бюджета на здравната каса. Защо не се случва и има ли примери в други страни?
- Тъй като в идните години се очаква разходите за здравеопазване по света да нарастват с по-високи темпове от досегашните, ще има нужда и от повече ресурс. От една страна, разходите ще растат заради преформатирането на линиите на доставки на лекарства, но също и заради преустройството на здравните системи в опита им да се подготвят за потенциални бъдещи пандемии. Смяната на фокуса от хронични незаразни към заразни заболявания допълнително ще повиши разходите.
Не на последно място е и пост-COVID синдромът, който все повече се обсъжда от специалистите. Вече става ясно, че се отключват множество хронични заболявания и състояния в по-ранен стадий, което води до нуждата от навременно и ефективно лечение. Същевременно лечението на множество заболявания бе забавено, за да може ресурсът, болничен и човешки, да се съсредоточи в борбата с пандемията. Това неминуемо ще окаже ефект върху влошаване на общото здраве на нацията, което и до пандемията не беше цветущо.
С нашата идея за бюджетно неутрално финансиране на здравеопазването не откриваме топлата вода - тя е изповядвана от множество европейски държави ефективно. Състои се в това с акцизите от употребата на стоки, вредни за човешкото здраве и природата, да се финансират заболявания, породени от тях. Ако бяха заделени само 10% от постъпленията от акцизи за 2020 г., парите за лечение щяха да се увеличат с около половин млрд. лв. Това дава стабилност и предвидимост за бюджета на НЗОК, както и на всички работещи в системата.
Отговорността за прилагането на подобна политика е в ръцете на Министерството на финансите. Те не обичат целевото заделяне на средства, защото искат да държат и ножа, и хляба. Не трябва да забравяме също така, че увеличение на здравната вноска е немислимо към момента, понеже се намираме в криза, а и никой не би гласувал за политически субект, който предлага нещо подобно.
Не на последно място – държавата трябва да се превърне в добър платец и да изплати напълно парите, които дължи на НЗОК за 9-те групи, които осигурява.
- Какъв ефект се наблюдава от влизането в действие на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК?
- Замисълът на механизма първоначално бе да ограничи ръста на разходите за онкотерапии. Това е едно от ежегодно нарастващите пера в бюджета на касата и тя трябваше да го урегулира. Много опростено това звучи така - ако едно лекарство направи по-висок разход от този за същия период на предходната година, то фармацевтичната компания трябва да върне разликата на касата.
Подобни регулации има и в други държави-членки на ЕС. Проблемът в България е, че вместо механизъмът да ограничава ръста на групата, за която бе замислен, той бе приложен за всички лекарства, заплащани частично или напълно от касата. Въвеждането му по този начин води до няколко изкривявания на пазара. На първо място неясно разписаната нормативна уредба и недостатъчно прозрачната методологична рамка отказаха множество компании да внасят лекарствените си продукти у нас. Доведе и до отлив на ключови медикаменти от българския пазар, липсата на които се отрази основно върху пациентите. На трето място включването на всички лекарства в механизма направи така, че се изискват отстъпки именно от лекарствата, чието наличие в група сваля цените по принцип. Тук говорим за генеричните медикаменти.
- Кои са най-големите дисбаланси в достъпа до лекарства, заплащани от касата?
- Най-големите дисбаланси се състоят в това, че в продължение на години най-голямата група от пациенти в България - страдащите от сърдечно- и мозъчносъдови заболявания, доплащат най-много, средно между 60 и 70% за лекарствата си. НЗОК реимбурсира едва 25% от референтната стойност на тези продукти, което води до големи диспропорции във финансов и здравен аспект. Неслучайно във всички доклади на ЕК
България е
укорявана за
голямото
доплащане
от джоба за лекарства.
Решението на този казус е сравнително лесно. Състои се в повишаването на реимбурсния процент, като разходите би следвало да останат за ведомството и да бъдат индексирани в бюджета за следващата година. Преките ползи за пациентите ще са намалено доплащане и неотпадане от терапия, а косвените - намалени хоспитализации, подобрена профилактика и превенция на хроничните заболявания, цялостно намалена смъртност и заболеваемост.
При встъпването си в длъжност управителят на НЗОК проф. Петко Салчев заяви, че ще се постарае да пребори това неравенство чрез повишаване на процента, който НЗОК реимбурсира. Надявам се скоро да успее да направи това въпреки сложната политическа обстановка, в която се намираме. Здравото население е щастливо население - има по-висок коефициент на полезно действие, не отсъства от работа и създава брутен вътрешен продукт. Здравеопазването не трябва да е подвластно на политическите брожения, защото е за всички, независимо от идеологията или партийната принадлежност.
ВИЗИТКА
Макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП)
Има опит в здравните политики, насочени както към публичния, така и към частния сектор
Магистър по публични политики от Университета в Маастрихт и Университета на ООН
В момента е докторант в СУ “Св. Климент Охридски”
Член е на консултативния съвет към Българския лекарски съюз и на обществения съвет на “Индекс на болниците”
